Решение № 9767 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2352/2010 г.

Решение № 9767 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2352/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 233 от Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Калинчо Иванов Костовски от село Добролево, Врачанска област против заповед с рег. № К-89 от 5.01.2010 г. на министъра на вътрешните работи, за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в МВР. Жалбоподателят оспорва законосъобразността на издадената заповед и търси нейната отмяна. Жалбата е обоснована със следните твърдения, съдържащи се в самата жалба - нарушена е разпоредбата на чл. 225 ЗМВР - наказанието е наложено извън двумесечния срок от откриване на нарушението; липсват доказателства Костовски да е извършил соченото нарушение; по случая е образувано досъдебно производство, което не е приключило с присъда. Ответната страна - министъра на вътрешните работи, чрез своя процесуален представител - юрк. Стоев оспорва жалбата като неоснователна. С оглед наведените в жалбата оплаквания, събраните по делото доказателства и служебна проверка за законосъобразността на оспорената заповед по реда на чл. 168 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение намира за установено следното: Жалбата е редовно подадена от лице, което е адресат на оспорения индивидуален административен акт, в срока по чл. 149 от АПК, поради което е допустима за разглеждане по същество. С обжалвана заповед министъра на вътрешните работи е наложил на инспектор Калинчо Иванов Костовски, в качеството му на длъжностно лице - разузнавач V степен /КП/ към РУ на МВР - Бяла Слатина, Областна дирекция на МВР - Враца, категория Г-II-степен - дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратил служебното правоотношение. Фактическо основание за налагане на наказанието дисциплинарно-наказващия орган е посочил, че в в соченото качество - на 11.09.2009 г. в Бяла Слатина, в нарушение на вменени му по закон задължения на служител в МВР за опазване на обществения ред, предотвратяване и разкриване на престъпления и други нарушения, защита правата и свободите на гражданите и да бъде лоялен към службата - е задържан и привлечен като обвиняем по досъдебно производство; както и, че при извършени претърсване и изземване е установено, че в домът си съхранява 1 214 броя боеприпаси /патрони/ в повече от допустимото - действия, станали известни на граждански лица, служители в МВР и органите на съдебната власт, с което е нарушил т. 4,7 и 8 от Етичния кодекс за поведението на държавни служители в МВР. За установяването на фактическата обстановка, органа изцяло се е позовал на данните, събрани в проведено дисциплинарно производство, съдържащи се в обобщена справка рег. № 57455/23.11.2009 г. И становище рег. № 57835/24.11.2009 година по описа на ОДМВР - Враца. Дисциплинарното производство е започнало с издаването на представената по делото заповед с рег. № 7523/23.09.2009 г., с която дисциплинарнонаказващия орган е предприел първите действия за установяване на нарушението - образувайки дисциплинарно производство срещу Костовски; определен е дисциплинарно - разследващ орган. Тези действия на министъра са във връзка с постъпили предварителни данни - предложение № 18247/16.09.2009 г. на Специализирана административна дирекция "Човешки ресурси" - МВР. По делото е представена обобщена справка рег. № 57455/23.11.2009 г. изготвена от комисията назначена със заповедта на министъра на вътрешните работи. Същата съдържа подробно обсъждане на събраната в хода на проверката информация, предлагайки на наказващия орган да се приеме, че със задържането под стража на инспектор Костовски, заедно с други седем служители на РУ - Бяла Слатина, което е станало достояние на служители от съдебната система и от МВР, както и широката общественост - отразено от националните медии - то Костовски с поведението си като полицай - е нарушил етичния кодекс, като е налице тежко дисциплинарно нарушение пи смисъла на закона - поради което следва да бъде санкциониран с най-тежкото нарушение - "уволнение". Косовски е запознат с обобщената справка на 23.11.2009 г. и материалите по образуваното дисциплинарно производство, и писмено заявил, че не желае да дава обяснения. С оглед събраните в хода на съдебното производство по оспорване на заповедта доказателства, Върховният административен съд, трето отделение в настоящия си състав намира, че заповедта е издадена от компетентен орган в изискуемата от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила на ЗМВР и ППЗМВР. Твърдението за нарушение на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР е неоснователно. Съгласно тази норма дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Сроковете не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест. Нарушението се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, разполага с достатъчно доказателства за извършеното нарушение и самоличността на извършителя - чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР. От това определение следва изводът, че дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато на компетентния административен орган са станали известни фактът на извършване на нарушението, характерът на действието или бездействието, времето и мястото на извършване на нарушението, самоличността на нарушителя и формата на вината му. В случая наказващият орган се е позовал на справка № 18247/16.09.2009 г. г., с която е установено нарушение от страна на жалбоподателя. Дисциплинарното производство е образувано на 23.09.2009 г., същото е продължено н нарочна заповед до 24.11.2009 г. и приключило този срок с изготвяне на обобщената справка и становището на разследващия орган. Най-ранната дата, на която административно наказващият орган е имал достатъчно данни, за да приеме, че дисциплинарното нарушение и извършителят са установени, е именно датата 23.11.2009 г., когато Министъра се е запознал обобщената справка за резултатите от разследването. Тъй като оспорената заповед е от 5.01.2010 г., то същата е издадена в срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Настоящата инстанция не споделя и останалите възражения на жалбоподателя. На първо място, съдът намира, че наличието или липсата на наказателно производство спрямо жалбоподателя не е от значение за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Дисциплинарната отговорност е друг вид отговорност и няма пречка тя да бъде ангажирана едновременно или отделно от наказателната. Единият вид отговорност не кумулира другия. При наличието на извършените нарушения правилно е ангажирана дисциплинарната отговорност. Не може да бъде споделен довода на процесуалния представител на Костовски - адвокат Боянова, че мярката "задържане под стража" като процесуална принуда - е обективен факт, независещ от задържаното лице и последното не може да му влияе. Лицата обаче, държавните служители в МВР и в най-висока степен, следва да съблюдават цялостното си поведение със закона; държавния служител в МВР е призван да пази доброто име на институцията и насърчава хората да уважават закона, давайки личен пример. И това поведение не е по желателно, а е задължително за служителите на МВР, доколкото тези постулати са залегнали в етичния им кодекс - т. 4,7 и 8. С повдигането на обвинение и задържането на полицай, несъмнено се накърнява авторитета на МВР. По делото се съдържат достатъчно доказателства, че задържането на Костовски и намирането в дома му на голям брой патрони е станало обществено достояние; намерило е широк отзвук, не само в региона на Бяла Слатина, но и в национален мащаб; отразено е в националните медии. Ирелевантно, с оглед разглеждания случай, е дали по образуваното досъдебно производство, по което е бил задържан, Костовски ще бъде признат за виновен или не. Достатъчно за административното производство е, че същият с действията си е накърнил имиджа на полицая, дал е негативен сигнал към обществото; уронил е престижа на институцията. С оглед изложеното, Върховният административен съд, трето отделение на основание чл. 172, ал. 2 от АПК