Решение № 15568 от 17.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10465/2009 г.

Решение № 15568 от 17.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10465/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Петър Стефанов Роев и Пенка Дойчева Прокопиева-Роева, от гр. Сливен, срещу решение от 22.05.2009 г. по адм. д. № 126/2006 г. на Окръжен съд гр. Сливен. Считат обжалваното решение за неправилно като противоречащо на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба с оглед наведените основания за отмяна съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторите срещу заповед № РД-15-397/17.03.2006 г. на кмета на община Сливен, с която на основание чл. 179, ал. 2 ЗУТ (отм.) им е наредено да премахнат постройка за домашни животни тип навес и ажурна метална порта, разположени на общински път, като неподходящи по местонахождение и разположение. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е обосновано. В този смисъл съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът правилно е приложил материалния закон. Съгласно чл. 179, ал. 1 ЗУТ (отм.) собствениците или лицата, които управляват строежите и поземлените имоти са длъжни да ги поддържат в добро състояние и в изискващия се вид. С ал. 2 на същата разпоредба са уредени случаите на отклонение от задължението, посочено по-горе и възможността на компетентния за това орган да задължи лицата по ал. 1 да премахнат, ремонтират или преобразуват строежите и поземлените имоти при хипотезата на неподходящо местоположение, разположение или вид на същите или да бъдат задължени да извършват необходими работи, когато това се налага в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. В тази връзка следва да се има предвид, че приложното поле на цитираната разпоредба се ограничава с предоставени правомощия на кмета в две направления: първо - премахване, преобразуване или ремонтиране на неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, с което от една страна обектите са изчерпателно изброени, а от друга страна законовата норма държи сметка за премахването им, в случай че са неподходящи по местонахождение, разположение и вид; и второ - извършване на необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. Следователно нормата предвижда две хипотези, които не са в условията на кумулативност. Достатъчно е да са установени релевантни факти от която и да е от двете хипотези, за да настъпи една от правните последици на чл. 179, ал. 2 ЗУТ (отм.) - премахване в едната хипотеза или задължение за извършване на необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността, на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите в другата хипотеза. За премахването не е необходимо посочване на интереса, а е достатъчно наличието на неподходящо местонахождение и разположение, което в случая е налице. Като е установил това обстоятелство, административният орган правилно е приложил спрямо него материалния закон, поради което оспорената заповед е валиден и законосъобразен административен акт. Като е отхвърлил жалбата, решаващият съд е постановил съответно на материалноправните разпоредби решение, без да е допуснал нарушение на съществени процесуални норми. Същото е правилно и като такова следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение