Решение № 9133 от 23.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8202/2023 г.

Производство по реда на глава четиринадесета от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по искане от адвокат М. Христов от САК в качеството му на пълномощник на М. П. Г. с постоянен адрес в гр. Златарица, [адрес], с адрес за призоваване и връчване на призовки в гр. София, п. к. [номер], [адрес], чрез адвокат М. Христов, за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на влязло в сила Решение 7746/12.07.2023г. на Върховен административен съд, тричленен състав, по адм. дело 11523/2022г. Поддържа в искането, че с решението, чиято отмяна се иска, е оставено в сила решение, с което е установен конфликт на интереси за това, че Г. в качеството на кмет на Община Златарица е сключил допълнително споразумение 92/1.04.2020г. в частен интерес на свързано с него лице по смисъла на § 1, т. 15, б. а от ДР на ЗПКОНПИ-В. Б., в нарушение на чл. 58, изр. второ, предложение първо от ЗПКОНПИ. Твърди, че са налице нови писмени доказателства, именно: молба от В. Б., съдържаща писмено искане до работодателя за изменение на трудовия договор за работа на пълно работно време и допълнително споразумение 90/31.03.2020г., сключено на основание чл. 118, ал. 3 от КТ между Община Златарица, представлявана от Зам. кмета-Д. Тодоров и В. Б., с което са договорили изменения на трудовия договор, считано от 1.04.2020г., изразяващо се в изменение на продължителността на работното време-пълно работно време и съответстващото му се възнаграждение, изчислено на база пълно работно време и представляващо дължима по закон престация за труд в размер на 792 лева-основно месечно възнаграждение за труд. Поддържа, че представените нови писмени доказателства са от съществено значение за делото, тъй като ще променят изводите на съда относно констатирания конфликт на интереси, тъй като последиците за трудовото правоотношение са настъпили вследствие на изменение на трудовия договор с допълнително споразумение, подписано от зам. кмета на общината, преди да се подпише допълнително споразумение от кмета на общината, което предходно споразумение е определящо по отношение трудовото правоотношение с В. Б.. С искането са представени писмените доказателства и поискано допускане разпит на свидетел Д. Т. на длъжност главен счетоводител в Община Златарица. По искането е за отмяна е постъпил отговор с възражение от Комисията за противодействие на корупцията, чрез процесуален представител юрисконсулт, че не е налице хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на решението. Представени са и писмени бележки от КПК. Върховен административен съд, петчленен състав на втора колегия, като взе предвид искането за отмяна, доказателствата, представени с него, гласните доказателства, съдебният акт, чиято отмяна се иска и изискванията на закона, констатира следното: Искането за отмяна е подадено в срок, поради което процесуално допустимо и разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска, тричленен състав на Върховен административен съд е приел от правна страна в касационно производство, че нормата на чл. 58 ЗПКОНПИ въвежда забрана, лице, заемащо публична длъжност, да сключва договори или да извършва други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба. При сключването на допълнително споразумение 92/1.04.2020г. М. Г. е нарушил забраната на чл. 58 ЗПКОНПИ. Безспорно е, че по силата на допълнителното споразумение, с което се увеличава трудовото възнаграждение за работника, негов вуйчо, възниква право за получаване на предвиденото, съгласно договора парично възнаграждение, което несъмнено представлява облага от материален характер по смисъла на чл. 54 от КПКОНПИ. Възможността за получаване на такава облага представлява частен интерес по смисъла на чл. 53 ЗПКОНПИ. Наред с това, съставът на ВАС е приел, че са верни изводите на Административния съд, че за съставомерността на деянието е достатъчно да е налице формално нарушение на посочената разпоредба- чл. 58 КПКОНПИ, водещо до съмнение в начина, по който се осъществяват съответните публични длъжности, без да е необходимо да бъде доказано резултатно деяние с реални негативни последици, като е цитирана практика на ВАС в този смисъл. Тричленният състав на ВАС е приел, че законовата забрана е относима към всички договори, които пораждат правни последици, каквито са и допълнителните споразумения към трудовите договори, с които се увеличава трудовото възнаграждение на работника. При така изложените мотиви към решението, чиято отмяна се иска, следва да бъдат преценени представените писмени доказателства с искането. Разпоредбата на чл. 239, т.1 АПК, на което основание се и иска отмяната предвижда, че актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Така представените писмени доказателства на първо място, не са нови в хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК, защото се твърди, че са съществували към датата, посочена в тях при съставянето им и няма други доказателства оспорващи този извод. На второ място, те са могли да бъдат известни на страната в качеството на кмет на общината, който осъществява управлението при изпълнение на публичната длъжност. На следващо място, тези писмени доказателства не са от значение за делото, тъй като за предмета на делото по същество за конфликт на интереси е без значение, дали кметът на общината е знаел, че има друго допълнително споразумение, подписано от заместника му с неговия роднина, или не е знаел за този факт, защото и в двата случая извършва нарушение на забраната по чл. 58 КПКОНПИ при подписване на споразумение с В. Б. 92/1.04.2020г. Това е правопораждащият факт на конфликта на интереси, тъй като нарушение е на формално извършване. Без значение поради това в случая е и обстоятелството от кой точно писмен документ-допълнително споразумение, произтичат последиците за трудовото правоотношение. От гласните доказателства не се установяват никакви факти и обстоятелства релевантни в хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК, поради което са без значение за предмета на делото. Предвид изложеното искането е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено като неоснователно. При този изход на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лева. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК Върховен административен съд, петчленен състав на втора колегия