Решение № 9782 от 17.10.2023 г. на ВАС, I о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Митница Бургас, чрез процесуалния си представител юриск. М. Ламбов срещу решение 1370/23.11.2022 г., постановено по адм. дело 913/2022 г. по описа на Административен съд гр. Бургас, с което по оспорване на Н. Момчилов от [населено място], Област Бургас е отменено решение към митническа декларация /МД/ с MRN 19BG001007004803R9/04.06.2019 г. с рег. 32-166868/23.05.2022 г. на директора на Териториална дирекция Митница Бургас, с което не е призната декларираната от него митническа стойност на внесена от САЩ стока употребяван пътнически автомобил повреден двигател, катастрофирал; марка: Land Rover с шаси SALSK2D46AA227645 и е определена нова такава чрез увеличение и са установени дължими държавни вземания, взети под отчет и дължими за доплащане - мито в размер на 744,09 лв. и ДДС в размер на 1 637,01 лв., ведно с лихви за забава върху посочените държавни вземания. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е недопустимо, като постановено при липса на правен интерес от оспорването на административния акт. В тази връзка касаторът излага съображения, че с издаването на решение Р-245/32-214047/23.06.2022 г. на директора на Агенция Митници, с което по жалба на Лидикар ООД решение 32-166868/23.05.2022 г. на директора на Териториална дирекция Митница Бургас е отменено, целеният от Н. Момчилов правен резултат е постигнат. С оглед изложеното, твърди, че неправилно в полза на лицето са присъдени съдебно деловодни разноски в размер на 610 лева. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Н. Момчилов от [населено място], Област Бургас чрез процесуалния си представител адв. Р. Василева оспорва касационната жалба, по съображения изложени в представени по делото становище и писмени бележки. Претендира присъждането на разноски съгласно представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, а обжалваното решение като неправилно да се отмени. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и е основателна поради следните съображения: За да отмени решението на митническия орган, посочено по горе, първоинстанционният съд е приел, че същото е издадено в противоречие с приложимия материален закон. Прието е в обжалваното решение, че по силата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. основен метод за определяне на митническата стойност на стоките е въз основа на договорната стойност, т.е. въз основа на действително заплатената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. След анализ и на вторичните методи за определяне на митническата стойност, регламентирани в чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и процедурата по чл. 140, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, съдът е посочил, че митническите органи не са установили, посочили и доказали обстоятелства, които да изключват приложение на основния метод за определяне на митническата стойност, съгласно чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. По повод посоченото в митническото решение позоваване на информация за проведен аукцион с дата 11.03.2019 г. и продажбата на автомобил със същия номер на шаси в страната на износа на цена от 6 400 USD, съдът е изложил мотиви, че същата не е част от митническите информационни системи и данните не са събрани по надлежния ред, разписан в закона, за да могат да се ползват с доказателствена сила. В допълнение е посочил, че представената от лицето фактура /Notiсе оf sale and/or Bill of sale/ е от дата 09.03.2019 г., т.е. преди провеждането на аукциона, на който се твърди да е бил купен автомобила, като така констатираните противоречия според състава опровергават достигнатия от органа извод. В контекста на изложеното, според съда в случая е налице основание за пристъпване към прилагане на методите по чл. 74, § 2, респективно по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 за определяне на митническата стойност, но в нарушение на материалния закон, административният орган не е спазил предвидения ред за определяне на митническата стойност на внесения автомобил. С така изложените мотиви първоинстанционният съд е направил краен извод, че митническото решение е незаконосъобразно поради противоречието му с материалноправните разпоредби на закона и незаконосъобразно с оспорения акт са определени задължения за доплащане на мито и ДДС и същото е отменено. Обжалваното решение е недопустимо и като такова подлежи на обезсилване. Първоинстанционният съд правилно е описал и възприел фактическата обстановка по делото, по която страните не спорят. С обжалвания административен акт Н. Момчилов и Лидикар ООД, в качеството им на солидарни длъжници, са задължени да заплатят определените за досъбиране мито и ДДС, резултат от увеличена митническа стойност на стоката, предмет на деклариране. С разпореждане от 23.06.2022 г., първоинстанционният съд е конституирал като заинтересована по делото страна Лидикар ООД, предвид обстоятелството, че с оспорения административен акт юридическото лице е определен за солидарно отговорен длъжник. С оглед представено в хода на съдебното производство решение Р-245/32-214047/23.06.2022 г. на директора на Агенция Митници, с което по жалба на Лидикар ООД решение 32-166868/23.05.2022 г. на директора на Териториална дирекция Митница Бургас е отменено и преписката е върната за ново разглеждане, с определение 1305/04.08.2022 г., постановено по адм. дело 913/2022 г., административният съд е заличил Лидикар ООД като заинтересована страна в процеса, след което е постановено обжалваното пред настоящия съдебен състав решение, с което жалбата на Н. Момчилов е уважена. Съгласно чл. 220, ал. 1 Закона за митниците (ЗМ) във връзка с чл. 148 АПК административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, какъвто е и настоящият случай. Не е спорно между страните и обстоятелството, че с решение Р-245/32-214047/23.06.2022 г., издадено от директора на Агенция Митници по жалба на солидарния длъжник Лидикар ООД оспореното пред първостепенния съд решение 32-166868/23.05.2022 г. на директора на ТД Митница Бургас, е отменено. Видно от мотивите на отменителното решение при постановяването на решение 32-166868/23.05.2022 г. на директора на ТД Митница Бургас не са изложени мотиви за конкретните обстоятелства, въз основа, на които е отхвърлена декларираната митническа стойност на стоката и същото е неправилно, необосновано и издадено в противоречие с митническото законодателство. Решаващият орган постановява отмяна на оспореното от страна на дружеството решение изцяло и връщане на преписката за произнасяне при спазване на нормативните изисквания. В тази връзка доводът на ответника по касация, че спорът между страните не е решен по същество от по горестоящия орган следва да бъде споделен. С издаването на решение Р-245/32-214047/23.06.2022 г. на директора на Агенция Митници и връщане на преписката на административния орган е възстановена висящността на административното производство, като цитираното решение има действие и спрямо Н. Момчилов, който по аргумент от чл. 77, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 в качеството си на декларатор е длъжник, солидарно отговорен за изпълнение на задължението заедно с Лидикар ООД, дружество, косвено предстявлявано от лицето. След като производството, страна, по което е лицето, инициирано на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ е висящо, административният орган e длъжен да се произнесе с акт, съобразно компетентността си и в съответствие с разпоредбите на чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013, чл. 19, ал. 7 ЗМ и чл. 59 АПК, който Н. Момчилов впоследствие би могъл да обжалва. Изложеното налага извода, че липсва правен интерес за Н. Момчилов, но липсва и предмет, годен за обжалване пред съда. Изложеното налага обезсилване на постановеното решение от първоинстанционния съд и прекратяване производството по делото, каквото основание се поддържа от касационния жалбоподател - чл. 209, т. 2 АПК. Недопустимостта на съдебното производство прави ненужно обсъждането на доводите на ответника по съществото на спора. С оглед гореизложеното обжалваното решение като недопустимо следва на основание чл. 221, ал. 3, предл. 1 АПК да бъде обезсилено, а производството по делото да се прекрати. Разноски следва да се присъдят само на касационния жалбоподател за настоящето съдебно производство в размер на 100 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение