Решение № 658 от 18.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1810/2016 г.

Решение № 658 от 18.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1810/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Б. Д. М. срещу Решение № 1526 от 19.10.2015 г., постановено по административно дело № 418/2015 г. на Административен съд- гр. Б. (АС Б.). Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон. Счита изводите на АС Б., за необосновани, тъй като не кореспондират с фактическата обстановка и приетите по делото доказателства. Посочва, че извършва земеделска дейността без прекъсване, като на петата година е подадено заявление от неговия баща, поради това, че е бил на лечение. Ответникът не изпраща представител и не ангажира становище по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита съдебното решение за постановено при изяснени фактически обстоятелства и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон след подробно обсъждане на доказателствата и на становищата на страните (чл. 172а, ал. 2 АПК). Намира за установено, че многогодишният ангажимент на жалбоподателя по процесната мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" е прекратен с влязъл в сила акт от 14.09.2013 г. на основание чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. Това означава, че Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) е издаден при наличие на предвидената в цитираната разпоредба материална предпоставка. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Б. Д. М. против АУПДВ № 02-010-6500/23436 от 22.04.2015 г. на Зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". С оспорения акт е определено задължението за възстановяване на получените компенсаторни плащания по мярка 211 в размер на 25% от общо изплатената сума от 3812, 24 лв., а именно в размер на 953, 06 лв., ведно с лихва за периода от изтичане на 50-дневния срок за доброволно плащане. АС Б. посочва, че в случая не се оспорва от жалбоподателя и е установено, че за първата година от поетия петгодишен ангажимент по мярка 211, а именно за 2007 г. му е изплатена сумата от 943.48 лв., за втората година - 2008 г. му е изплатена сумата от 837.86 лв., за третата година- 2009 г. е изплатена сумата от 1058.48 лв. и за четвъртата година- 2010 е изплатена сумата от 972.42 лв., като общата изплатена сума е в размер на 3812.24 лв. Административният съд приема, че не е спорно, че заявлението за подпомагане за кампания 2011 е подадено от бащата на жалбоподателя, но в нарушение на установения за това ред по Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания - чл. 14, ал. 4. Приема за установено, че за петата година- 2011 г., жалбоподателят не е подал заявление, съобразно изискванията, поради което с Акт изх. № 02-010-6500/16534 от 14.09.2013 г. ДФ "Земеделие" е прекратил поетия петгодишен ангажимент по мярка 211 по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. Същият не е бил оспорен и е влязъл в сила. Въз основа на този акт за прекратяване е издаден оспореният АУПДВ в размер на 25% от получените плащания по мярка 211. С обжалваното Решение № 1526 от 19.10. 2015 г., постановено по административно дело № 418/2015 г. на Административният съд- Б. е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на Б. Д. М., срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 02-010-6500/23436 от 22.04.2015 г. на Зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" и е осъдено същото лице, да заплати на Д. фонд "Земеделие" сумата от 300 /триста/ лева- юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този правен резултат, адм. съд е приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, както и в предписаната от закона писмена форма, като в съдържанието си съдържа конкретни фактически и правни основания по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Счита се, че оспореният акт е издаден на относимите правни основания. При действието на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11/03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., за ДФ съществува задължение да извършва административни проверки на подадените заявления за подпомагане. Посочва, че жалбоподателят не е подал заявление за подпомагане за кампания 2011, съответно не е заявил участие по мярка 211, с което не е спазил изискванията на чл. 4, т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. и поетият от него петгодишен ангажимент по мярка 211 е прекратен през последната година, на основание чл. 14, ал. 2 от Наредба № 11/03.04.2008 г., поради което същият дължи да възстанови 25% от получените компенсаторни плащания, а именно в размер на посочените от органа 953.06 лв. Разгледано е възражението за изтекла давност, като е прието същото за неоснователно. Посочено е, че съобразно чл. 73, § 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията от 21 април 2004 г., при недължимо плащане, земеделският производител следва да възстанови въпросната сума плюс лихва, изчислена в съответствие с § 3, като задължението за възстановяване, посочено в § 1, не се прилага, ако периодът, изтекъл от датата на плащане на помощта и тази на първото известяване на бенефициента от компетентния орган относно недължимото естество на въпросното плащане, е повече от 10 години, които в случая не са изтекли. Намира, че не са налице и основания за приложение на ограничения период от четири години, който се прилага ако бенефициентът е действал добросъвестно. Настоящият съдебен състав на ВАС трето отделение счита, че решението на АС Б. е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че изводите на АС Б., са необосновани, тъй като не кореспондират с фактическата обстановка и приетите по делото доказателства. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, а изводите на съда са обосновани съобразно събраните по делото писмени доказателства и са в съответствие с материалния закон. Подробно АС Б. е разгледал възраженията от подадената жалба, като е отговорил изчерпателно на спорните въпроси. Противно на твърдението на касационния жалбоподател настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорвания административен акт, като счита същите за обосновани и изведени въз основа на фактите по делото. Съдът е дал отговор на поставените за разглеждане въпроси и направените възражения. В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосновават отмяната на акта като незаконосъобразен. В приложената административна преписка се съдържат писмени доказателства, че лицето е било уведомено, както за започване на производството по издаване на акт за прекратяване на многогодишен ангажимент и за издадения такъв, така и за започване на административното производство, в което е издаден обжалваният АУПДВ. Неоснователни са доводите развити в касационната жалба, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Правилен и обоснован е извода на АС Б. за материална законосъобразност на АУПДВ. Съгласно чл. 27, ал. 3 ЗПЗП Разплащателна агенция предприема необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по схеми на плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и от държавния бюджет, които съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК представляват публично държавно вземане. В разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. е въведено императивно задължение за кандидатите за подпомагане по мярка 211 и мярка 212 да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане и да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. За неизпълнение на тези изисквания от страна на земеделския стопанин в чл. 14 от същата наредба се предвижда задължение за ДФЗ да прекрати многогодишния ангажимент. Последица от това е и предвиденото в нормата на чл. 14, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата задължение за лицата да възстановят съответните суми в размери в зависимост от годината на прекратяване на ангажимента. Съгласно относимата разпоредба на чл. 14, ал. 2, т. 4 от Наредба № 11/03.04.2008 г. възстановяването е в размер на 25% от получените плащания. В процесния случай не са спорни изплатените суми, както и това, че поради незаявяване на участие за петата година е прекратен агроекологичният ангажимент на лицето. Въз основа на този влязъл в сила акт, законосъобразно органът е установил публично вземане за сумата от 972.42 лв, представляваща 25 % от получените суми за периода 2007- 2011. Неоснователно е възражението на касатора за изтекла давност на вземането, предмет на процесния АУПДВ като настоящият състав споделя изложените в съдебното решение съображения, мотивирани с нормата на чл. 73 от Регламент /ЕО/ 796/2004 г. на Комисията. Доводите на касационния жалбоподател относно начина на подаване на заявлението за 2011 г., са относими към основанието за прекратяване на многогодишния ангажимент, т. е. към акта за прекратяване на многогодишния ангажимент. Този акт не е обжалван и е влязъл в сила и не е предмет на съдебен контрол в настоящото производство, поради което тези доводи са неотносими към настоящия спор и не променят извода за законосъобразност на процесния АУПДВ. По изложените съображения, като е отхвърлил жалбата против оспорения АУПДВ, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,