Решение № 1825 от 12.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 29/2017 г.

Решение № 1825 от 12.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 29/2017 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 1809/26.09.2016 г., постановено по административно дело № 2293/2015 г. по описа на Административен съд - В., е отхвърлена като неоснователна жалбата на "Бултранспорт груп" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. П., общ. А., представлявано от управителя Я. И. М., против Постановление от 05.05.2015 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение между дружеството и лицето Й. Б. С., ЕГН **********, издадено от инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" гр. В.. Решението е атакувано с касационна жалба от "Бултранспорт груп" ЕООД, ЕИК *********, подадена от пълномощника адвокат Р. Х.. По съображения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени обжалваното пред Варненския административен съд постановление. Ответниците по касация Дирекция "Инспекция по труда" - В., З. Й. С. и Б. М. С., не изразяват становище по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея решение. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14- дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е валиден, допустим и правилен, като не страда от твърдяните от касатора пороци, съществуването на които би обусловило наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Фактическата обстановка по казуса е установена правилно от първоинстанционния съд. На 08.04.2015 г. при извършване на строително- монтажни работи на хотел "Мираж" в к. к. "С. С. К. и Е.", гр. В., а именно разрушаване на конструктивни елементи на сградата, е настъпила трудова злополука, довела до смъртта на четири лица, сред които и Й. Б. С.. Главен инспектор от Дирекция "Инспекция по труда" - В. е посетили работната площадка на хотел "Мираж" и е извършил проверка, резултатите от която са обективирани в протокол от 04.05.2015 г. На следващия ден същият инспектор е издал процесното постановление, с което е обявено съществуване на трудово правоотношение между работника Й. Б. С. и работодателя "Бултранспорт груп" ЕООД, в което е прието, че дружеството е допуснало до работа Стефанов да изпълнява трудови функции по разчистване на строителни отпадъци, на установено работно място - хотел "Мираж", при установено работно време от 7.00 ч. до 19.00 ч., с обедна почивка от 12.00 ч. до 13.00 ч. и уговорено възнаграждение от 35 до 40 лева на ден, без между лицата да е имало сключен писмен трудов договор. Според идентификационната карта, попълнена от "Бултранспорт груп" ЕООД, дружеството е имало 14 наети работници, сред които е посочен П. С. Н. като длъжностно лице по безопасност и здраве при работа. "Бултранспорт груп" ЕООД е възложило на Й. П. Р. да извърши част от работите на обекта, да ангажира работници и да извършва инструктажа им (за последното го е оправомощил П. С. Н.). Възлагането на работа, даването на инструменти и предпазни средства на работниците е било извършвано именно от Й. П. Р.. В Книгата за инструктажа по безопасност и здраве на "Бултранспорт груп" ЕООД за обект к. к. "Слънчев ден" Й. П. Р. е вписан като бригадир, а Й. Б. С. - като общ работник. Изготвени са правила за извършване на охранителна дейност, както и реда за пропускателния режим, а на пострадалото лице Й. С. е бил издаден пропуск с № 1395 като общ работник на "Бултранспорт груп" ЕООД. Горното е установени от представените писмени доказателства и събраните гласни в хода на съдебното производство, както и от дадените по реда на чл. 176 от Гражданския процесуален кодекс обяснения от извършилия проверката и издал обсъжданото постановление главен инспектор от Дирекция "Инспекция по труда" - В.. При преценката на установените факти поотделно и в тяхната съвкупност решаващият съд обосновано и материално законосъобразно е приел, че обжалваното пред него постановление е издадено от орган с материална и териториална компетентност, предвидена в чл. 405а от КТ и чл. 20 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", обективирано е в изискуемата писмена форма и съдържа фактически и правни основания за неговото издаване. В постановлението се съдържат данни за началната дата на възникване на трудовото правоотношение и страните по това правоотношение. В обстоятелствената част на издаденото постановление са изложени в достатъчна степен фактическите констатации за съществуване на трудово правоотношение с индивидуализиране на неговите задължителни елементи, поради което съдът е намерил, че са спазени изискванията за форма на административния акт. След анализ на съвкупния доказателствен материал решаващият съд е приел за установено наличието на елементите на трудово правоотношение - престиране на работна сила за извършване на еднородна дейност събиране на отпадъци от разрушаването на хотела - железа, пластмаси, които са отнасяли в метални контейнери, за определен период от време - от 07.00 до 19.00 часа, срещу уговорено възнаграждение - 35- 40 лв. на ден, като е установено също наличие на работно място - обекта хотел "Мираж" в к. к. "Св. К. и Е.", както и отношения на контрол от страна на дружеството по отношение на извършваната работа. При изследване на материалната законосъобразност съдът е съобразил нормата на чл. 405а, ал. 1 от КТ, съгласно която, ако работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ гласи, че отношенията по предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Предвид горното първоинстанционният съд е приел за доказано, че Й. Б. С. е извършвал трудова дейност - физически действия по изпълнение на възложена му от "Бултранспорт груп" ЕООД работа - събиране на отпадъци от разрушаването на хотела - железа, пластмаси, които е отнасял в метални контейнери, на определено работно място - обект хотел "Мираж" и срещу уговорено възнаграждение. Съотнасяйки относимата правна уредба към установената фактическа обстановка, решаващият съд е приел за несъстоятелна тезата на оспорващото дружество за облигационен характер на правоотношението му с Й. С.. Последният е изпълнявал трудова функция на общ работник - сортирал и пренасял отпадъците от събарянето на хотела при наличие на продължително и многократно престиране на труд, установен работен режим на строежа с уговорено работно време, с уточнени като брой и продължителност почивки през деня, които са елементи на всяко едно трудово правоотношение. Въз основа на гореизложеното Административен съд - В. е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Бултранспорт груп" ЕООД срещу постановлението от 05.05.2015 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение. Върховният административен съд, шесто отделение, е съгласен с изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. В оспорения съдебен акт решаващият съдебен състав е изложил подробни съображения, които настоящата инстанция изцяло споделя и не следва дословно да преповтаря, и е опровергал тезата на жалбоподателя за незаконосъобразност на постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение. Проверяваното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата до съда, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт не страда от твърдяните от касаторовия повереник пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационните отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесния акт на администрацията и на обуславящия го такъв) в хода на проведеното от него съдебно-административно производство е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на постановлението съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и при анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу акта, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от жалбоподателя за неговата незаконосъобразност. Касационната жалба съдържа многобройни доводи по съществото на спора досежно законосъобразността на издаденото постановление, на които е даден убедителен отрицателен отговор в мотивите на обжалваното решение. Всички възражения, преповторени и пред настоящата инстанция, касателно несъществуването на трудово правоотношение, се опровергават от доказателствата по делото. Установено е по несъмнен и категоричен начин наличието на елементите на трудово правоотношение - многократно престиране на работна сила за извършване на еднородна дейност, при определено работно време и почивки, срещу уговорено и редовно изплащано дневно възнаграждение, на определено работно място, както и отношения на контрол от страна на дружеството по отношение на извършваната работа - провеждан ежедневен инструктаж, предоставяне на защитни средства, разпределение на задачи и проследяване на изпълнението им. Й. С. е извършвал трудова дейност по разчистване на строителни отпадъци от площадката на съборения хотел "Мираж", възложена му от представител на "Бултранспорт груп" ЕООД - Й. Р., бил в йерархична зависимост от Р., който му е предоставял работно облекло, инструменти, давал му е разпореждания ежедневно за работата, която да изпълнява. Правилни са развитите от първоинстанционния съд съображения, че при договор за изработка се дължи единствено постигане на конкретен резултат без да се договоря режим на работа и почивки, а изпълнителят сам определя начина си на работа и продължителността на работа. В случая не е налице гражданско правоотношение между страните, а трудовоправно, тъй като липсва самостоятелност и независимост на изпълнителя по изпълнение на работата. По трудов договор се дължи едно продължително и многократно изпълнение. Предмет на гражданския договор е постигане на конкретен резултат, който, макар и свързан с полагане на труд, предполага пълна самостоятелност на изпълнителя до получаване на крайния резултат, предмет на облигационен договор. Основната разлика между трудовия договор и договора за услуга се състои в елементите работно време в т. ч. дневни почивки, работно място и задължение за спазване на определена трудова дисциплина, както и в йерархичната зависимост на работника при трудов договор. При договора за изработка изпълнителят е независим от насрещната страна при осъществяването на уговорения резултат, т. е. възложителят може да не одобри и да не приеме този резултат, но не може да наложи дисциплинарно наказание на изпълнителя, затова че последният се е отклонил от уговореното, нито пък е властен да упражнява над него някакъв йерархичен и дисциплинарен контрол. Прибягването до граждански договори е недопустимо, когато те се използват, за да се прикрие по същество предоставянето на работна сила. В тези хипотези е налице нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, с цел заобикаляне на предвидената в нормативната уредба правна защита на трудовите правоотношения. Неоснователни са оплакванията в жалбата, че органът и съдът не са преценили законното представителство и обстоятелството, че лицето П. Н. не бил представител на дружеството- работодател "Бултранспорт груп" ЕООД. Обстоятелството, че липсва изричен акт на упълномощаване, тълкувано във връзка с нормата на чл. 301 от Търговския закон, указва на константност на тези действия без представителна власт, при което търговецът "Бултранспорт груп" ЕООД, чрез законния си представител - управителя на дружеството, и след узнаването им не се е противопоставил, при което по силата на законовата фикция се приема, че ги е потвърдил. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното съдебно решение и незаконосъобразност на потвърденото с него постановление, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, Варненският административен съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,