Решение № 11167 от 26.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 269/2017 г.

Решение № 11167 от 26.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 269/2017 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 2256/25.11.2016 г., постановено по адм. дело № 1814/2016 г. по описа на Административен съд – гр. Пловдив, с което е обявена нищожността на издадения РА № Р-16001615009428-091-001/07.04.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с решение № 435/01.07.2016 г. на същия директор за установени задължения на К. М. Х. със съдебен адрес в [населено място] за за начисления данъчни задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г. и 2011 г. и за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗОО за 2011 г. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания, че обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния закон, представляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. В подробно изложени съображения касационният жалбоподател обосновава наличие на валидност на обявения за нищожен от съда ревизионен акт, анализирайки относимите разпоредби на ДОПК. Счита, че разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК в редакцията, действаща след 01.01.2013 г., изрично определя качествата на лицата, които могат да издадат ревизионния акт и единствено тези качества следва да се установят с оглед действителността на акта. Поддържа, че хипотезата на чл. 112, ал. 2 ДОПК не определя каква длъжност следва да заема определеният от териториалния директор орган. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което да бъде потвърден изцяло посоченият ревизионен акт, както и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по касация. Ответникът по касационната жалба К. М. Х. със съдебен адрес в [населено място], редовно призована не се е явила в съдебно заседание и не е изразила становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната е подаден от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, респ. чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да обяви за нищожен ревизионният акт, цитиран по-горе първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от некомпетентен орган. Съдът е установил, че със заповед за възлагане на ревизия е възложена ревизия относно посочените задължения. Съдът е констатирал, че ревизионният акт е издаден от Н. К. - началник сектор "Ревизии" и З. Т. - главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията. Според съда разпоредбата на чл. 118, ал. 2 ДОПК императивно установява, че ревизионният акт се издава от органите по приходите, посочени в чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП. Съдът е стигнал да заключението, че всяко изземване на правомощия, предоставени на органите по чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, чрез упражняването им от йерархично по-висок ред органи, включени в обхвата на чл. 7, ал. 1, т. 3 ЗНАП, би било в нарушение на съдържащата се в чл. 10, ал. 1 АПК забрана за изземване на компетентност от по- горестоящ орган. С оглед изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК съдът е посочил, че началниците на сектори и отдели не са сред органите по чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП и не са компетентни по степен да издават ревизионни актове. Съдът е приел, че и в хипотезите, при които правомощието за издаване на акта се упражнява колективно, некомпетентността на един от издателите рефлектира върху действителността на акта. В случая като е установил, че единият от издателите на оспорения РА не е компетентен по степен, съдът е обусловил извод, че като издаден от материално некомпетентен орган оспореният в настоящето производство РА е нищожен. Обжалваното първоинстанционно решение е неправилно постановено. Въпросът относно валидността на ревизионния акт, издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК, е разрешен с Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на Върховния административен съд - Общо събрание на Първа и Втора колегия по тълк. дело № 10 по описа за 2016 г., съгласно което ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, не е нищожен. В редакцията на чл. 119, ал. 2 ДОПК, в сила до 01.01.2013 г., не са посочени изрично какви длъжности следва да заемат органите по приходите, които имат правомощие да издадат ревизионния акт. Единственото изискване на разпоредбата е този орган да бъде посочен от този, чиято е компетентността по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК за възлагане на ревизия. В действащата редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК императивно са посочени лицата, които издават ревизионния акт, като липсва изрично оправомощаване на органа по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Следователно не е необходима конкретизацията на длъжностното качество на органите. В случай на такава конкретизация, тя ще се отнася само до лицата от ревизиращия екип, определени със заповедта по чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК, но не и до лицето възложило ревизията. По отношение на последното единственото изискване е да е орган по приходите по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗНАП. Предвид изложеното, ревизионният акт, който е бил оспорен пред първоинстанционния съд не е нищожен, тъй като е издаден от компетентен орган. С оглед цитираното по-горе тълкувателно решение на ВАС, първоинстанционният съд на основание чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт следва да се съобрази. Административният съд излагайки мотиви за нищожност на РА е постановил неправилно решение, което на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК следва да бъде отменено, вкл. и в частта за разноските, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да разгледа делото по същество, като извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за производството пред настоящия съдебен състав на ВАС, Първо отделение. С оглед на гореизложеното и в този смисъл Върховният административен съд, Първо отделение,