Решение № 250 от 13.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 427/2012 г.

Решение № 250 от 13.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 427/2012 г., II н. о., НК, докладчик председателят Савка Стоянова Производството е образувано по реда на чл. 425, ал. 1, т. 5 от НПК Главният прокурор на Република България е направил искане за възобновяване на ч. н. д. № 559/2011 г. на Окръжен съд - Русе, отмяна на постановеното по него определение в частта, в която е определен типа на затворническото заведение и първоначалния режим на изтърпяване на частично замененото наказание пробация с лишаване от свобода в размер на седем месеца и 11 дни и връщане на делото за ново разглеждане. В искането се прави довод за допуснато нарушение на закона - чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Защитникът на осъдения намира искането за неоснователно. Твърди, че не е налице нарушение на закона и предлага искането да се остави без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като провери материалите по делото и прецени становищата на страните, намери за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо. То е направено от легитимна страна, в допустимия от закона срок и касае влязъл в сила съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК. Разгледано по същество искането е основателно. Окръжният съд в гр. Русе с определение № 430 от 21.11.2011 г. по ч. н. д. № 559/2011 г. е заменил частично наказанието "пробация" наложено на С. Р. М. по ч. н. д. № 839/2010 г. на Районен съд- Русе с наказание "лишаване от свобода" за срок от седем месеца и 11 дни, което да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим. Определението е влязло в сила на 29.11.2011 г. Така постановеното определение в частта, в която е определен типа на затворническо заведение и първоначалния режим на изтърпяване наказанието "лишаване от свобода" е в нарушение на закона. Видно от справката за съдимост С. М. е осъждан по пет наказателни дела, като това по н. о. х. д. № 3327/2006 г. е за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК, извършено на 10/11.03.2006 г. и му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от десет месеца, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години. Присъдата е влязла в сила на 28.12.2006 г. Поради наличието на основания за групиране на наложени наказания по ч. н. д. № 839/2010 г. на Районен съд- Русе е определено общо наказание в размер на най- тежкото измежду наложените по н. о. х. д. № № 3332/09 г., 3244/09 г. и 510/10 г. всички по описа на същия съд, а именно "пробация" при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от две години и шест месеца, задължителни срещи с пробационен служител за срок от две години и шест месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото за 150 часа годишно в продължение на една година. Именно поради неизпълнение на така определеното общо наказание "пробация" е извършена и частичната му замяна с атакуваното определение. При тази замяна обаче съдът не е отчел миналото осъждане на М. по н. о. х. д. № 3327/2006 г. на лишаване от свобода, поради което и той макар и да не е изтърпявал ефективно това наказание не се явява лице, осъдено за първи път на лишаване от свобода. Законът за изпълнение на наказанията и задържането под стража/ чл. 59, ал. 1 /не изисква наказанието лишаване от свобода да е изтърпяно, поради което и по отношение на осъдения са били налице предпоставките по чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС. Възражението на защитата, че поради настъпилата реабилитация и заличаване на последиците от осъждането режима и типа затворническо заведение били определени правилно е неоснователно. Данните за съдимост сочат, че престъпленията, за които е осъден М. и са групирани наложените му наказания "пробация" са извършени в изпитателния срок, определен по н. о. х. д. № 3327/2006 г. поради което и реабилитация по право е било невъзможно да настъпи. Поради изложените съображения съдът намира, че като не е определил правилно типа на затворническото заведение и първоначалния режим на наказанието седем месеца и 11 дни лишаване от свобода е допуснато нарушение на закона, което е съществено и основание за отмяна по реда на възобновяването и връщате на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Водим от гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение