Решение № 13936 от 20.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7968/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Сдружение с нестопанска цел Местна инициативна група Дряново Трявна в сърцето на Балкана, с ЕИК: 177136373, със седалище и адрес на управление: гр. Дряново, Община Дряново, Област Габрово, [улица], представлявано от Г. Н. Г., чрез процесуален представител адв. Г. Д. В., против Решение 768/06.06.2024 г., постановено по адм. дело 294/2023 г. по описа на Административен съд (АС) - Габрово, с което е отхвърлена жалбата на сдружението срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01/6300/1238#2 от 15.09.2023 г., издаден от изпълнителен директор на Държавен фонд (ДФ) Земеделие, в обжалваните му части и в полза на ДФ Земеделие са присъдени разноски по делото в размер на 450,00 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място се поддържа твърдението, че дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), а не с издаване на АУПДВ. Наред с това касаторът излага доводи за липса на извършени нарушения по всичките девет пункта в оспорения АУПДВ. На следващо място са оспорени изводите на първоинстанционния съд за съответствие на административния акт с разпоредбите на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Твърди се също, че оспореното решение страда от липса на собствени мотиви и необсъждане на всички повдигнати с първоинстанционната жалба възражения. В заключение моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС - Габрово, и вместо него - да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания АУПДВ, в частта му, в която е отказано частично изплащане на финансова помощ в размер на 84 304, 41 лева, и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 104 345, 80 лева. Също така касаторът претендира присъждане на направените пред двете инстанции съдебно - деловодни разноски , включително за платени адвокатски възнаграждения. Ответникът по касационната жалба - изпълнителният директор на ДФ Земеделие, редовно призован, чрез юрисконсулт Б. Митев, в писмена молба, моли да се остави в сила оспореното решение и да се присъдят разноски на ответника за касационната инстанция. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС - Габрово е бил АУПДВ 01/6300/1238#2 от 15.09.2023 г., издаден от изпълнителен директор на ДФ Земеделие, с който на основание чл. 32, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 7 във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 1 и ал. 2, чл. 34, ал. 5, т. 4 от Наредба 1 от 22.01.2016 г. за прилагане на подмярка 19.4 Текущи разходи и популяризиране на стратегия за Водено от общностите местно развитие на мярка 19 Водено от общностите местно развитие от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 - 2020 г., § 4, ал. 5 от ПЗР на Наредба 4 от 30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), както и на основание чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК и във връзка с чл. 165 и чл. 166 от Данъчно-процесуалния кодекс (ДОПК), и чл. 20а, ал.1, ал. 2 и ал. 5 от ЗПЗП, в частите му, с които на СНЦ "МИГ Дряново Трявна в сърцето на Балкана" е отказано частично изплащането на финансова помощ в размер на 84 304,41 лв., представляваща окончателно плащане по Споразумение за изпълнение на стратегия ВОМР РД50-45 от 30.04.2018 г. по заявка 07/19/4/0.0.0070/3/10 от 30.01.2023 г. и определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 104 345,80 лв. За да отхвърли жалбата на сдружението, първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при наличие на реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, както и при фактически и правни основания за издаването му. Приел е също така, че административният акт е издаден при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, а също и в съответствие с материалния закон. Този извод е обоснован, след като решаващият съд е възпроизвел подробно установената в административното производство фактическа обстановка и основанията на административния орган да откаже частично изплащане на финансова помощ в размер на 84 304, 41 лева и да определи за възстановяване публично държавно вземане в размер на 104 345, 80 лева, след което е изложил подробни мотиви по всеки от пунктовете на издадения АУПДВ. 1.Съгласно констатациите на АУПДВ, със Заповед РД-09-356 от 25.03.2022 г. на заместник-министъра на земеделието и ръководител УО на ПРСР 2014-2020 и въз основа на заявление 19-19-2-02-6 от 29.09.2021 г. на Сдружението, са одобрени частично предложените дейности и разходи по подмярка 19.4 в размер на 386 208,13 лв. за 2022 г. Във връзка с извършена оторизация по подадена заявка за окончателно плащане 07/19/4/0.0.0070/3/10 са констатирани неразходени средства от изплатено авансово плащане по предходна заявка 07/19/4/0.0.0070/1/02 от 20.04.2022 г. за отчетен период 2022 година. По тази предходна заявка е изплатена сума в размер на 193 104,06 лв., съставляващи 50% от одобрения бюджет по подмярката. Заявената за плащане финансова помощ по заявката за окончателно плащане е на стойност 173 062,67 лв. Нормата на чл. 34, ал. 5, т. 4 от Наредба 1 от 22.01.2016 г. за прилагане на подмярката предвижда когато авансовото плащане е извършено при условията на чл. 7, ал. 2, т. 2 и в зависимост от одобрените разходи, ДФЗ намалява размера на плащането със 100% от размера на авансовото такова от одобрените допустими разходи за разходите, извършени през цялата календарна година, за която е получен авансът при подадена заявка за плащане за съответната година. В тази връзка е определен размер на задължението от 20 041,39 лв. Съдът, съобразявайки разпоредбата на чл. 34, ал. 5, т. 4 от Наредба 1 от 22.01.2016 г. за прилагане на подмярка 19.4, е приел, че сумата по т. 1 от АУПДВ в размер на 20 041,39 лева подлежи на възстановяване в бюджета. Приел е, че в Наредбата е предвидено цялостно възстановяване на платения аванс, но при одобрена за плащане по-малка сума, какъвто бил процесния случай - разликата подлежала на връщане, а не на прехвърляне в следваща година или удържане от последващи плащания. Единствената възможност според съда за прехвърляне на одобрени и неусвоени средства от предходни години, за която в случая липсвали данни, била производство по проверка на административното съответствие, допустимост и обоснованост на заявени изменения и допълнения по реда на чл. 14, ал. 3 9, където ръководителят на УО на ПРСР 2014 г. 2020 г. със заповед одобрявал или отказвал извършването им. Предвид изложеното е прието, че в зависимост от обстоятелството, че авансовото плащане, направено за 2022 г. след одобрение на планираните дейности и разходи възлиза на 193 104,06 лева, а заявената за плащане помощ по заявка 10 за периода е 173 062,67 лева, то на връщане подлежи неразходената сума в размер на 20 041,39 лева. 2.Съгласно констатациите на АУПДВ, при извършване на административни проверки е установено нарушение на чл. 9, ал. 1 от същата Наредба, съгласно който максималният размер на финансовата помощ, предназначена за текущи разходи, не може да надвишава 80% от средствата по чл. 4, ал. 2, като останалите средства се използват за изпълнение на дейности, свързани с популяризиране на стратегията за ВОМР на територията на нейното изпълнение. На основание § 4, ал. 5 от ПЗР на Наредба 4 от 30.05.2018 г. ДФЗ отказва изплащането на част или цялата последна заявка от 2022 година, като сумата на допустимата финансова помощ за текущи разходи по предходни заявки и допустимите текущи разходи от последната заявка надхвърля 80% от сумата на допустимите разходи за 2022 година и допустимите по последната заявка за плащане за 2022 година текущи разходи и разходи за популяризиране на стратегията. При извършените административни проверки се установило, че процентното съотношение на допустимите текущи разходи и разходи за популяризиране на стратегията надвишава допустимите по Наредба 1/2016 г. Общата сума на извършените допустими разходи от СЦН за периода от 2018 г. до 2022 г., включително, е в размер на 829 392. 49 лв., формирани по описани в ИАА заявки за плащане, вкл. тази за окончателно плащане. Допустим размер на разходите по чл. 9, ал. 3 за популяризирането на стратегията са 83 353. 51 лв. /близо 10% от общо допустимите разходи/, а допустимият размер на разходите по ал. 2 за текущи разходи 746 038. 98 лв. /близо 90% от общо допустимите разходи/. Така посочените суми за допустими разходи са от преди прилагането на допълнителната редукция по реда на чл. 63 от Регламент за изпълнение 809/2014 на Комисията от 17.07.2014 г. за определяне правилата за прилагане на Регламент 1306/2013 на Европейския парламент и Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие. Общата сума на приетите за допустими разходи за популяризиране на стратегията не съответстват на изискването за 20% от общия размер допустими такива. Допустимите по чл. 9, ал. 2 за текущи разходи следва да са 80% от общите или 663 513. 99 лв. или с разлика 82 524,97 лв. от отчетените такива на стойност 746 038. 98 лв. Съдът е приел, че разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Наредба 1/2016 г., доразвита в § 4, ал. 5 от ДР на Наредба 4 от 30.05.2018 г., предвижда, че максималният размер на финансова помощ, предназначена за текущи разходи, не може да надвишава 80 на сто от средствата по чл. 4, ал. 2. Според съда прилагането на цитираната норма зависи от това дали през предходните, а също и през 2022 г. текущите разходи надхвърлят 80% от общите, без да урежда намаления и възстановяване на разходи за предходни години. Съдът е приел, че в случая хипотезата на § 4, ал. 5 от Наредба 4/2018 г. е изпълнена, тъй като е установено неспазване на процентния показател както за предходни периоди, така и за цялата 2022 г. Според съда било налице и общо превишение от началото на изпълнение на стратегията до края на 2022 г., като процентът на текущите разходи спрямо общите се равнявал на 89.95%. Според съда правилно разликата между отчетените текущи разходи и допустимият им размер е изчислена в оспорения АУПДВ на 82 524,97 лева, представляваща намаление от сумите само за 2022 г. по заявка 10, касаеща периода 01.01.2022 г. 31.12.2022 г. Сочените изчисления според съда съвпадали и с тези, направени в назначената по делото експертиза. Предвид изложеното съдът е приел, че констатациите и изводите на административния орган по този пункт от АУПДВ са мотивирани и правилни. 3.При извършени административни проверки е установено, че са заявени за финансиране разходи за месец 01.2023 г. в размер на 20,00 лв. Подадената заявка за окончателно плащане от 30.01.2023 г. е за отчитане на текущи разходи за управление и популяризация на стратегията за 2022 година, като периодът м.01.2023 г. е извън отчетния такъв, сумата е следвало да се отчете със заявка за окончателно плащане от 28.04.2023 г. С такава заявка са посочени суми за възстановяване за текущи разходи за управление и популяризиране на стратегията за първото тримесечие на 2023 г., поради което и на основание чл. 29, ал. 1, т. 1 от Наредба 1/2016 г. тези разходи са недопустими като извършени извън отчетния период по заявката за плащане от 30.01.2023 г. По този пункт, съдът е приел, че разходите за интернет в офис Дряново за месец януари 2023 г. в размер на 20,00 лева, се явяват недопустими разходи на основание чл. 29, ал. 1 от Наредба 1 от 22.01.2016 г., тъй като същите са заявени за финансиране в подадената заявка за окончателно плащане от 30.01.2023 г., но са отчетени като текущ разход за управление и популяризация на стратегията за периода 01.01.2022 г. 31.12.2022 г., за който е издадена фактура от доставчик на услугата на 13.12.2022 г., с която е заплатена такса за месец януари 2023 г. Съобразявайки разпоредбата на чл. 9, ал. 3 във връзка с ал. 2, т. 6 Наредба 1 от 22.01.2016 г., а също и нормата чл. 26, ал. 1, т. 4 от ЗСч е прието, че въпреки че разходът е платен през 2022 г., той е следвало да се отчита в периода, в който се ползва услугата, а именно - януари 2023 г., а не в искането за плащане от 30.01.2023г., касаещо окончателно плащане за 2022г. 4.При извършена административна проверка е установено, че в представени фактури от "БТК" ЕАД са фактурирани и заявени за финансиране разходи за СМС услуги с ДДС и дневни такси роуминг в ЕС, като сумите са посочени по номера на фактурите със и без ДДС. За фактурираните и заявени разходи за финансиране за СМС услуги на обща стойност 25,36 лв. с ДДС на основание чл. 10, т. 5 от Наредба 1 от 22.01.2016 г. е счетено, че е налице недопустим разход. По отношение на фактурирани и заявени за финансиране разходи за роуминг в ЕС на стойност 47,23 лв. с ДДС към заявката за плащане от 30.01.2023 г. е установено, че за отчетния период не са налице командировки в чужбина, поради което тези разходи за мобилни услуги в чужди държави не е пряко обвързан с изпълнението на целите на мярката и не е необходим текущ разход за дейността на местната инициативна група. По този пункт, съдът е приел, че съгласно чл. 10, т. 5 от Наредба 1/2016 г. правилно са счетени за недопустими и разходите за смс-услуги с ДДС с включен роуминг (съгласно приложени 10 бр. фактури) за месеците януари, февруари, март, юни декември 2022 г. на обща стойност с ДДС 25,36 лева. Освен това доколкото за периода не са отчитани разходи за командировки извън страната, съдът е приел, че разходът за роуминг не е пряко свързан с изпълнението на целите на мярката и не е необходим текущ разход за дейността на местната инициативна група, като адресатът на акта не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си в обратната посока. 5.При извършени административни проверки е установено, че съгласно опис на заявените за финансиране разходи за банкови такси и банкови извлечения за движението по сметки на Сдружението в ПИБ, описани в процесния ИАА, е начислена такса за ангажимент "неусвоен овърдрафт", "такса за разглеждане на искане за кредит" и "такса за управление на овърдрафт" за периода 2022 година на обща стойност 1 398,15 лв., който административният орган е приел за недопустим за финансиране, съгласно чл. 9, ал. 2, т. 16 от Наредба 1/2016 г. По този пункт, съдът е приел, че цитираните в пункт 5 от АУПДВ банкови такси за: ангажимент неусвоен кредит; разглеждане на искане за кредит; управление на овърдрафт (1000,00 лева) и за неусвоен овърдрафт не попадат в приложното поле на разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 16 от Наредба 1/2016 г., тъй като същата изброява изчерпателно допустимите текущи финансови разходи за управление на стратегията на МИГ, в т. ч. банкови такси за управление на сметки и такси за издаване на изискуеми документи. В тази връзка доколкото липсвали данни с горепосочените суми да са платени такси за управление на налични сметки или такива за снабдяване с нужни документи, е прието, че цитираните банкови такси не попадат сред допустимите за финансиране разходи. 6.По заявените за финансиране разходи за поддържане на домейн и хостинг на стойност 247,75 лв. с ДДС през 2022 г., като е планирана и одобрена сума за тази цел от 170,00 лв., административният орган е приел, че разликата между одобрена и заявена за финансиране сума в размер на 77,75 лв. е недопустима за финансиране. По този пункт, съдът е приел, че доставчика на услугата домейн и хостинг фактурирал такава на стойност 247,75 лв., но със заповед от 25.03.2022 г. за тази услуга е одобрена сума от 170,00 лв. Съдът е приел, че горницата над фактурираната стойност в размер на 77,75 лева не подлежи на финансиране по проекта, доколкото липсват данни така одобреният размер да е променян, няма процент индексация за този разход през 2022 г. или направено предложение за изменение на заповедта за одобряване размера на разходите за процесния период, а също и твърдения и доказателства за провеждането на процедура по чл. 15, ал. 3 6 от Наредба 1 от 2016 г. за промяна в одобреното финансиране, поради което правилно според съда услугата домейн и хостинг, фактурирана от доставчика ѝ на стойност 247,75 лева, не е била финансирана по проекта в пълния ѝ размер. 7.С АУПДВ са установени разходи на стойност 170,33 лв. за издаване и поддържане на електронен подпис, за техническо обслужване за пожарогасител в офис, платени в брой, които не попадат в изключенията по чл. 10, т. 11 от Наредба 1/2016 г. за извършване на плащане в брой. Те не са платени за услуга, правена от държавна институция, нито разходи за поддръжка на автомобил и са недопустими за финансиране. Съдът е споделил фактическите констатации на органа, че отчетените разходи по този пункт са платени в брой, поради което на основание чл. 10, т. 11 от Наредбата правилно са счетени за недопустими, тъй като не попадат в изчерпателно изброените изключения, и следвало да бъдат заплащани по банков път. 8.Към заявката за плащане от 30.01.2023 г. са заявени разходи за командировка от 02.11.2022 г., като към заповедта за командировка от тази дата са отчетени разходи за гориво в размер на 40,58 лв. по фактура, в която не е посочен получател, като този разход също е недопустим, поради това, че разходооправдателните документи не отговарят на изискванията на чл. 114, ал. 1, т. 7 и 8 от ЗДДС. Съдът е приел, че разходите за командировка по заповед РД-01-021 от 02.11.2022 г., към която са отчетени разходи за гориво от 40,58 лева по фактура от същата дата, издадена от Лукойл България ЕООД, без вписани данни за получател/клиент, са документално необосновани, поради което на основание чл. 114, ал. 1, т. 7 и т. 8 от ЗДДС не подлежат на финансиране. От една страна съдът е обосновал извода си с липсата на задължителен реквизит във фактурата - име и адрес на получателя по доставката, който реквизит не можело да бъде заменен с вписан номер на автомобил, за който се твърди, че е собственост на командированото лице, а от друга - с липсата на други документи, от които може да се установи получателят, респективно платецът по тази фактура. 9.С АУПДВ е констатирано и разминаване между заявената финансова помощ и стойността на приложените платежни документи, удостоверяващи размера на разходите, като разликата е от 4 стотинки, за които не са представени РОД, поради което сумата също е приета за недопустим за финансиране разход. Съдът е приел за установена разлика в размер на 4 стотинки между заявена за плащане финансова помощ в размер на 173 062,67 лева и отчетените за финансиране разходи на стойност от 173 062,63 лева, която разлика съставлявала недокументиран разход. В тази връзка и доколкото сдружението не е представило доказателства за наличието на допусната грешка при пресмятането, в какъвто смисъл е направило възражение, съдът е приел за правилен извода на органа, че неустановеният документално разход е недопустим за финансиране по причина, че не може да се докаже реалното му извършване. Направен е краен извод, че общата сума неподлежащи на финансиране, но отчетени и получени авансово суми възлиза на 104 345,80 лв., която като платена вече на жалбоподателя подлежи на възстановяване, с оглед на което и на посочените правни и фактически основания е посочена като дължима за възстановяване. От заявената за окончателно плащане за 2022 г. сума от 173 062,67 лв. след като се извади сумата на от 88 758,26 лв., която е одобрена окончателно за плащане за същия период, законосъобразен се явява е частичния отказ на УО за изплащане на финансова помощ в размер на 84 304,41 лв. Решението е правилно. Неоснователен е касационния довод, че дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕФСУ, а не с издаване на АУПДВ. Настоящата инстанция счита, че за подлежащото на възстановяване публично държавно вземане по т. III от АУПДВ, не е приложим редът за установяване по ЗУСЕФСУ. При действието на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕФСУ предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. Предвиденото друго се съдържа в ЗПЗП, доколкото с чл. 27, ал. 6 от него установяването на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е в приложното поле на ЗУСЕФСУ само когато нарушението, представляващо основание за възстановяването, е и основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 ЗУСЕФСУ. Фактическите основания за възстановяване на безвъзмездната финансова помощ по т. III от АУПДВ са неотносими към основанията за финансова корекция по ЗУСЕФСУ, доколкото с АУПДВ е установена подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициерите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън случаите, които са основание за налагане на финансови корекции по ЗУСЕФСУ. Предвид изложеното, правилно на основание чл. 27, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), е издаден АУПДВ по реда на АПК. Неоснователен е касационния довод, че решението е неправилно, поради неправилност на изводите на съда за съответствие на административния акт с разпоредбите на чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че АУПДВ е мотивиран и съдържа всички задължителни реквизити по чл. 59, ал.2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването му. Неоснователен е касационния довод, че решението е неправилно, поради липса на собствени мотиви и необсъждане на всички повдигнати с първоинстанционната жалба възражения. С жалбата до първоинстанционния съд са изложени възражения само относно противоречието на АУПДВ с материалноправните разпоредби. С решението си, съдът след като е посочил фактическите и правни основания на административния орган за издаване на АУПДВ, подробно е изложил собствените си мотиви за законосъобразност на акта по всеки един от деветте му пункта. Несъгласието на касатора с крайните изводи на съда, не води до немотивираност на съдебния акт и необсъждане на възраженията му. Неоснователен е и касационния довод за неправилност на решението, поради липса на извършени нарушения по всеки от деветте пункта на АУПДВ. Решението е правилно в частта му по пункт 1 на АУПДВ. В тази част, касаторът оспорва извода на съда, че определената за възстановяване неразходената сума в размер на 20 041,39 лева по полученото авансово плащане за 2022 г. подлежи на възстановяване, без възможност да се прехвърли и разходва през следващата година. В тази връзка се позовава на разпоредбата на чл.31, ал.3 от Наредба 4 от 30.05.2018г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители. Цитираната от касатора разпоредба е неотносима за случая. Разпоредбата на чл.31, ал.1 от Наредба 4 от 30.05.2018г. предвижда, че бенефициентът се задължава да възстанови всички неправомерно изплатени или подлежащи на възстановяване средства, включително такива, които са обект на финансова корекция или са установени в резултат на проверки от страна на сертифициращи или одитиращи органи, а ал.3 предвижда, в случай че вземането не се удовлетвори по реда на ал. 1, ДФЗ РА, прихваща от всяко следващо плащане по проекта. Следователно е регламентирана възможност за прихващане на вземания на ДФЗ с всяко следващо плащане, а не възможност да се прехвърлят неразходвани средства по авансово плащане за разходването им през следващата година. Решението е правилно в частта му по пункт 2 на АУПДВ. В тази част, касаторът оспорва извода на съда, че нормата на § 4, ал. 5 от ПЗР на Наредба 4 от 30.05.2018 г. има обратно действие и неправилно потвърдения частичен отказ за изплащане на разходите за 2022 г. на основание сочената разпоредба. Никъде в оспореното решение съдът не е приел обратно действие на нормата на § 4, ал. 5 от ПЗР на Наредба 4 от 30.05.2018 г., а напротив посочил е, че разликата между отчетените текущи разходи и допустимият им размер е изчислена в оспорения АУПДВ на 82 524,97 лева, представляваща намаление от сумите само за 2022 г. по заявка 10, касаеща периода 01.01.2022 г. 31.12.2022 г., като тези изчисления съвпадат с тези, направени в заключението по назначената по делото експертиза. Основанието, посочено в АУПДВ за частичен отказ за изплащане на разходи за 2022 г. е разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредба 4 от 30.05.2018 г., съгласно която максималният размер на финансова помощ, предназначена за текущи разходи, не може да надвишава 80 на сто от средствата по чл. 4, ал. 2, а останалите се използват за изпълнение на дейности, свързани с популяризиране на стратегия за ВОМР на територията на нейното изпълнение. С разпоредбата на § 4, ал. 5 от ПЗР на Наредба 4 от 30.05.2018 г., е предвидено, че Държавен фонд "Земеделие" отказва изплащането на част или цялата последна заявка за плащане за 2022 г., когато сумата на допустимата финансова помощ за текущи разходи по предходните заявки и допустимите текущи разходи от последната заявка за 2022 г. надхвърля 80 на сто от сумата на допустимите до 2022 г. и допустимите по последната заявка за плащане за 2022 г. текущи разходи и разходи за популяризиране на стратегията. Настоящата инстанция счита, че макар разпоредбата на § 4, ал. 5 от ПЗР на Наредба 4 от 30.05.2018 г. да е нова, обнародвана в ДВ, бр. 35 от 2022 г., в сила от 10.05.2022 г., с нея е предвидена регулация на разходите по заявки за плащане за 2022 г., поради което правилно е приложена, като разликата между отчетените текущи разходи и допустимият им размер е изчислен в оспорения АУПДВ на 82 524,97 лева, представляваща намаление от сумите само за 2022 г. по заявка 10, касаеща периода 01.01.2022 г. 31.12.2022 г. Неоснователни, като голословни и недоказани са доводите на касатора по този пункт, че изцяло по вина на ДФЗ се стигнало до разминаване на допустимите текущи разходи и реално декларираните от бенефициента. Решението е правилно в частта му по пункт 3 на АУПДВ. В тази част, касаторът твърди, че съдът не е съобразил, че разхода за интернет от 20 лв. е извършен, фактуриран и платен м.12.2022г. Настоящата инстанция счита, че съдът е съобразил тези обстоятелства, но също така е съобразил, че това е разход за услуга, ползвана в период м.01.2023г., поради което е следвало да се отчете в периода, в който се ползва услугата, а не по-рано. Решението е правилно в частта му по пункт 4 на АУПДВ. В тази част, касаторът твърди, че съдът е игнорирал обстоятелството, че разходите за смс услуги и Роуминг в ЕС са извършени от изпълнителния директор на СНЦ, поради което са пряко свързани с целите на мярката и се явяван необходим текущ разход. Тези доводи са неоснователни. След като не са представени доказателства за командироване на изпълнителния директор на СНЦ в ЕС, правилно е прието, че разходите за мобилни услуги в чужди държави не са пряко обвързан с изпълнението на целите на мярката. Решението е правилно в частта му по пункт 5 на АУПДВ. В тази част касаторът излага аргументи, че съдът не е съобразил, че разходите за платени банкови такси за ангажимент "неусвоен овърдрафт", "такса за разглеждане на искане за кредит" и "такса за управление на овърдрафт" за периода 2022 година са свързани с дейността на СНЦ. Настоящата инстанция счита, че тук релевантния въпрос е дали направените разходи се финансират със средства от Европейските фондове, а не дали са свързани с дейността на дружеството. Правилно първоинстанционният съд е приел, че този тип банкови такси не са допустими за подпомагане. Решението е правилно и в частите му по пункт 6, 7, 8 и 9 на АУПДВ. В тези части, касатора изразява несъгласие с изводите на първоинсатнционния съд. Доводите на касатора са неоснователни. Настоящата инстанция напълно споделя мотивите, изложени от АС Габрово, като счита същите за съобразени с материалния закон, поради което препраща към тях при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК и не следва да ги преповтаря. Преценявайки оспорения АУПДВ за законосъобразен, Административен съд - Габрово е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касаторът - Сдружение Местна инициативна група Дряново Трявна в сърцето на Балкана следва да бъде осъдено да заплати на Държавен фонд Земеделие, в качеството му на юридическото лице, в състава на което влиза административният орган издател на акта и ответник по касационната жалба, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 200 лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 143, ал. 3 АПК, приложим на основание чл. 228 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,