Решение № 3506 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1618/2015 г.

Решение № 3506 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1618/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Софийския университет "Св. Климент Охридски", чрез неговия процесуален представител адв. Георги Кермедчиев, срещу решение № 2163 от 12 декември 2014 г., постановено по адм. дело № 1363/2014 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 8 - Z - 781/16 май 2014 г. на кмета на община Созопол. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - кметът на община Созопол, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд Бургас е образувано по жалба на Софийския университет "Св. Климент Охридски" срещу заповед № 8 - Z - 781/16 май 2014 г. на кмета на община Созопол, с която е наредено премахването на незаконен строеж "Бунгало", находящ се в поземлени имоти с кадастрални идентификатори 81178.5.306 и 81178.5.320, по плана на гр. Черноморец. Съдът е приел, че заповедта е законосъобразна и е отхвърлил жалбата, с която е сезиран. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че процесната сграда е "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Строежът е приет за незаконен, тъй като е изграден без изискващите се строителни книжа, както и в несъответствие с действащия ПУП. Съдът е приел за установено, че строителството не е било допустимо нито по действащите правила и норми към момента на извършването му, нито съгласно Закона за устройство на територията, поради което не е търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и подлежи на премахване. Така постановеното решение е неправилно, като постановено при съществено процесуално нарушение и неизяснена фактическа обстановка, предвид изискването по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ за съответствие с ПУП. Мотивите на съда досежно търпимостта на извършения строеж се отнасят към неговата законност, а не допустимост. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза също не може да се направи категоричен извод относно търпимостта на извършения строеж. Видно от доказатествата по делото, представени с касационната жалба, има данни за проведена процедура по Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата (отм.) и Правилника за неговото прилагане за определяне на окончателна строителна площадка. Има и представен платежен документ в тази връзка. В случая пред първоинстанционния съд тези доказателства не са били представени, а при тяхното отсъствие съдът е направил необоснован извод за неприключила процедура по промяна предназначението на земята. Освен това представените документи касаят норми от посочения подзаконов нормативен акт, които дават възможност за осъществяване на строителство при определени в същия нормативен акт условия. Тези релевантни за спора факти, имащи отношение и към търпимостта на строежа не са нито обсъждани, нито установявани от решаващия съд. В този аспект изводът за нетърпимост на строежа не се подкрепя от обсъдените доказателства и установени факти. Без установяването и обсъждането им не може да се реши въпроса за премахването на строежа или не с оглед евентуалната му търпимост. В този смисъл не е установено и точното времеизвършване на строежа. При липсата на конкретни фактически констатации, релевантни за съществото на спора, касационната инстанция не може да провери правилността на приложението на материалния закон. С оглед гореизложеното и съобразно нормата на чл. 220 от АПК, настоящата инстанция намира, че делото следва да се се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Бургас при съобразяване на новопредставените доказателства и евентуално събиране на нови такива с оглед изясняването на обстоятелствата досежно търпимостта на процесния строеж с оглед времеизвършването му, респективно с оглед актуалните строителни правила и норми. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав,