Решение № 14430 от 8.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16156/2010 г.

Решение № 14430 от 8.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16156/2010 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Асен Йорданов Иванов срещу решение № 257/19.11.2010 г., постановено по адм. дело № 149/2010 г. по описа на Административен съд - Кюстендил. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Началникът на Сектор "ПП" при ОДМВР - Кюстендил, в писмен отговор оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С атакуваното решение Административен съд - Кюстендил е отхвърлил жалбата на Асен Йорданов Иванов срещу Заповед № 90020 от 18.08.2009 г., издадена от ВНД началник на сектор "ПП" при ОД на МВР - Кюстендил, с която на основание чл. 171, т. 2, б. "д" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена принудителна административна мярка "спиране от движение на моторно превозно средство" на лек автомобил "ДЕУ Ланос" с рег. № КН 5509 АТ, собственост на Асен Йорданов Иванов. Принудителната административна мярка "временно спиране е от движение на МПС" по чл. 171, т. 2, б. "д" от Закона за движение по пътищата е наложена поради това, че автомобилът, предназначен за таксиметров превоз, не отговаря на изискванията, определени в чл. 10, ал. 5 от Наредба № 34/99 г. за таксиметров превоз на пътници, поради изтекъл годишен срок от датата на първоначалната регистрация. За да отхвърли подадената жалба съдът е изложил мотиви, че издателят на акта е посочил правното основание, което съставлява и фактическо основание за издаване на акта и в хипотезата на чл. 171, т. 2, б. "д" ЗДвП правното основание съставлява и фактическо основание. Посочил е, че административното производство е образувано въз основа на предложение до началника на ПП "КАТ" при ОД на МВР Кюстендил, по реда на надзора за законност от екип прокурори при КРП, в което се съдържа фактическото основание за издаване на заповедта. Констатирано е, че към предложението е приложен и протокол за извършена експертиза № 190/9.04.2009 г., изготвена по досъдебно производство № 9/2009 г. по описа на РУ на МВР Кюстендил, с предмет оригиналното свидетелство (италиански талон) за регистрация на автомобила, със заключение, че при прочитането на закодираната информация в номер рама е установено, че автомобилът носи година на производство 1998 г., както и че проверката във файла за крадени или изгубени талони е установила, че талонът като празна бланка е заложен като откраднат с дата 30.10.2000 г. - провинция Наполи - Република Италия. Направени са от съда изводи, че жалбоподателят е имал процесуална възможност да защити позицията си и да представи доказателства, не е оспорил доказателствата по преписката, за което е имал процесуална възможност, с оглед на което не е засегнато правото на процесуална защита на адресата на мярката. Прието е за установено, че първата регистрация на автомобила, предназначен за таксиметров превоз, е далеч извън петгодишния срок, който се изисква съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 5 от Наредба № 34 от 1999 г. на МТ. Решението е правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че в заповедта не са посочени фактическите основания за издаването и, поради което предметът на оспорване не притежава съдържанието по чл. 59, ал. 2, т. 4, пр. 1 АПК. С посочването в обстоятелствената част на заповедта, че МПС "ДЕУ Ланос" с рег. № КН 5509 АТ не отговаря на конкретно изискване, определено в нормативната уредба, а именно - на условието по чл. 10, ал. 5 НТПП и предвид съдържащите се в административната преписка, подготвяща издаването на акта, материали с данни по случая от фактическа страна, настоящата инстанция намира, че не е налице съществен порок във формата на акта, който да съставлява самостоятелно основание за отмяната му. В хипотезата на чл. 171, т. 2, б. "д" ЗДвП правното основание съставлява и фактическо такова, поради което органът не е обвързан да сочи други фактически обстоятелства, извън визираните в приложимата законова разпоредба. Следователно, отразяването в акта на нормативното изискване, на което не отговаря спреният от движение лек автомобил, извършващ таксиметров превоз на пътници, е достатъчно, за да се приеме, че е налице визираният в чл. 59, ал. 2, т. 4, пр. 1 реквизит. Административното производство по прилагане на оспорената ПАМ е инициирано по предложение на Районна прокуратура (РП) - Кюстендил, към което е приложен протокол, съставен от експерт от НТЛ при ОДМВР - Кюстендил за извършена техническа експертиза, с която е установено, че италианският регистрационен талон е оригинална бланка с всички реквизити и в него няма извършени поправки, но талонът като празна бланка е заложен във файла за крадени и изгубени талони, като откраднат на 30.10.2000 г. провинция Наполи - Република Италия, както и че кодираната в ИН рама е 1998 г. Представената в съдебното производство справка от РД "Гранична полиция "Кюстендил, получена от РД "ГП" Кюстендил от центъра за международно полицейско сътрудничество в Австрия по линия на международното полицейско сътрудничество, установява, че първата регистрация на "ДЕУ Ланос" с идентификационен номер на рама KLATF69YEWB056689 e била на 9.12.1997 г. По този начин е опровергана удостоверената дата на първа регистрация в свидетелството за регистрация на МПС. Последното съставлява констативен административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 2 АПК, като удостоверените с него факти и обстоятелства могат да бъдат опровергани с други допустими доказателствени средства. Независимо, че техническата експертиза е извършена за нуждите на досъдебно производство, протоколът, изготвен от експерт от НТЛ при ОДМВР е писмено доказателство, въз основа на което по предложение на РП - Кюстендил е образувано административното производство по налагане на ПАМ. Предложението за образуване на административно производство е във връзка с установеното нарушение от длъжностно лице в ОДМВР, ето защо следва да се приеме, че компетентният административен орган е образувал производството въз основа на служебно събрани писмени доказателства. Съгласно приложимата норма на чл. 171, т. 2, б. "д" ЗДвП, прилага се ПАМ "временно спиране от движение на МПС", което е обозначено с опознавателни знаци за извършване на таксиметрови превози, но не е включено в списък към издаден лиценз или издадено удостоверение за регистрация или не отговаря на изискванията, определени в нормативен акт. Разпоредбата на чл. 10, ал. 5 от Наредба № 34/6.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, издадена от министъра на транспорта (НТПП, обн., ДВ, бр. 109/14.12.1999 г.) изисква при вписване за първи път в регистъра по чл. 9 от датата на първата регистрация на МПС да не са изтекли повече от 5 години. Административният съд е обсъдил всички доказателства по делото, поради което е стигнал до верния извод, че към момента на вписване в регистъра за таксиметрова дейност, нормативно предвиденият петгодишен срок е изтекъл и е налице несъответствие с изискванията на чл. 10, ал. 5 НТПП, следователно осъществени са правнорелевантните факти, визирани в посочената хипотеза на чл. 171, т. 2, б. "д" ЗДвП, въз основа на която е наложена ПАМ. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът не е следвало да кредитира експертното заключение, дадено по досъдебно производство, тъй като то не е направено за нуждите на това производство. Експертното заключение като част от административната преписка, е било прието от съда. Касаторът не го е оспорил своевременно, въпреки че е разполагал с процесуална възможност да направи това. Що се отнася до представената справка от РД "ГП" Кюстендил, получена от "Център за международно полицейско сътрудничество" Торл - Маглерн, Австрия, същата е получена след официално запитване и след като е представена от ответника, не е била оспорена от касатора по реда на чл. 193 ГПК, с оглед на което правилно съдът, не е изключил този документ от доказателствата по делото. Предвид изложеното, не са налице касационни основания за ревизиране на съдебния акт, който е постановен в съответствие с нормите на материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Съдът е провел последователен контрол за законосъобразност на оспорената заповед, ангажираният доказателствен материал е обсъден и преценен в неговата съвкупност и съотносимост. Оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,