Решение № 6175 от 11.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4845/2017 г.

Решение № 6175 от 11.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4845/2017 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ –Монтана, действащ чрез пълномощника юрисконсулт К., срещу Решение № 96 от 13.03.2017 г., постановено по административно дело № 624/2016 г. на Административен съд –Монтана, с което е отменено Решение № 2153-11-67/23.11.2016 г. на Директора на ТП на НОИ-Монтана, с което е отхвърлена жалбата на Ц. П. К. и е потвърдено Разпореждане № 2140-11-269/13.09.2016 г. на началник отдел "Пенсии" при ТП на НОИ-Монтана. С разпореждането е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката, на основание чл. 9а, ал. 2 и чл. 68, ал. 1 от КСО, тъй като същата няма изискващия се за 2016 г. осигурителен стаж 35 г. и 02 м., а има 30 г., 01 м. и 13 дни; делото е изпратено като преписка на директора на ТП на НОИ-Монтана за ново произнасяне при съобразяване с указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона, като са присъдени и разноски. В жалбата са изложени оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт, претендират се разноски за двете съдебни инстации. Ответникът по касационната жалба - Ц. П. К. от [населено място], област Монтана чрез адвокат Й., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представя писмен отговор, в който излага подробни съображения за неоснователност на развитите от касатора доводи. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховен административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. В хода на съдебното производство пред Административен съд – Монтана (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. От фактическа страна е установено, че административното производство се е развило по подадено заявление, вх. № 2113-11-451/25.05.2016 г. от Ц. П. К., за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и чл. 9а, ал. 2 от КСО. При преценка на представените със заявлението доказателства, удостоверяващи осигурителен стаж и доход, пенсионният орган, с Разпореждане № 2140-11-269/13.09.2016 г., е отказал на К. исканата пенсия поради липса на основания по чл. 68, ал. 1 от КСО - липса на необходимия стаж, и предвид основанието по чл. 9а, ал. 2 от КСО за закупуване на осигурителен стаж – на лицето не достига осигурителен стаж в размер на 5 г. 00 м. и 17 дни. Пенсионният орган не е признал положения трудов стаж за периода 06.06.1993 г. - 07.10.1996 г. на длъжността "бояджия на отливки в цех "леярен" при осигурителя [фирма], тъй като от извършена проверка в предадените за съхранение ведомости на осигурителя в "Обединен осигурител архив"- [населено място] към ТП на НОИ – Кюстендил, лицето Ц. К. не фигурира. Недоволна от разпореждането, К. го е обжалвала по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО пред ръководителя на съответното ТП на НОИ. С Решение № 2153-11-67/23.11.2016 г., директорът на ТП на НОИ -Монтана е отхвърлил жалбата като неоснователна и е потвърдил Разпореждане № 2140-11-269/13.09.2016 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" към ТП на НОИ – Монтана. Административният орган е приел, че при анализа на представените документи, за стажа на Ц. К. е установено, че в трудова книжка № 1122 от 01.06.1973 г. е отразен единствено стажът, положен в Железопътен завод "Г. Д. "- [населено място] и [фирма] -гр. [населено място]. В трудова книжка № 2 от 10.11.1979 г., за времето от 20.05.1974 г. до 22.01.2007 г., е отразен положеният стаж при различни осигурители в календарна последователност, но липсват периодите на положен стаж в [фирма]-гр. [населено място] и [фирма]- [населено място]. С писмо, изх. № 1042-09-1100#1/27.07.2016 г. на началник отдел "Обединен осигурителен архив" при ТП на НОИ –Кюстендил, пенсионният орган е уведомен, че за периода 01.01.1992 г. до 30.06.2009 г. лицето не фигурира в разплащателните ведомости. От събраната информация при извършената проверка за положен трудов стаж от Ц. К., липсват данни за периода 06.06.1993 г. - 07.10.1996 г., на длъжност "бояджия на отливки" в [фирма]-гр. [населено място], поради което е прието от директора на ТП на НОИ- Монтана, че правилно не е зачетен стажът за спорния период. За да отмени процесните административни актове, първоинстанционният съд правилно е приел, че те са издадени в нарушение на материалния закон. По делото е изслушана експертиза, кредитирана от първоинстанционният съд, като от заключението по нея се установява за спорния период следното: 06.06.1993 г. -07.10.1996 г., който стаж е от I категория, лицето е работило като "бояджия на отливки" в леярен цех в [фирма]- [населено място], съгласно т. 4а, б. "н" от ПКТП (отм.); - 03 г. 04 м. и 00 дни, който превърнат към ІІІ категория е 05 г. 06 м. и 20 дни. Съгласно приетата и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза, жалбоподателката има 35 г. 08 м. и 03 дни /30 г. 01 м. 13 дни+05 г. 06 м. 20 дни =35 г. 07 м. ЗЗ дни=35 г. 08 м. 03 дни/. Вещото лице е открило разчетно-платежните ведомости при осигурителя в [населено място], [улица], като е описало същите по години и томове, така, както са съхранени от осигурителя [фирма]- [населено място], в които името на Ц. К. фигурира. Заплатите са описани в брутно трудово възнаграждение, като за целия спорен период жалбоподателката е работила като "бояджия на отливки" в цех "леярен", който безспорно е труд от І категория. Този стаж е отразен и в трудова книжка /оригинал/ № 1122 /на л. 87/, където стажът за спорния период: 06.06.1993 г. -07.10.1996 г., е отразен, но без данни от коя категория следва да се зачете трудът. Същият не е отразен в другата трудова книжка /на л. ЗЗ/, което обстоятелство е довело до незачитане на този стаж от пенсионния орган, като по разбиране на съда, пропускането му в една от двете трудови книжки не е основание пенсионният орган да не признае този стаж на К.. Спорният въпрос гравитира около обстоятелството, че пенсионният орган не е зачел и взел предвид отбелязването в трудовата книжка на К., приложена по делото, където са отбелязани същите данни относно длъжността и стажа й през посочените периоди в [фирма]-гр. [населено място]. Правилно първоинстанционният съд е приел, че е следвало да бъде зачетен стажът на К. за процесния период като осигурителен, въз основа на отбелязването в трудовата й книжка, тъй като същата представлява документ, годен да установи осигурителния стаж на лицето, на основание чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/. Касационната жалба съдържа оплаквания относно приложението на института на оспорването по реда на чл. 193 и сл. ГПК. По повод отправено искане от ответника, административният съд е открил производство по реда на чл. 193 ГПК по оспорване истинността на следните документи: трудова книжка № 112, в която е отразен стажът за процесния период и УП- 2 № 298-2/18.11.1996 г., издадено от [фирма]- [населено място]. Първоинстанционният съд е указал кому принадлежи доказателствената тежест да установи истинността на документите с всички допустими доказателства. В рамките на проведеното производство по чл. 193, ал. 1-3 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, са представени и двата оспорени документа в оригинал, като е установено, че спорният период е отразен. Същите са официални документи, съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК и се ползват с материална доказателствена сила, за което правилна е преценката на съда, че е длъжен да се съобрази с тях и ги е приобщил към доказателствения материал по делото. При наличие на надлежно водена и оформена трудова книжка, същата се ползва с придадената й от чл. 347 от КТ официална удостоверителна сила относно вписванията в нея. Тази удостоверителна сила не е опровергана по делото, предвид на което документът се явява годно доказателство за отразения в нея осигурителен стаж на Ц. П. К. относно спорния период. Същото се отнася и за представеното УП2 № 298-2/18.11.1996 г., при което съдът обосновано е приел, че оспорването им в проведеното производство не е доказано. След като вещото лице е открило разплащателните ведомости за периода и в тях лицето фигурира, обстоятелство, кореспондиращо със съдържанието на представената трудова книжка № 1122 и УП2 № 298-2/18.11.1996 г., издадено от [фирма]- [населено място] /оригинал/, то първоинстанционният съд е направил единствено възможният извод, че пенсионният орган незаконосъобразно не е зачел този стаж на жалбоподателката. В касационната жалба се подържа и твърдение, че трудова книжка № 1122 от 01.06.1973 г. е издадена на лицето с цел вписване в нея на несъществуващ трудов стаж за период, през който К. не е полагала труд, и е използван да бъде дописан трудов стаж, който да й послужи за определяне на право на пенсия. Съдът отбелязва, че това изявление би намерило доказателствено проявление в поставяне на задача на съдебно-графическа експертиза с оглед евентуално изследване автентичността на подписите в откритото производство по чл. 193 от ГПК, но такава не е поискана, а не е в правомощията на съда в този случай да измести процесуалната активност на страните. Във връзка с подадения сигнал от касатора на основание чл. 108а от КСО до органите на прокуратурата с отразено съмнение за създадени документи с невярно съдържание, представени от Ц. К. и още едно лице, настоящият състав приема, че обстоятелството дали един документ е с невярно съдържание се установява само по предвидения в закона ред – или в исково производство по реда чл. 124, ал. 4 от ГПК или в наказателно производство по НК. На база на правилно установените факти, съдът е извел законосъобразен и обоснован извод, че Ц. П. К. е работила като "бояджия на отливки" в "леярен" цех в Държавна фирма [фирма] [населено място], включително за спорния период от 06.06.1993 г. до 07.10.1996 г. Видно от заключението на вещото лице същата присъства в разплащателните ведомости за този период, като стажът й е отразен в трудова книжка № 1122/01.06.1973 г., представена в оригинал. Същият е обективиран и в представеното в оригинал УП 2 № 298-2/18.11.1996 г. на [фирма] - [населено място]. Решаващият съдебен състав е обсъдил доказателствата, заключението на вещото лице и становищата на страните, като основателно е приел за материално незаконосъобразно решението на административния орган, с което на К. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 9а, ал. 2 и чл. 68, ал. 1 от КСО, тъй като няма изискващия се за 2016 г. осигурителен стаж 35 г. и 02 м., а има 30 г., 01 м. и 13 дни. Като е отменил оспорените административни актове и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона, Административен съд– Монтана е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, искането за разноски, направено от процесуалния представител на ответника по касационната жалба е принципно основателно, но тъй като доказателства за сторени такива пред касационната инстанция не са представени/представеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие е за процесуално представителство само пред първата инстанция/, то съдът е в невъзможност да ги присъди, поради което не уважава това искане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,