Решение № 2813 от 21.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13398/2019 г.

Решение № 2813 от 21.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13398/2019 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Миронов от [населено място] срещу Решение № 5880 от 11.10.2019 г. по адм. дело № 6032 по описа за 2019 г. на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 3 ХУ/Д-С-КС/2060/28.02.2019 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане"-Красно село потвърдена с Решение № 22-РД-06-0071/10.04.2019 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" София-град. Изложено е оплакване за неправилност на обжалваното съдебно решение, което според касатора е незаконосъобразно и неправилно - издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Иска отмяна на съдебния акт и освобождаване от заплащане на държавна такса. Ответникът директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Красно село не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. За да се произнесе по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – София-град е Заповед № 3 ХУ/Д-С-КС/2060/28.02.2019 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане"-Красно село, с която е отказано отпускане на финансова подкрепа, потвърдена с Решение № 22-РД-06-0071/10.04.2019 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" София-град. С обжалваното решение Административен съд - София-град е отхвърлил жалбата като неоснователна след като е приел за правилна преценката на административния орган по съществото на спора за липса на материално-правни предпоставки за отпускане на финансова подкрепа. Съгласно чл. 77, ал. 1 от ЗХУ право на целева помощ по чл. 72, т. 5 от ЗХУ имат хора с трайни увреждания ако са самотни или са самотни родители с дете с трайни увреждания и договорът за наем е сключен с тях, както и ако са поставени под пълно запрещение и договорите за наем са сключени с техните законни представители, т. е. една от предпоставките за отпускане на такава помощ е наличието на сключен договор за наем на общинско жилище. От доказателствата по делото съдът е приел, че П. Миронов няма сключен договор за наем на общинско жилище. Същият заедно с В. Богданова и Е. Миронова е настанен в общинско жилище в район "Връбница", но наемното правоотношение за този имот е прекратено със заповед № РД-09-118/4.06.2012 г. издадена на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗОбС. Жилището посочено в заявлението-декларация на Миронов не е общинска, а частна собственост. Решението е правилно. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед съответства на материалния закон. Настоящият състав на ВАС напълно споделя изводите на първоинстанционния съд и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не намира причина да ги преповтаря. Не е налице една от задължителните предпоставки за отпускане на исканата финансова подкрепа. Както правилно е установил административният орган лицето няма валидно сключен договор за наем на общинско жилище в район Красно село. Лицето е с трайни увреждания 86 % съгласно ЕР на ТЕЛК № 3432/24.11.2016 г., [семейно положение], без деца, но не е наемател на район Красно село. Липсата на валидно сключен договор за наем на общинско жилище предопределя издаването на заповед с процесното съдържание за отказ да се отпусне исканата помощ по чл. 72, т. 5 от ЗХУ. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право като е извел обосновани изводи, които изцяло се възприемат от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти. Оспорената заповед, както и потвърдителното решение на директора на РД "СП" - Красно село са издадени при спазване на материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд – София-град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По искането за освобождаване от заплащане на държавна такса съдът намира за установено следното: видно от доказателствата по делото лицето е с трайно намалена работоспособност от 86 % съгласно решение на ТЕЛК. На основание чл. 5, б. "о" от Закона за държавните такси лицата с увреждания се освобождават от заплащане на държавни такси, следователно съдът следва да освободи П. Миронов от заплащане на държавна такса за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,