Решение № 1716 от 6.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15212/2013 г.

Решение № 1716 от 6.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15212/2013 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Зелиха Шабанова Шабанова, от гр. Русе против решение № 20/25.09.2013 г. по адм. дело № 300/2013 г. на Административен съд - Русе. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 114, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по жалбата - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Русе не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 20/25.09.2013 г. по адм. дело № 300/2013 г. Административен съд - Русе е отхвърлил жалбата на Зелиха Шабанова Шабанова, от гр. Русе срещу решение ПЕО № 86/19.06.2013 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" в частта, с която е изменено разпореждане № ИП - 2560/26.04.2013 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ за събиране на неправилно изплатена пенсия за периода 1.01.2003 г. до 31.03.2013 г. като е постановено неправилно изплатената сума за пенсия за периода 1.01.2008 г. - 31.03.2013 г. в размер на 3920,62 лева, от която главница - 2608,44 лева и лихви - 1312,18 лева, начислени към 26.04.2013 г. да се възстанови от лицето. За да постанови този резултат, съдът е приел че пенсионните органи законосъобразно са изследвали обстоятелствата касаещи дължимостта на процесните суми и недобросъвестността на жалбоподателката. Посочил е, че точно е приложен и института на погасителната давност. Решението е правилно. По делото е установено, че считано от 12.12.1999 г. на Зелиха Шабанова Шабанова, от гр. Русе е отпусната лична пенсия за изслужено време и старост. В пенсионното производство жалбоподателката не е декларирала осигурителен стаж за периода 1.06.1998 г. - 12.12.1999 г., удостоверен в осигурителната й книжка по силата на съществувало осигурително правоотношение с ЕТ "Кайц - Милко Иванов". При така установените факти е постановено разпореждане № 37/15.03.2013 г., с което е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето. В производството по задължителния административен контрол разпоредените задължения са редуцирани, отчитайки действието на института на погасителната давност (чл. 115 КСО). Спорът между страните касае добросъвестността на задълженото лице като административният съд обосновано е изследвал фактическите основания за прилагане нормата на чл. 114, ал. 1 КСО, съгласно която недобросъвестно получени суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 КСО. По делото е установено, че оспорващата лично е декларирала, че не работи от 14.10.1996 г., което е довело до отпадане на придобития осигурителен стаж за периода след 1.01.1997 г., който задължително се включва при определяне на индивидуалния коефициент на пенсията. Правилно първостепенният съд е посочил, че с оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени следва да се считат тези осигурителни плащания, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Развитите в касационната жалба доводи за недобросъвестно изпълнение на задължения от страна на служителите на ТП на НОИ при обработване на документите при пенсионирането са неоснователни и неотносими към съществото на спора, тъй като не изключват недобросъвестно упражнените права от жалбоподателката. Последната с декларирането на неверни данни е осуетила точното прилагане на закона и е получила недължими осигурителни плащания. По тези съображения изводите на административния съд, че оспореният акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните предпоставки за законосъобразност са правилни. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение