Решение № 9714 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10090/2019 г.

Решение № 9714 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10090/2019 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Трявна против решение № 67 от 14.06.2019 г., постановено по адм. д. № 3/2019 г. по описа на Административен съд гр. Габрово. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – "Колиант" ЕООД, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Габрово отменя заповед № 583/26.11.2018 г. на кмета на Община Трявна, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено на "Колиант" ЕООД да премахне незаконен строеж – "надземна пристройка от итонг в източната част на хотел"Хилез". За да постанови този резултат съдът приема, че при постановяване на оспорената заповед е допуснато съществено нарушение на нормата на чл. 35 АПК, довело до неправилното приложение на материалния закон. Съдът констатира, че за процесния строеж са издадени строителни книжа, но фактически реализираното строителство не е съобразно с параметрите, заложени в тях, а наличието на строителни книжа изключва хипотезата по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, поради което прави извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че в случая не е налице хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. От събраните по делото доказателства в т. ч. и от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, по несъмнен начин е установено, че са одобрени инвестиционни проекти и е издадено разрешение за строеж на "подземна и надземна пристройка към хотел "Хилез" за конферентна зала и временен търговски обект – бирария", а процесния строеж попада в рамките на обема, предвиден с одобрените инвестиционни проекти и разрешението за строеж. Видно от съставения констативен акт е, че строежът е определен като незаконен, изпълнен без необходимите строителни книжа в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Оспорената заповед е издадена въз основа на констативния акт и на основание с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, съгласно който строежът е незаконен, когато е извършен без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. При тези данни изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед е допуснато съществено нарушение на правилото на чл. 35 АПК, е законосъобразен. Цитираната норма задължава административният орган да издаде акта си след установяване на всички факти и обстоятелства от значение за случая. В констативния акт и в съдебното производство е установено наличие на строителни книжа за процесния строеж. Съществуването им, съответно обхвата на разрешеното пристрояване не е изследвано от административния орган, който без да извърши необходимата проверка на съхраняваните при него разрешение за строеж и одобрен архитектурен проект, е издал оспорената заповед в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Проверката на съда за законосъобразност на акта по чл. 168 във вр. с чл. 146 АПК е обусловена от фактическите и правни основания, изложени в него. В конкретния случай фактическите обстоятелства и правната квалификация в заповедта определят строежа като незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Данните по делото за отклонение на строежа от одобрените проекти биха обосновали други правни изводи от направените от административния орган, а именно, че извършеното не е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, а евентуално по чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ. В тази хипотеза попадат строежите, извършени при съществено отклонение от одобрените проекти по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4 ЗУТ. Преценка за наличие на някоя от тях не е извършена в заповедта. В конкретния случай административният орган е квалифицирал извършения строеж като незаконен поради липса на одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, без да съобрази обстоятелството, че за част от него има строителни книжа. Констатациите, направени в заключението на вещото лице и мотивите на съда не могат да заместят фактическите установявания и приетото от административния орган правно основание, който изобщо не е изследвал хипотезите на допуснати съществени отклонения от одобрените проекти по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ. Ето защо, като отменя заповедта Административен съд гр. Габрово постановява решение, което е в съответствие с материалния закон. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. С разпореждане от 30.01.2019 г. съдът разпределя и указва доказателствената тежест на страните, извършва служебна проверка на оспорения акт на всички основания по чл. 146 вр. чл. 168 АПК, обсъжда доводите на страните и събраните по делото доказателства и достига до обоснован извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Разноски на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат, тъй като не са приложени доказателства, установяващи, че такива са направени. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,