Решение № 2118 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12070/2008 г.

Решение № 2118 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12070/2008 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на кмета на Община-Симеоновград против решение № 95 от 9.06.2008 г., постановено от Административен съд-Хасково по адм. д. № 103/2008 г. В жалбата са релевирани доводи и оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост- отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Делчо Христов Пашов не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно. Върховният административен съд, III отделение, след като обсъди данните по делото и възраженията на страните, намира че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 АПК и процесуално допустима, а разгледана по същество същата е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд-Хасково е отменил заповед № 194 от 21.04.2008 г. на кмета на община Симеоновград, с която на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 46 ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС) вр. с чл. 26, ал. 1, т. 9 от Наредба за условията и реда за управление и разпореждане с общинския жилищен фонд (НУРУРОЖФ), е наредено считано от 1.05.2008 г. да се прекрати договор № 213/26.09.2007 г. за отдаване под наем на общински имот - жилище, находящо се в гр. Симеоновград, ул. "Граф Келер" № 11, вх. "А" ет. 1, ап. № 2 (АЧОС № 25/7.06.1998 г.), сключен между община Симеоновград и Делчо Христов Пашов. За да постанови решението си, първоинстанционният административен съд необосновано е приел, че оспорената заповед е издадена при съществено административнопроцесуално нарушение, състоящо се в липса на мотиви по смисъла на чл. 59 ал. 1 т. 4 АПК, а именно "не са посочени никакви фактически основания за разпоредените правни последици", като в тази връзка "кметът е посочил единствено сбор от текстове на нормативни актове, към които няма отнесени конкретни факти от възможните хипотези на чл. 46 ал. 1 ЗОС". Действително разпоредбата на чл. 59 ал. 1 т. 4 АПК задължава административния орган да изложи мотиви - да посочи фактическите и правни основания за издаване на административния акт. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт, както е в случая - писмено предизвестие, получено от Делчо Пашов на 21.03.2008 г., в което е посочено правното и фактическото основание за прекратяване на наемното отношение - чл. 14, раздел IV от договор № 213/26.09.2007 г. за отдаване под наем на процесното жилище, сключен между община Симеоновград и Делчо Христов Пашов. Съгласно този текст, "Договора може да бъде прекратен едностранно от наемодателя с едномесечно предизвестие". В това предизвестие са посочени всички възможни фактически основания за прекратяване на договора, които в съвкупност, представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в оспорения административен акт правно основание, което е мотивирало административният орган да вземе решението си. По същество те представляват юридическият факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. Заповедта е издадена въз основа на релевантните факти, подробно описани в предизвестието и то е инкорпорирано при издаване на оспорения административен акт. Не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на заповедта, защото мотивите на този административен акт са били изложени в други официални документи, изхождащи от същия и от помощни нему административни органи. Оспореният административен акт е издаден при спазване на административнопроцесуалното изискване за законосъобразност по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и като го отменил като издаден при липса на мотиви, Административен съд - Хасково е постановил неправилно решение. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, а делото да бъде решено по същество. По делото безспорно е установено наличието на валиден договор за отдаване под наем на процесното жилище сключен между община Симеоновград и Делчо Христов Пашов, като по силата на чл. 14, раздел IV от договор. Съгласно този текст, "Договора може да бъде прекратен едностранно от наемодателя с едномесечно предизвестие". Процедурата по предизвестяването е спазена, предизвестието е получено от Пашов на 21.03.2008 г., заповедта е издадена на 1.04.2008 г., а съгласно нея наемното правоотношение се прекратява от 1.05.2008 г. По делото не са представени доказателства и не са налице правно-релевантни доводи обуславящи извод за незаконосъобразност на оспорения пред първата инстанция административен акт. По тези съображения жалбата против заповед № 194 от 21.04.2008 г. на кмета на община Симеоновград следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222 ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,