Решение № 7473 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 44/2009 г.

Решение № 7473 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 44/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, срещу Решение без номер от 02.10.2008 год., постановено по адм. дело № 12 от 2007 год. по описа на Софийски градски съд, АО, III-"А" състав, в частта, с която е бил отменен ДРА № 107 от 19.10.2004 год. на ДП Разлог ТДД - Благоевград, потвърден от Директора на РДД (сега директор на дирекция "ОУИ") гр. София по реда на чл. 121, ал. 4 от ДПК (отм.) за признаване право на данъчен кредит на ЕТ "Борис Георгиев - Емайл" в размер на 9922, 80 лв. със съответните лихви по фактури на ЕТ "Канзас - Красимир Каменов" за данъчен период 01.10.2002 год. - 31.05.2004 год. Не сочи конкретни касационни основания. Касационните доводи биха извели твърдение за необоснованост на решението и евентуално нарушение на материалния закон. Иска решението в обжалваната част да бъде отменено и да се присъди юристконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "Борис Георгиев - Емайл", гр. София взема становище по нея чрез процесуалният си представител в съдебно заседание, счита, че е неоснователна и да се присъдят разноски за тази инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и с оглед разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред градския съд е бил ДРА № 107 от 19.10.2004 год. на ДП Разлог ТДД - Благоевград, потвърден от Директора на РДД (сега директор на дирекция "ОУИ") гр. София по реда на чл. 121, ал. 4 от ДПК (отм.) за признаване право на данъчен кредит на ЕТ "Борис Георгиев - Емайл" в размер на 9922, 80 лв. със съответните лихви по фактури на ЕТ "Канзас - Красимир Каменов" за данъчен период 01.10.2002 год. - 31.05.2004 год. За да отмени акта в атакуваната от касационната жалба част, Съда е анализирал всички представени по делото доказателства, включително съдебно-счетоводната експертиза и е достигнал до извода, че по фактурите на доставчика - ЕТ "Канзас - Красимир Каменов" са доказани всички предпоставки по ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит. Решението е правилно, обосновано и съобразено с материалния закон. Касационните доводи в същността си представляват оспорване на представено по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Видно от протокола на съдебното заседание заключението на извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза не е било оспорено от страните. Безспорно е било установено по делото, че фактурите на доставчика за посочения данъчен период, са били издадени от него, включени са били в дневниците за продажби и справките декларации за съответните периоди, но не били представили доказателства относно начисляване на данъка по смисъла на чл. 55 ал. 6 от ЗДДС. Което се е оформило и като спорен по делото въпрос в съдебното производство. За доказване на всички предпоставки по ЗДДС за признаване правото на данъчен кредит по тези фактури жалбоподателя пред градския съд е поискал назначаването на експертиза и допълнително е представил писмени доказателства, пр. дневник на сметка 4532, хронологични регистри и всякакви останали доказателства, подробно описани и приети като такива в съдебното заседание, касаещи спорните въпроси. Тези писмени доказателства не са оспорени от представителя на данъчната администрация. В тази насока неоснователни се явяват доводите в касационната жалба, че заключението на вещото лице е единственото доказателство, оформило направения от съда извод. Експертизата само допълва и придава стабилност на събраните по делото данни за наличие на всички предпоставки по ЗДДС за признаване правото на данъчен кредит. Още повече, че тя е изцяло в съответствие с наложилата се съдебна практика относно необходимите доказателства, изисквани от съответния жалбоподател за доказване на собствените му твърдения за изпълнение на изискванията, за да му се признае правото на данъчен кредит - чл. 64 и сл. от ЗДДС. Видно от заключението на експертизата, проверено е счетоводството на процесния доставчик на посочения от вещото лице адрес. Следователно доказателствата, в тяхната съвкупност, правилно са кредитирани от съда, поради което са довели и до законосъобразни изводи за наличие на изискванията на ЗДДС и правилно е признал данъчен кредит по фактурите на посочените дружества. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част. Пред тази инстанция не са представени доказателства за направени от ответника по касация разноски, поради което не следва и да се присъждат такива. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, Първо "А" отделение