Решение № 10247 от 26.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6489/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Циров против решение 401 от 08.03.2023 г. по адм. дело 592/2022 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против заповед 1136/03.06.2022 г., издадена от кмета на община-Благоевград. Касационният жалбоподател поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Излага съображения, че предмет на заповедта е преместваем обект, който не подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. Моли решението да бъде отменено, като му се присъдят разноските по делото пред двете съдебни инстанции. Ответникът кметът на община Благоевград оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд Благоевград е постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт, с който на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж: допълващо застрояване- гараж, заснет с идентификатор 04279.625.356.2 по КККР на гр. Благоевград, е издаден от компетентния орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Съображенията на административния съд в този смисъл се споделят от настоящата инстанция изцяло. Изводът на решаващия съд за постановяване на оспорената заповед при наличие на материалноправните основания, предвидени в текста на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, също е законосъобразен. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е гараж, представляващ стоманобетонова гаражна клетка с плосък покрив, с дължина 6 м., с широчина 3,40 м. и височина 2,20 м., изграден от жалбоподателя и трето лице и попадащ върху имот частна собственост и частично върху улица. Строителството е извършено без разрешение за строеж и одобрен инвестиционен проект през 1995 г. (в този смисъл са твърденията на жалбоподателя). При тези факти административният съд правилно приема, че описаният в заповедта за премахване гараж представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Същият е от пета категория и представлява постройка на допълващото застрояване по смисъла на чл. чл. 137, ал. 1, т. 5, б. в ЗУТ, за чието изграждане е необходимо издаване на разрешение за строеж и инвестиционен проект. В случая строителни книжа не са издадени, поради което съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежът е незаконен. Освен това строежът е в противоречие и с действащия ПУП- ПРЗ, тъй като е изграден в УПИ I за трафопост, озеленяване, културен клуб и черква и частично попада върху улица, публична общинска собственост, т.е. същият е незаконен и съгласно чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Възражението на жалбоподателя, че описаният в заповедта гараж не представлява строеж, а преместваем обект, който не подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, е неоснователно. Разпоредбите на чл. 56, ал. 1, чл. 57, ал.1 ЗУТ и § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, очертават кръга на преместваемите обекти, като въвеждат като критерии конструктивните характеристики и предназначението на обектите. В случая гаражната клетка, предмет на заповедта за премахване, няма характеристиките на преместваем обект, както в конструктивно отношение, така и с оглед на предназначението, тъй като не се използва за увеселителни, търговски или други обслужващи дейности, а за задоволяване на лични нужди. Заключението на административния съд, че строежът не може да се определи като търпим също е правилно и се споделя от настоящата инстанция. С оглед времето на извършване същият попада в обхвата на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Според цитирания текст не подлежат на премахване и забрана за ползване строежи, започнати в периода 08.04.1987 г. -30.06.1998 г., ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите по устройство на територията, действали по време на извършването им или по сега действащите такива. В случая строежът е изграден нарушение на действалите по време на извършването му правила и нормативи - чл. 55 ЗТСУ (отм.) и чл. 112 и чл. 116, ал. 2 ППЗТСУ (отм.) в относимите редакции, а също и в противоречие с чл. 20, ал. 3, чл. 41 ал. 1 и ал. 2 и чл. 42, ал. 1 ЗУТ. Освен това строежът не е деклариран пред одобряващите органи до 31.12.1998г., каквото кумулативно изискване поставя § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ. Всичко изложено мотивира крайното заключение на административния съд, че нареденият за премахване строеж е незаконен, не е търпим и подлежи на премахване, а издадената в този смисъл заповед е законосъобразна. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт на всички, посочени в чл. 146 АПК, основания. Решението е постановено след обсъждане на събраните доказателства, доводите и възраженията на страните, като изводите на съдебния състав за законосъобразност на заповедта са мотивирани съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е обоснован и е постановен в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,