Решение № 16712 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11892/2011 г.

Решение № 16712 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11892/2011 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 3441 от 11.07.2011 г. постановено по адм. дело № 4977/2010 г. на Административния съд - София - град като неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, както и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни доводи, че неправилно съдът в постановеното решение е приел, че е нарушена процедурата и материалния закон при издаване на акта. Счита се, че съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила, недопускайки исканата съдебна експертиза, което е съществено и е довело до неправилност на решението. Ответната страна - в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Твърди се, че доводите, които се правят с касационната жалба по същество, са същите, които са поддържани в хода на процеса в първата инстанция и на които съдът с мотивирано решение е дал законосъобразен отговор. Събраните доказателства са ценени поотделно и в тяхната съвкупност и са изведени законосъобразни изводи при спазване на процесуалните изисквания. Конкретни пороци на самото съдебно решение не са посочени. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, приема, че подадената в срока касационна жалба, е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът по жалба на Петър Цветанов Савев, е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/13252 от 08.06.2010 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателната агенция, с който е установена като недължимо платена сума в размер на 18 235.54 лв., за 2007 г. във вр. с подадено общо заявление за единно плащане на площ поради непризнаване на посочените площи в код 6 (друга земеделска площ ), като допустими за подпомагане с заявени УИН 15/070507/04184. Относно незаконосъобразността на оспорения административен акт съдът е изложил подробни съображения, които се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Съдът е приел, че оспорения административен акт е издаден в нарушение на приложимия материален закон, относно липса на недобросъвестно поведение на жалбоподателя. Счел е, че констатираните пропуски в контролната дейност на ДФЗ не могат да бъдат възлагани върху субекта на подпомагане, тъй като противното би означавало земеделския производител да търпи неблагоприятни последици от действията на административния орган, възникването на които не е обусловено от собственото му неправомерно поведение. Решението е правилно, като съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. По силата на чл. 59 от АПК, който се цитира в самия акт за установяване на публично вземане, индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като атрибути фактически и правни основания за издаването му, т. е да е мотивиран. Фактически основания в оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от изпълнителния директора на ДФ "Земеделие", не се съдържат. Не може да се приеме, че докладът на ЕСП представлява основание за установяване на публично държавно вземане и може да бъде фактическо основание. Това е така, тъй като той съдържа констатации относно дейността на ДФЗ при упражняване на контрола и проверките при вземането на решение за субсидиране на земеделските производители, т. е. негов адресат е държавния орган, в чиято компетентност е правомощието да се произнесе по заявлението. В тази връзка правилно първоинстанционния съд е приел, че установените хода на одита факти не са юридически, от които може пряко да се обоснове извода за недължимост на платената на жалбоподателя сума. Разпоредбата на чл. 31 от Регламент ЕО № 1290/2005 г. на Съвета, относно финансирането на общата селскостопанска политика, визирана в мотивите на акта, урежда отношенията между националния разплащателен орган и Европейската комисия. Последицата от нарушаването на правилата на Общността за финансиране е предпоставка за намаляване на субсидиите, респ. основание за тяхното възстановяване от държавата, но не и от земеделския производител. Ето защо настоящата инстанция приема, че първоинстанционния съд правилно е установил фактическата страна на спора и приложимите правни норми, като обосновано е направил извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. След като не е налице неправомерно поведение от страна на земеделския производител, което да е въвело в заблуждение административния орган, изплатените парични суми за подпомагане не могат да бъдат квалифицирани като недължимо платени и да предполагат възстановяване на същите. За да достигне до тези изводи, съдът е анализирал нормата на чл. 26а, ал. 1 от ЗПЗП, съгласно която РА извършва проверки на място чрез органите и структурите, посочени в чл. 26а, ал. 2, т. 2 от ЗПЗП и в резултата на действия на РА, са отпуснати допълнителни суми за подпомагане по СЕ ПП, като изплатената сума е за "мери и пасища" в землището на община Левски за блокове от категория 06, поради което е констатирана неправомерност. Същата се дължи на грешка на компетентните органи или на друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен начин, се прилага чл. 73, ал. 1 от Регламент ЕО № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. и според ал. 4 на същата норма, задължението извършено при наличие на установената грешка не може да се вмени на земеделския производител. След като посочената категория земи по код 06 са изключени по начало от категорията на тези, които се изплащат за подпомагане, то не е следвало въобще да подлежат на плащане и земеделският производител не следва да носи отговорност. Предвид това изплатената сума, която е получила лицето, не е в резултат на недобросъвестното му поведение и не представлява публично вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК и решението на съда е законосъобразно. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,