Решение № 5823 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2757/2014 г.

Решение № 5823 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2757/2014 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по два броя жалби, подадени от: Златка Тодорова Кръстева, от гр. Бургас, против Решение № 1808/11.10.2013 г. по адм. дело № 822/2012 г. на Административен съд - Бургас, в частта му, с която е отхвърлена жалбата й против Заповед № КД-14-02-323/29.02.2012 г. на началника на СГКК - Бургас, имаща характер на касационна; и Рени Николова Георгиева, от гр. София, чрез пълномощника й - адв. Ради Дишовски, против същото решение по адм. дело № 822/2012 г. на Административен съд - Бургас, в частта му, имаща характер на определение, с която е прекратено производството по делото спрямо Рени Николова Георгиева и същата е заличена като заинтересована страна по делото, която жалба е частна. С касационната жалба на Златка Тодорова Кръстева не се сочат конкретни отменителни основания, по смисъла на чл. 209 от АПК. С частната жалба на Рени Николова Георгиева се иска отмяна на решението, в обжалваната му част с характер на определение, като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът: началника на СГКК - Бургас, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответницата: Маргарита Йончева Иванова, редовно призована не се явява. Ответницата: Мария Йончева Станкова изразява становище за неоснователност на касационната и частна жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната и частна жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в сроковете по чл. 211, ал. 1 и чл. 230 от АПК. Разгледани по същество са неоснователни. С решението, в обжалваната му от Златка Кръстева част, съдът е отхвърлил жалбата на същата срещу заповед № КД-14-02-323/29.02.2012 г. на началника на СГКК - Бургас, като неоснователна. Със заповедта, на основание чл. 51, ал. 1 от ЗКИР, е допуснато изменение на КР към одобрената КККР на гр. Бургас от 2009 г., по отношение на вписания собственик на самостоятелен обект с идентификатор 07079.601.15.1.23, като записания такъв в лицето на Златка Тодорова Кръстева е заличен и на негово място е вписан като собственик Динко Драганов Динков, на основание съдебно решение, вписано под № 15, т. I р. 186/12.01.2012 г. на СВ при РС - Бургас и нот. акт № 59/1987 г. на РС - Бургас. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие на материалния закон и целта му, което я прави законосъобразна. Съдът е отчел, че одобреното изменение на КР е на основание чл. 51, ал. 1, вр. с чл. 52, ал. 1 от ЗКИР, във връзка с наличие на вписан в СВ при РС - Бургас съдебен акт с конститутивно действие, след одобряване на КККР на гр. Бургас от 2009 г., а именно съдебно решение по гр. дело № 1099/2004 г. на РС - Бургас, оставено в сила с решение № II-20/11.03.2010 г. по в. гр. дело № 947/2008 г. на ОС - Бургас, с предмет уважен иск за унищожаване на сключения между Динко Драганов Динков и Златка Кръстева Тодорова договор за покупко-продажба на процесния самостоятелен обект в сграда, сключен с нот. акт № 102, т. III, рег. № 3778 дело № 451/2003 г. на Нотариус рег. № 285 от НК, на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД. Според съда, това влязло в сила съдебно решение е основание за извършване на изменението на КР, по реда на чл. 51, ал. 1 от ЗКИР, поради което жалбата срещу заповедта е неоснователна. С решението, в обжалваната му част имаща характер на определение, съдът е прекратил производството по отношение на конституираната заинтересована страна Рени Николова Георгиева, като наследник на починалата заинтересована страна Динко Драганов Динков, тъй като същата се явява наследник от четвърти ред наследяване и съгласно чл. 8, ал. 4, изр. 2 от Закона за наследството /ЗН/, същата не наследява по заместване заедно с роднини от трета степен, съгласно принципа по-близкия по степен роднина изключва по-далечния по степен. I. По касационната жалба на Златка Тодорова Кръстева: Касационната жалба е неоснователна. Съгласно чл. 51 и чл. 52, ал. 1 от ЗКИР, АГКК има задължение да поддържа в актуално състояние КККР, въз основа на информацията, получена по реда на чл. 52 и чл. 86, ал. 1, както и от геодезическите измервания. Тази информация следва от актовете за признаване и прехвърляне на право на собственост или учредяване, прехвърляне, изменение или прекратяване на друго вещно право върху недвижим имот, както и от актовете при делба, разделяне и съединяване на имоти, след влизане в сила на КККР. Съгласно чл. 57, т. 8 и чл. 59, ал. 1, т. 5 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, със заповед на органа по чл. 54, ал. 1 от ЗКИР може да бъде одобрено изменение на КК и КР при промяна на данните за правото на собственост и на другите вещни права и за носителите им, настъпили след одобряване на първоначалната КККР. В случая от данните по делото правилно е установено, че такава промяна в данните относно носителя на правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.601.15.1.23 е налице предвид уважения иск по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД за обявяване унищожаемостта на договор за покупко-продажба между Динко Драганов Динков и касатора - Златка Кръстева, оформен с нот. акт № 102/2003 г., на основание влязло в сила съдебно решение № 660/5.08.2005 г. по гр. д. № 1099/2004 г. на РС - Бургас. Това съдебно решение притежава конститутивно действие, същото е надлежно вписано в СВ при РС - Бургас на 12.01.2012 г., пради което ответникът - началникът на СГКК - Бургас е имал основание да издаде оспорената заповед на основание чл. 51, ал. 1, вр. с чл. 52, ал. 1 от ЗКИР, предвид настъпилата правна промяна в собствеността на процесния самостоятелен обект, настъпила след одобряване на първоначалната КККР на гр. Бургас от 2009 г. Като е достигнал до същия извод, решаващият съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила. По наведените в касационната жалба доводи, като неотносими към спора, касационният съд не дължи произнасяне. II. По частната жалба на Рени Николова Георгиева: Частната жалба е неоснователна. Съдът правилно е установил, че частният жалбоподател се явява наследник от четвърти ред наследяване, съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗН /нова, ДВ, бр. 60/1992 г./, който е нов ред наследници по закон, включващ роднини по съребрена линия от III до VI степен. По делото е установено, че починалата заинтересована страна Динко Динков е оставил като наследници по закон от този четвърти ред, сестри на майка му, които са наследници по възходяща съребрена линия от трета степен. По силата на цитираната разпоредба живите наследници от тази трета степен наследяват починалия, изключвайки правото на наследство по заместване на низходящите на починал наследник от същата трета степен, тъй като те се явяват наследници от по-възходяща степен спрямо низходящия, който е такъв от по-ниска степен - четвърта. В хипотезата на наследяване по чл. 8, ал. 4, изр. 2 от ЗН, конкуренцията между наследниците от четвърти ред, намиращи се в различна степен на родство е изключена, в полза на по-близкия по степен роднина. Поради това правилни са изводите на съда, че частният жалбоподател, като низходящ на роднина от трета степен, не е от кръга на наследниците по закон на починалата страна, поради което и не е следвало да бъде конституиран като негов правоприемник, на основание чл. 227 ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. Правилно е позоваването и на ТР № 3/1994 г. по гр. д. № 3/1994 г. на ОСГК на ВКС, което не е изгубило сила и е задължително за всички съдилища в РБ. Като правилно обжалваното решение, с характер на определение, следва да се остави в сила. Съобразно това искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски пред касационната инстанция, направено с частната жалба, е неоснователно. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение