Решение № 12663 от 14.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3610/2019 г.

Решение № 12663 от 14.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3610/2019 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационните жалби на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и "Храброво Уинд 1" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна срещу решение № 7498 от 11.12.2018 г., постановено по адм. дело № 13914/2017 г. на Административен съд София град, с което е отменено решение № Ц-30 от 29.11.2017 г. на КЕВР. Комисията за енергийно и водно регулиране обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата против решение № Ц-30 от 29.11.2017 г., както и присъждане на разноски. "Храброво Уинд 1" ЕООД обжалва решението и в частта, в която ".. съдът е отменил, а не е прогласил нищожност на обжалвания административен акт по отношение на придаденото от административния орган обратно действие на административния акт относно определеното нетно специфично производство (количество енергия, което се изкупува по преференциална цена)". Поискана е отмяната на решението в тази част и обявяване нищожността на решението на Комисията за енергийно и водно регулиране в тази му част. Иска присъждане на направените пред касационната инстанция разноски. "Национална електрическа компания" ЕАД със седалище и адрес на управление София взема становище за допустимост и основателност на касационната жалба на КЕВР и за недопустимост на жалбата на "Храброво Уинд 1" ЕООД. "Енерго-Про продажби" АД редовно призовано не се представлява по делото и не взема становище по касационните жалби. Комисията за енергийно и водно регулиране обжалва и решение № 509 от 24.01.2019 г., постановено по адм. дело № 13914/2017 г. на Административния съд–София град, с което е допълнено решението от 11.12.2018 г. в частта му, с която е отхвърлено искането и за изменение на решение № 7498 от 11.12.2018 г в частта за разноските. "Храброво Уинд 1" ЕООД взема становище за неоснователност на тази жалба и правилност на решението в обжалваната му част. "Национална електрическа компания" ЕАД взема становище за основателност на касационната жалба против допълнителното решение в обжалваната му част. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на решението на административния съд. Върховният административен съд намира касационните жалби на Комисията за енергийно и водно регулиране за допустими, като подадени в законоустановения срок от надлежна страна в производството, срещу неблагоприятни за нея съдебни актове. Жалбата на "Храброво Уинд 1" ЕООД срещу решение № 7498 от 11.12.2018 г., постановено по адм. дело № 13914/2017 г. на Административния съд–София град в частта му, в която ".. съдът е отменил, а не е прогласил нищожност на обжалвания административен акт по отношение на придаденото от административния орган обратно действие на административния акт относно определеното нетно специфично производство (количество енергия, което се изкупува по преференциална цена)" е недопустима. Жалбата е насочена срещу благоприятен за тази страна съдебен акт, с доводи за неправилност на мотивите на обжалваното решение, поради което следва да се остави без разглеждане. На касационно обжалване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното решение, с което съдът се произнася по спорния предмет, и което е неблагоприятно за страната. Мотивите на съда не се ползват със сила на присъдено нещо, поради което не подлежат на обжалване отделно от постановеното решение, в който смисъл е и съдебната практика – Определение № 11982 от 28.09.2020 г., постановено по адм. д. № 9172/2020 г. на ВАС, петчленен състав. Производството пред административния съд е образувано по жалбата на "Храброво Уинд 1" ЕООД със седалище и адрес на управление Варна срещу решение № Ц-30 от 29.11.2017 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което тя определя, считано от 01.07.2013 г., преференциална цена, без ДДС за изкупуване на електрическа енергия, произведена от вятърни електрически централи с инсталирана мощност над 1 MW в размер на 122. 50 лв/ MWh, при нетно специфично производство в размер 2325 кWh/ Кw. Комисията за енергийно и водно регулиране се е произнесла с решение № Ц-30/29.11.2017 г. след отмяната на решение № Ц-19/28.06.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в частта му по раздел І, т. 11 и връщането на преписката за ново разглеждане съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона с решение № 15664 от 22.12.2014 г., постановено по адм. дело № 10218/2013 г. по описа на Върховния административен съд, оставено в сила с решение № 4798 от 28.04.2015 г., постановено по адм. дело № 2624/2015 г. на петчленен състав на Върховния административен съд. С решението си Върховния административен съд е приел, че решение № Ц-19/28.06.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в частта по раздел І, т. 11 е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 32, ал. 2 ЗЕВИ и чл. 21, ал. 1 НРЦЕE (отм.); , както и с чл. 31 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Утвърдените от комисията цени са формирани при нарушение на нормативните изисквания и развитие на технологиите за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници и за насърчаване и и разширяване на производството от такива източници. С обжалваното решение № 7498 от 11.12.2018 г. административният съд е отменил обжалваното пред него решение № Ц-30 от 29.11.2017 г. на КЕВР. За да постанови този резултат е приел, че решението е издадено от компетентен орган, но в нарушение на изискванията за форма и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като оспореният акт не съдържа изискуемите се от чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК мотиви – фактически и правни основания за издаването му. Приел е за неоснователни доводите на жалбоподателя за нищожността му на основание чл. 177, ал. 2 АПК. Решението е валидно допустимо и правилно. Съгласно чл. 32, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) Комисията за енергийно и водно регулиране определя преференциални цени за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, с изключение на енергията, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност над 10 MW, в следните случаи: ежегодно в срок до 30 юни; когато в резултат на извършен анализ на ценообразуващите елементи констатира съществено изменение на някой от тях. Преференциалните цени по чл. 32, ал. 1 ЗЕВИ се определят по реда на съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от Закона за енергетиката, като се отчитат видът на възобновяемия източник, видовете технологии, инсталираната мощност на обекта, мястото и начинът на монтиране на съоръженията и инвестиционните разходи; нормата на възвращаемост; структурата на капитала и на инвестицията; производителността на инсталацията според вида технология и използваните ресурси; разходите, свързани с по-висока степен на опазване на околната среда; разходите за суровини за производство на енергия; разходите за горива за транспорта; разходите за труд и работна заплата; другите експлоатационни разходи. Правилен е изводът в обжалваното решение, че КЕВР не е изпълнила задължението си по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, като в нейното решение не се съдържат фактически и правни основания, основаващи извода за определяне на цена във възприетия от нея размер и определеното нетно специфично производство. В оспореното пред съда решение комисията е посочила подробно указанията, дадени с отменителното решение на съда, относими критерии по чл. 32, ал. 2 ЗЕВИ за образуване на цената, но са изведени стойности на ценообразуващите елементи, без посочване на фактите и обстоятелствата основаващи ги, съответно извършен техен анализ. Неоснователни са доводите в касационната жалба на КЕВР, че данните и начина за изчисляване се извличат от съдържанието на оспореното пред съда решение и "извлечение от финансов модел", което съдът неправилно не е кредитирал при неоспорването му в съдебното производство, съответно не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК да укаже на страната, че не сочи доказателства за обстоятелства от значение на спора, за които такива не са представени. Допустимо е мотивите към административния акт да го предхождат и да се съдържат в друг документ, изготвен във връзка с издаването му. В случая в хода на делото е представена разпечатка с наименование "Вятърна електрическа централа с мощност над 1 МВт, Решение № Ц-30 от 29.11.2017 г. на КЕВР" при посочване че е такава от финансов модел. Тя е изготвена на 01.03.2018 г., от две лица с положени подписи. Не се установява обаче по делото кога и от кого този "финансов модел" е съставен, при което не може да се направи извод за неговия характер, същност и значение за издаденото от КЕВР решение, съответно съществуването му към момента на неговото издаване. По направено възражение от жалбоподателя в първоинстанционното производство съдът е дал възможност на представилата извлечението страна да представи всички изходни данни на които се основава извършеното ценообразуване с оспореното решение, съответно модел установяващ начина, по който въз основа на тези данни са определени ценообразуващите елементи. Такива доказателства от издателя на акта не са представени, като в свое становище КЕВР, във връзка с дадените указания твърди, че в своето предходно такова е дала отговор на указанията на съда, както и изразява готовност да предостави на вещото лице по допуснатата експертиза и "друга допълнителна информация". Такава "информация" не е предоставена в хода на делото. Неоснователен е при това положение доводът за нарушение от страна на съда на чл. 174, ал. 4 АПК. Първоинстанционният съд, извън първоначалното разпределение на доказателствената тежест и в хода на производството е дал възможност на административния орган да представи относими към спора доказателства, при положение, че същият е и длъжен да представи образуваната по издаването на административния акт преписка в нейната цялост. Отделно от това, според изказвания на съставители на доклада на дирекция "Електроенергетика и топлоенергетика" и дирекция "Правна" относно определяне на преференциалната цена за изкупуване на електрическа енергия произведена от вятърни електрически централи с мощност над 1 MW, считано от 01.07.2013 г., при разглеждането му от КЕВР на 29.11.2017 г. съгласно представения по делото протокол от същата дата, са направени "нови икономически изчисления", "представени са съпътстващи ги анализи" и е представена "подробна таблица" онагледяваща ценовите параметри. Доказателства в посочения от съставителите на доклада смисъл, на който доклад се основава крайният акт не се съдържат в административната преписка, представена по делото. Тези установявания основават правилност на извода на съда за немотивираност на оспорения акт. Формирането на цените с оглед предвидените в закона, наредбите и одобрените от органа методики и правила за ценообразуване, при съчетано прилагане на всички ценообразуващи елементи съобразно принципите по чл. 23, чл. 24 и 31 от Закона за енергетиката, след икономически анализ на обективно съществуващи факти и обстоятелства е предоставено на административния орган. Приложението на закона от компетентния орган е относимо към конкретни фактически установявания. Липсата на такива установявания лишава съда от възможността да извърши дължимата се проверка дали административният орган е изпълнил своите задължения по приложението на закона и при съобразяване с дадените със съдебно решение задължителни указания по неговото тълкуване и прилагане, тъй като произнасянето е повторно - след отмяна на първоначално издадения от него административен акт. В този смисъл следва да се отбележи, че в оспореното пред съда решение е налице позоваване на разпоредби от Наредба № 1 от 2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, която е отменена към момента на постановяването на оспореното решение на КЕВР с Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, като съгласно § 2 от ПЗР на последната заварените към датата на влизането и в сила административни производства се довършват по реда предвиден в нея. С оглед изложените съображения касационната жалба на "Храброво Уинд 1" ЕООД срещу решение № 7498 от 11.12.2018 г., постановено по адм. дело № 13914/2017 г. на Административен съд София град в частта, в която ".. съдът е отменил, а не е прогласил нищожност на обжалвания административен акт по отношение на придаденото от административния орган обратно действие на административния акт относно определеното нетно специфично производство (количество енергия, което се изкупува по преференциална цена )" следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в тази му част прекрати. Касационната жалба на КЕВР против същото решение е неоснователна. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователна е и касационната жалба на КЕВР срещу решение № 509 от 24.01.2019 г., постановено по адм. дело № 13914/2017 г. по описа на Административния съд София град, с което е допълнено решението от 11.12.2018 г. в частта му, с която е отхвърлено искането за изменението му в частта за разноските. Жалбоподателят счита, че неправилно не е уважено възражението му за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна за оказана правна защита в първоинстанционното производство, тъй като се дължи такова в размер определен в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, а именно в размер на 500 лева, вместо възприетия от съда действително направен разход в размер на 5 400 лева. Правилно е прието в обжалваното решение, че разпоредбите на наредбата касаят минимален размер на адвокатско възнаграждение съобразно определените видове дела. В случая заплатеното възнаграждение надвишава определения в наредбата размер, но изхождайки от осъществената процесуална защита в хода на съдебното производство не може да се приеме, че размерът на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение не е справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Като правилно това решение в обжалваната му част следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото – недопустимост на касационната жалба на "Храброво Уинд 1" ЕООД и неоснователност на тези на КЕВР, при липса на определен материален интерес разноските от страните в настоящото производство следва да се понесат от тях така както са направени. Исканията за присъждане на такива следва да бъдат отхвърлени.. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд