Решение № 4030 от 14.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1417/2026 г.

Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на Б. Ц. Р., в качеството му на старши инспектор в Сектор "Контрол по паркирането", отдел "Контрол на общинската инфраструктура" в Столичен инспекторат към Столична община, представляван от адв. С. Паунова от САК, против Решение № 1619/06.11.2025 г., постановено по адм. дело № 430/2025 г. по описа на Административен съд (АС) - Враца, с което е отменена приложена на 24.07.2025 г. в гр. София по отношение на ППС лек автомобил с ДК № [рег. номер], собственост на "Ремонтстрой - 2005" ЕООД, принудителна административна (ПАМ) по чл. 171, т. 5, буква "б" ЗДвП - преместване на паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК. Излагат се съображения, че доколкото автомобилът е бил паркиран на терен, който не е предвиден и обозначен като място за паркиране, а предназначен за озеленяване, е била налице възможност за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), поради което мярката не е лишена от правно основание. Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и решаване на спора по същество с отхвърляне на първоначалната жалба срещу приложената ПАМ. Ответникът – "Ремонтстрой - 2005" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, [жк], [адрес], представляван от адв. С. Цанова от САК, оспорва жалбата. Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, т.к. не е доказано моторното превозно средство (МПС) да е било паркирано в нарушение на чл. 15, ал. 7 ЗДвП, респ. не е установено наличието на нито една от визираните в чл. 171, т. 5, б."б" ЗДвП хипотези за прилагане на ПАМ. Позовава се на извадка от общодостъпен в интернет ПУП-ПРЗ на м. Младост 3, одобрен с Решение № 548/29.07.2009 г. на Столичния общински съвет, видно от която мястото, където е бил паркиран автомобилът не е предназначено за парк или градина и в него не е предвидено изграждане на детска площадка. Претендира разноски съгласно представен списък. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна. С атакувания съдебен акт АС - Враца е отменил ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП – принудително преместване на пътно превозно средство - лек автомобил марка "Грейт уол" с ДК № [рег. номер], без знанието на неговия собственик – "Ремонтстрой 2005" ЕООД или на упълномощен от него водач Т. Н. К., разпоредена на 24.07.2025 г. в гр. София, от Б. Ц. Р. - старши инспектор в Сектор "Контрол по паркирането", отдел "Контрол на общинската инфраструктура" в Столичен инспекторат към Столична община. За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че автомобилът е бил паркиран пред бл. 376 в Младост 3, като местоположението му е установено от представени към административната преписка 2 броя снимки и докладна, в която като основание за репатриране е посочено допуснато нарушение на чл. 15, ал. 7 ЗДвП. Доколкото с цитираната разпоредба се въвежда забрана на преминаването и паркирането на пътни превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените места извън обозначените за това места, съдът е посочил, че липсва уточнение коя от трите възможни хипотези е осъществена, а извод за твърдяното нарушение не може да се формира и от представените снимки, обозначаващи конкретния участък, където е било паркирано и съответно откъдето е репатрирано процесното ППС. Анализирайки разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП съдът е приел, че по делото не е обективирана нито от една от регламентираните хипотези, даващи възможност за прилагане на ПАМ, а именно: 1) когато ППС е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство; 2) когато ППС създава опасност; или 3) когато ППС прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Посочил е, че процесният автомобил е бил паркиран на място, което не попада под забрана, липсват доказателства, а дори и твърдения, че мястото е обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Изтъкнал е, че не се установява паркирането на ППС да създава опасност или невъзможност за преминаването за другите участници в движението, между които се включват и пешеходците, съгласно легалното определение на § 6, т. 28 от ДР на ЗДвП. Наред с това е отбелязал, че от всички страни на автомобила е било възможно нормалното и безпрепятствено преминаване, както на други ППС, така и на пешеходците, включително на възрастни хора, хора със здравословни проблеми и с увреждания, ползващи помощни средства за придвижване или на майки с детски колички. Констатацията в докладната, че жалбоподателят е паркирал в нарушение на чл. 15, ал. 7 ЗДвП (макар да липсват доказателства за това), указва на административно нарушение, за което е предвидено налагане на административно наказание "глоба", съгласно чл. 183, ал. 2, т. 1 или чл. 185 ЗДвП, но не и прилагане на ПАМ. В заключение АС - Враца е формирал решаващ правен извод за липса на годно основание за упражняване на властническото правомощие на административния орган да приложи процесната ПАМ. Поради това е отменил същата като незаконосъобразна - постановена от компетентен орган, но при липса на възприетите от органа фактически основания за прилагането й. Отбелязал е, че за паркирането на сянка под дървета, на място с липсваща асфалтова и тревна настилка, както е в случая, законодателят не е предвидил прилагането на ПАМ. Наред с това е акцентирал, че издаденият акт не съответства и на целта на закона, т.