Решение № 153 от 4.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 64/2011 г.

Решение № 153 от 4.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 64/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения В. Б. С. за проверка по реда на възобновяването на въззивно решение № 201 от 15.07.2010 г. постановено по ВНОХ дело № 2124/2010 г. на Пловдивския окръжен съд. В искането се поддържа основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, като се излагат съображения, че въззивната инстанция неправилно е приложила материалния закон в частта, с която деянието по чл. 200 пр. 2 НК е квалифицирано като продължавано престъпление и е отменила освобождаването му от наказателна отговорност по реда чл. 78а НК. По същество се иска въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е основателно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 178 от 9.04.2010 г. постановена по НОХ дело № 1520/2009 г. Пловдивският районен съд е признал подсъдимия В. Б. С. за виновен в това, че през периода 25-28.11.2008 г. в[населено място] и[населено място] извършил приготовление- намиране на съучастници в грабеж по чл. 199, ал. 1, т. 3 пр. 2 НК към отнемане в [населено място] на чужди движими вещи от владението на К. Д. И., с намерение противозаконно да ги присвои, като за това да се употреби сила и грабежът да се придружи с причиняване на средна телесна повреда - обезобразяване на лицето и други части от тялото на К. И. - престъпление по чл. 200 пр. 2 във вр. с чл. 17, ал. 1 НК, за което по реда на чл. 78а НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 2500 лв, като го е оправдал по обвинението деянието са е извършил в условията на продължавано престъпление и за приготовлението към грабеж на кредитни карти. С присъдата съдът го е признал за невинен и оправдал изцяло по предявеното обвинение по чл. 293, ал. 1 във вр. с чл. 290, ал. 1 НК. С въззивно решение № 201 от 15.07.2010 г. постановено по ВНОХ дело № 2124/2010 г. Пловдивският окръжен съд е изменил присъдата в частта, с която подсъдимият е признат за невинен и оправдан по обвинението престъплението по чл. 200 пр. 2 НК да е извършил в условията на чл. 26, ал. 1 НК, както и за инкриминираните кредитни карти. Отменил е присъдата в частта, с която е приложена разпоредбата на чл. 78а НК. Признал го е за виновен в това, че престъплението по чл. 200, пр. 2 НК е извършил в условията на продължавано престъпление, като приготовлението за грабеж обхваща и чуждите движими вещи- кредитни карти, поради което и на основание чл. 200 пр. 2 във вр. с чл. 17, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода, а на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от три години от влизане на присъдата в сила. Потвърдил е присъдата в останалата част. Въззивното решение не подлежи на обжалване по касационен ред и е влязло в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено в срок, от легитимна страна и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а по същество е основателно. Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК се мотивира с неправилна квалификация на установените по делото факти и с неоснователния отказ да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК. В тови смисъл са изложените съображения, че въззивната инстанция без основание е отхвърлила извода на първоинстанционния съд, че са налице изискванията на приложение на глава IV-та от раздел осми на НК и като го е осъдила по обвинението по чл. 200, пр. 2 НК във вр. с чл. 17, ал. 1 НК е приложила неправилно материалния закон. Оплакването намира опора в данните по делото. Въззивната инстанция е възприела фактическите констатации на решаващия съд, че подсъдимият уговорил свидетелите С. и П. да отнемат от св. И. вещи, които преди това й подарил, като за целта употребят сила, която да се изрази в обезобразяване на лицето и други части от нейното тяло, че първият разговор бил проведен на неговото работно място в [населено място] на 25.11.2008 г., че той бил последван от множество телефонни разговори за уговаряне на цената и заплащане на услугата, че на 28.11.2008 г. била проведена лична среща между тримата в [населено място], на която били уточнени детайлите на инкриминираното деяние. Възприел е и правния извод, че това поведение, изразило се в намирането на съучастници обективира признаците от състава на престъплението приготовление към грабеж по чл. 200, пр. 2 във вр с чл. 17 НК. Не е възприела правния извод на решаващия съд, че при двете срещи е уговаряно едно и също престъпно поведение и са уточнявани подробностите по извършване на деянието, поради което се касае до едно престъпление, изпълнителното деяние на което се е изразило в намирането на съучастници. Изложила е съображения, че двете срещи са проведени в различни населени места и всяка от тях съставлява самостоятелно престъпление, което се обхваща от нормата на чл. 26 НК, а това прави неприложим института на освобождаване от наказателна отговорност. На това основание е отменила присъдата в частта, с която подсъдимият е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание и го е осъдила по обвинението. Този извод противоречи на разпоредбите на закона. Съдът е длъжен да освободи подсъдимия от наказателна отговорност по реда на раздел IV-ти от глава осма на НК и да му наложи административно наказание във всички случаи когато са налице едновременно всички основания по чл. 78а, ал. 1 НК и когато не е налице някое от изискванията по чл. 78а, ал. 7 НК. Последната разпоредба изключва приложението на този институт, когато е налице някоя от изчерпателно посочените предпоставки. Наред с другите изброени основания е и изискването да не са извършени множество престъпления. Тази норма не обхваща продължаваните престъпления, които във всички случай са едно престъпление, за което се налага едно наказание. Нейното разширително тълкуване е недопустимо, защото би довело до промяна в обема на наказателната отговорност. В този смисъл са и задължителните указания в т. р. № 2/2010 г. на ОСНК, където е посочено, че ограничението по чл. 78а ал. 7 НК "както и при множество престъпления" не се отнася за продължаваните престъпления. Като е приел противното и е осъдил подсъдимия при наличието на основания за освобождаване от наказателна отговорност, въззивният състав е приложил неправилно материалния закон Допуснатото нарушение е особено съществено по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК и е основание за отмяна на непроверяваното по касационен ред въззивно решение. На това основание следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По делото първоинстонционният съд е приел, че са налице всички изисквания за освобождаване от наказателна отговорност, в това число и изискването деецът да не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел. За тази констатация липсват доказателства, защото в единственото приложено по делото свидетелство за съдимост № 7488/1.12.2008 г./ л. 105 от досъдебното производство/ е отразено само, че не е осъждан. При новото разглеждане на делото следва да бъдат събрани доказателства дали е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV-ти от глава осма на НК и съобразно отговора на този въпрос да бъде приложен точно материалния закон. Водим от гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение