Решение № 9803 от 26.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14797/2018 г.

Решение № 9803 от 26.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14797/2018 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията) срещу решение № 5968 от 18.10.2018 г., постановено по адм. дело № 8036/2018 г. от Административен съд – София град. С него е отменен мълчалив отказ на КЕВР да се произнесе по заявление № Е-ЗЛР-Р-15 от 20.04.2018 г. за разрешаване сключването на допълнително споразумение № 1 към договор за особен залог върху търговско предприятие, сключен на 29.04.2010 г., подадено от "Еолика България" ЕАД и преписката е върната на административния орган за произнасяне по посоченото заявление съобразно дадените в мотивите на решението указания. С касационната жалба се твърди недопустимост на обжалваното решение, доколкото в случая въобще не бил формиран мълчалив отказ, който да подлежи на съдебен контрол, тъй като отправеното до Комисията искане не било за издаване на индивидуален административен акт. Изтъкват се и доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяването на нов по същество, с който жалбата на "Еолика България" ЕАД да бъде оставена без разглеждане, а алтернативно – да бъде отхвърлена като неоснователна. В открито съдебно заседание процесуалният представител на Комисията претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави и възражение за прекомерност на заплатеното на процесуалния представител на ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът - "Еолика България" ЕАД, гр. София, в представен по делото писмен отговор и в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител – адв. Б. Еленков, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда, да остави обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно в сила. Иска и присъждане на разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че като е приел, че е налице мълчалив отказ от страна на КЕВР да се произнесе по процесното заявление и е отменил същия като незаконосъобразен, първоинстанционният съд е постановил правилен и обоснован съдебен акт, който предлага да бъде потвърден. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – София град е било образувано по жалба на "Еолика България" ЕАД против мълчалив отказ на КЕВР да се произнесе по негово заявление № Е-ЗЛР-Р-15 от 20.04.2018 г. за разрешаване сключването на допълнително споразумение № 1 към договор за особен залог върху търговско предприятие, сключен на 29.04.2010 г. С обжалваното решение Административен съд – София град е приел, че е формиран мълчалив отказ от страна на КЕВР да се произнесе по подаденото до нея заявление, като задължението да се произнесе по него произтичало от нормите на чл. 53, ал. 5 ЗЕ и чл. 92 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (Наредба № 3), поради което е отменил мълчаливия отказ и е върнал преписката на органа за произнасяне по заявлението съобразно дадените в мотивите на решението указания. Обжалваното решение е правилно. Видно от данните по делото, с решение № Р-120/14.09.2010 г. КЕВР е дала разрешение за учредяване на залог върху търговско предприятие, с което се осъществява лицензионната дейност по смисъла на чл. 53, ал. 5 от ЗЕ на "Еолика България" ЕАД – лицензиант по решение за лицензия за производство на електрическа енергия № Л-248-01/05.11.2007 г., издадено от Комисията. Като основания за поисканото разрешение са били посочени пет договора с различни банкови институции. По така издаденото разрешение на 29.04.2010 г. е сключен и договор за особен залог върху търговско предприятие. Със заявление № Е-ЗЛР-Р-15 от 20.04.2018 г. "Еолика България" ЕАД е поискала от Комисията да й бъде разрешено да сключи допълнително споразумение към договора от 29.04.2010 г. Като причина за исканото разрешение дружеството е посочило изменение на финансовите параметри по посочените по-горе договори. При тези данни правилно първоинстанционният съд е установил, че за КЕВР е съществувало задължението да се произнесе по подаденото до нея заявление, като правната регламентация на това задължение на КЕВР се съдържа в разпоредбите на чл. 53, ал. 5 ЗЕ и чл. 92 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. Съгласно чл. 53, ал. 5 ЗЕ Комисията издава разрешение в случаите на залог или ипотека върху имущество, с което се извършва лицензионна дейност. По силата на ал. 8 от същия законов текст Комисията разглежда исканията по ал. 5 в едномесечен срок. С Наредба № 3 детайлно се определят условията и редът за издаване на разрешенията по ЗЕ (чл. 1, ал. 1, т. 3). Съгласно чл. 2, т. 1 от Наредба № 3 (в приложимата редакция) производството пред КЕВР се открива по писмено заявление в случаите по чл. 1, ал. 1, т. 1, 3, 4, 5, 6, 10, 11 и по чл. 13, ал. 5 и 6. Съгласно чл. 89, ал. 1, изр. 1 Комисията дава разрешение за извършване на разпореждане с незавършени обекти на строителство или с имущество, с което се осъществява дейността по издадена лицензия, само в тяхната цялост, включително при обявяване на лицензиант в несъстоятелност. С ал. 3 на същия текст се урежда откриването на процедурата по даване на разрешението по ал. 1 с писмено заявление на лицензианта, като е описано съдържанието на заявлението, в това число и това по т. 3, а именно искане за разрешаване извършването на сделките по чл. 53, ал. 1 или 2 ЗЕ. В чл. 92, ал. 1 от Наредба № 3 са изброени сделките, за които Комисията дава разрешение, като в т. 1 изрично е уредено, че такова разрешение КЕВР издава и за учредяване на залог, включително особен залог или ипотека върху имущество, с което се осъществява лицензионна дейност. При тази правна регламентация правилно първоинстанционният съд е приел, че КЕВР е дължала произнасяне по подаденото заявление с изричен акт. Цитираните разпоредби й вменяват задължението да се произнесе по подадено до нея заявление с искане на разрешение за извършване на сделки в случаите на учредяване на залог. Сключването на допълнително споразумение към договор за залог е част от този договор, поради което за него се изисква същият разрешителен режим. Следователно за КЕВР съществува освен правомощието и задължението, при подаване на заявление, тя да го разгледа и да се произнесе по него. От данните по преписката се установява също, че по подаденото заявление с писмо с изх. № Е-ЗЛР-Р-15 от 08.05.2017 г. КЕВР е уведомила "Еолика България" ЕАД, че следва да представи одитиран годишен финансов отчет за 2017 г. Това изискване е изпълнено от заявителя на 17.05.2018 г. Разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от Наредба № 3 разписва, че когато се установи нередовност на заявлението или жалбата, на заявителя/жалбоподателя се изпраща писмено съобщение да отстрани допуснатите нередовности в срок 7 дни. А според ал. 4 на чл. 92 от същата наредба Комисията се произнася с решение по заявлението в едномесечен срок от подаването му или от отстраняването на нередовностите по него. При това, и при положение, че констатираната от органа нередовност е била отстранена на 17.05.2018 г. едномесечният срок за произнасяне от страна на КЕВР е изтекъл на 18.06.2019 г. Съответно по силата на законовата фикция на чл. 58, ал. 1 АПК е формиран мълчалив отказ. Този мълчалив отказ е формиран при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, които задължават КЕВР да се произнесе с изричен акт. В случая атакуваният мълчалив отказ е формиран и в нарушение на изискването за форма, както и в нарушение на материалния закон. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид това, че след връщане на преписката на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 АПК, административният съд не е определил срок по чл. 174 АПК, в който органът да се произнесе, този пропуск следва да се коригира от настоящата инстанция, която определя едномесечен срок, считано от влизане на решението в сила, в който КЕВР да се произнесе по заявление № Е-ЗЛР-Р-15 от 20.04.2018 г. Предвид изхода на спора и съдържанието на разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК, искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Основателна се явява претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски. Същите са своевременно поискани и доказани с приложеното по делото пълномощно. От представените фактура и платежно нареждане се установява и, че същите са реално платени. Направеното възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК от страна на касационния жалбоподател е неоснователно. При съобразяване на фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществената адвокатска защита разходите за адвокатско възнаграждение в размер на 1478, 60 лв. не са прекомерни. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,