к. е недопустимо прилагането на ПАМ на основание, което не е изрично уредено в закона, респ. при липса на всички нормативноустановени за това условия. Решението е валидно и допустимо и правилно. Касационният съд се произнася по приложението на материалния закон спрямо фактите така, както те са установени от инстанцията по същество. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно спазването на формата на властническото волеизявление, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Спорът, предвид застъпените пред касационната инстанция защитни тези, е съсредоточен върху приложението на материалния закон в контекста на упражнената разпоредителна власт. При данните по делото АС - Враца е формирал верен правен извод, че по отношение автомобила на ответното дружество е приложена ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, за която не се изисква издаване на нарочен писмен акт. Разпореждането за преместване е дадено устно и доказателства за начина и мястото на паркиране са констатациите в докладна записка от 24.07.2025 г. на служител при Столичен инспекторат към Столична община, извадка от цифровия модел на информационна система Софкар и приложени по делото 2 броя снимки. При липса на изискване за писмена форма на акта за прилагане на ПАМ, фактът на нарушението може да се установява с всички допустими доказателствени средства. При вярно установените правнозначими факти по делото, решаващият съд е приложил правилно нормата на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП. В контекста на нормативното предписание, първостепенният съд е анализирал предвидените в закона хипотези, даващи възможност за репатриране на процесния лек автомобил, като е формирал законосъобразен извод за липса на материалноправните предпоставки за постановяване на административния акт. Разпореждането за преместване, съгласно докладната записка от 24.07.2025 г. е за извършено нарушение по чл. 15, ал. 7 ЗДвП. В докладната липсва уточнение коя от трите възможни хипотези е осъществена от жалбоподателя, извод в тази насока не може да бъде направен и от представените 2 бр. снимки. Дори и установено обаче подобно нарушение не би могло да бъде квалифицирано в нито една от трите хипотези на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, поради което и не е годно да послужи като основание за прилагане на ПАМ. В случая, видно от данните по делото, липсва поставен предупредителен пътен знак, не се създава опасност за другите участници в движението, респ. не е невъзможно преминаването им. Доказателства за обективиране на факти, визирани в някоя от посочените хипотези, не са ангажирани от страна на административния орган (Арг.: чл. 170, ал. 1 АПК), а от снимковия материал се установява единствено, че автомобилът е бил паркиран под дървета, на място с чакълена настилка без обособени участъци за паркиране и озеленяване. Поради това ПАМ е приложена, без да са налице изискванията на закона за това. Противно на доводите на касатора, по аргумент от чл. 171, т. 5 ЗДвП паркирането на терен, който е част от зелената система на Столична община, дори и доказано, не съставлява основание за репатриране на МПС. ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон случаи, компетентният орган не може да ги налага произволно; те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там; като издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са предвидени (Арг.: чл. 22 и чл. 23 ЗАНН). Самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. В този аспект е недопустимо прилагането на ПАМ на основание, което не е изрично уредено в закона, респ. при липса на всички нормативноустановени за това условия. В същия смисъл виж Решение № 202/08.01.2019 г., постановено по адм. дело № 9543/2017 г. по описа на Върховния административен съд, Седмо отделение. На плоскостта на изложеното и при условие, че административният орган не е установил обективни правопораждащи юридически факти за упражняване на властническото правомощие, приемайки за неосъществен състава на чл. 171, т. 5 ЗДвП, първостепенният съд е приложил правилно материалния закон, изводите му са обосновани и не противоречат на ангажирания доказателствен материал. С оглед изхода на спора и своевременно направеното от ответника искане за присъждане на разноски за касационното производство по представен списък, на основание чл. 143, ал. 1 във вр. § 1, т. 6 и чл. 228 АПК, Столична община – юридическото лице, в чиято структура се намира органът, издал оспорения акт, следва да бъде осъдена да заплати в полза на "Ремонтстрой-2005" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, [жк], [адрес], направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550 евро, които видно от сключения договор за правна защита и съдействие са заплатени при подписването му. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,