Решение № 7741 от 10.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3410/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. З. К., подадена чрез пълномощник адв. Е. Силвестърова, против решение 550 от 07.02.2025 ., постановено по адм. дело 337/2024г. на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата му срещу Уведомително писмо изх. 02 - 150 -6500/3939 от 07.11.2022г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отказано финансово подпомагане на ЗП по мярка 214 "Агроекологични плащания" за кампания 2017г. по направление "Поддържане на местообитанията на защитените видове в обработваеми земи, разположени в орнитологично важни места" от ПРСР 2007 -2013г. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение без посочване на конкретни касационни основания по смисъла на чл.209 АПК. Изложените съображения в касационната жалба, обективират оплаквания за незаконосъобразност на оспореното пред първоинстанционния съд Уведомително писмо. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменено процесното уведомително писмо. Претендират се сторените по делото разноски. Ответната страна Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано, писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита оспореното решение за правилно и обосновано, поради липса на касационни основания за отмяна. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на настоящия касационен жалбоподател против уведомително писмо с изх. 02 - 150 -6500/3939 от 07.11.2022г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отказано финансово подпомагане на ЗП по мярка 214 "Агроекологични плащания" за кампания 2017г. по направление "Поддържане на местообитанията на защитените видове в обработваеми земи, разположени в орнитологично важни места" от ПРСР 2007 -2013г. За да се произнесе по спора в изпълнение на указанията на ВАС, дадени в отменително решение 4225 от 08.04.2024г. по адм. дело 7088/2023г., съдът е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза, приета от съда като обективна и компетентно дадена и неоспорена от страните, вещото лице по която е установило, че не е спазено от ЗП изискването на чл.44, ал.1, т.6 от Наредба 11 от 06.04.2009г. за засяване и отглеждане на есенни зърнено-житни култури в местообитанията на зимуващите видове гъски на минимум 50% от заявените по дейността площи, тъй като размерът на засетите със зърнено-житни култури площи е под 50%. За да отхвърли жалбата с оспореното решение, първоинстанционният съдът позовавайки се на приетото и неоспорено заключение на вещото лице и писмените доказателства е приел, че К. е бил одобрен за участие по мярка 214 "Агроекологични плащания" през 2013г. С подаденото заявление за подпомагане за кампания 2017г., която е последна от поетия от него петгодишен ангажимент, К. е заявил 24 бр. парцела с обща площ 192,13ха с код на дейност АП 18.2. При извършените автоматични проверки, резултатите потвърдени и от вещото лице е установено, че са налице двойно заявени площи - части от 5 парцела, за които има застъпване. За тези площи жалбоподателят е декларирал, че се отказва и тези площи в размер на 3,55 ха са изключени от декларираните в заявлението за 2017г. площи. Установената площ след намалението с наддекларираните е определена на 188,49ха. При проверката са установени и части от три парцела, попадащи извън ДПП в размер на 0,08ха, поради което са установени недопустими за подпомагане площи общо в размер на 3, 63ха и е санкционирана площ в двоен размер от 7,26 ха на основание чл.19 от Делегиран регламент 640/2014, с която установената площ от 188,49ха е намалена и и определена оторизирана площ за изчисление на субсидията 181, 23ха. В обобщение въз основа на заключението на вещото лице, съдът е достигнал до извод, че изискването на чл.24, ал.2 от Наредба 11 от 06.04.2009г. е спазено, но не е спазено изискването на чл.44, ал.1, т.6 от същата наредба, подпомаганото лице да засява и отглежда есенни зърнено - житни култури в местообитания на зимуващи видове гъски на минимум 50% от заявените по дейността площи, поради което според съдът правилно на основание чл.35, §1 от Делегиран регламент 640/2014 е санкционирана цялата оторизирана/установена площ и изцяло е отказано плащане. Съдът е изложил съображения, относно правилното приложение от страна на административния орган на разпоредбата на §14, ал.2 от ПЗР към Наредбата. Решението е правилно. Фактическата обстановка правилно е установена от първоинстанционния съд и кореспондира, както на събраните по делото писмени доказателства, така и на приетото по делото заключение на неоспорената от страните съдебно - техническа експертиза. Правните изводи на АС - Плевен са логични, последователни и изведени при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице и правилната им преценка, относно приложението на материалния закон. Правилно съдът е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган в изискуемата писмена форма и съдържание, като в табличната част и поясненията към нея в писмото са изложени, относими фактически и правни основания, поради което актът е мотивиран и не е налице отклонение от изискванията на чл.59, ал.2, т.4 АПК. В колона 12 от таблицата към УП като основание за наложената санкция е посочено неспазени изисквания за управление, а в пояснението към тази колона е посочено, че санкцията се налага за неспазени изисквания за управление на заявената от кандидата агроекологична дейност, чрез намаление от 100% на основание чл.35, §1 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 във вр. с чл.44, ал.1, т.6 от Наредба 11 от 06.04.2009г. Посочените в табличната част на писмото фактически основания и поясненията към тях изразяват ясно волята на административния орган за наложената санкция и дават достатъчно възможност на жалбоподателя да организира защита на правата и законните си интереси срещу издадения акт. Доказателство за това е и воденото съдебно производство по жалбата му срещу този акт в, което той има възможност да защити правата си. Споделят се изводите на решаващият съд, че при издаването на уведомителното писмо не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Писмото е издадено в изпълнение на влязло в сила решение 282 от 26.05.2021г. по адм. дело 503/2020г. по описа на АС - Плевен, с което е било отменено предходно издадено уведомително писмо и преразглеждане отново на подаденото заявление за кампания 2017г. Настоящата съдебна инстанция споделя изцяло мотивите на АС - Плевен, че оспореното уведомително писмо е издадено при правилно приложение на материалния закон. Условията и редът за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР за периода 2007 -2013г. са разписани в Наредба 11 от 06.04.2009г. От данните в уведомителното писмо, потвърдени и от вещото лице безспорно се установява, че ЗП е спазил базовите изисквания по направлението, за което е поел петгодишен ангажимент за извършване на агроекологични дейности, включително е изпълнил условието на чл.24, ал.2 от Наредба 11 от 06.04.2009г. през 2017г. поне 90% от площта по съответното направление да се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. В случая площта на припокриване е 93, 43%. С оспореното УП обаче, санкцията на ЗП не е наложена за неспазени базови изисквания по чл.26 или 24 от Наредбата, а за неспазване изискванията за управление по чл.44, т.6 от същата. Съгласно цитираната в УП разпоредба на чл. 44, ал. 1, т. 6 от Наредба 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., при управлението на дейностите по направление "Поддържане на местообитанията на защитени видове в обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места", подпомаганите лица извършват една или комбинация от следните дейности: засяват и отглеждат есенни зърнено-житни култури в местообитания на зимуващи видове гъски на минимум 50 % от заявените по дейността площи. Правилно съдът е констатирал, че заявителят е попълнил декларация, с която заявява, че е запознат това изискване да засади и отглежда есенно зърнено-житни култури в местообитанията на зимуващи видове гъски на минимум 50% от заявените по АП18.2 площи, видно от уведомително писмо от 10.10.2013г. за одобрението му за участие по мярка 214 "Агроекологични плащания" ПРСР 2007 -2013г. Неспазване на изискването по чл.44, ал.1, т.6 от Наредбата е установено при извършените автоматични проверки на подаденото заявление и потвърдено от приетото и неоспорено по делото заключение на вещото лице. Правилно съдът е кредитирал заключението на вещото лице като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, включително и от касатора, чийто процесуален представител е присъстал в съдебно заседание при изслушване на заключението му. Както в представеното по делото писмено заключение, така и в съдебно заседание, вещото лице потвърждава, че за 2017г. засетите зърнено - житни култури в местообитания за зимуващи видове гъски са под 50% или точно 49.16% и не е спазено изискването на чл.44, ал.1, т.6 от Наредбата. Правилно съдът е потвърдил констатациите на административния орган в оспореното писмо, че неспазването на това изискване е нарушение и се прилага санкцията по чл.35, §1 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014г. за санкциониране на цялата оторизирана площ и отказано плащане. Разпоредбата е приложима при неспазване на критерии за допустимост, различни от размера на площите или броя на животните, както и на ангажименти или други задължения и повелява, че исканото подпомагане се отказва или оттегля изцяло, когато не са изпълнени критериите за допустимост. В случая не е спазено изискването по управление на дейностите по направлението, посочено в чл.44, ал.1, т.6 от Наредбата. Правилно съдът е тълкувал и разпоредбата на §14, ал.2 от ПЗР на приложимата наредба, относно констатираното и потвърдено и от вещото лице декларирано увеличение на площите за 2017г. за три имота спрямо тези през 2016г. и спрямо поетия ангажимент през 2013г., като тези площи не се считат за част от поетия ангажимент и установения им размер се счита за неизбираем за подпомагане и се изключва от общата избираема площ, предвид забраната за увеличение на площите преди или след третата година от последното одобрено заявление за подпомагане. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и при извършената служебно проверка на основание чл.218, ал.2 АПК, касационната инстанция намира, че е постановено при правилно приложение на материалния закон. Не са налице касационни основания за неговата отмяна и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора искането на касатора за присъждане на разноски не може да бъде уважено, а ответната страна не претендира такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение