Решение № 7478 от 03.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4069/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) против Решение № 8099 от 27.02.2026г., постановено по адм. дело № 4241/2025г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ). С посочения съдебен акт е отменено по жалба на М. В. Г. Решение № Ж-295/25.03.2025г. на КЕВР и преписката е изпратена на комисията за ново произнасяне по жалба с вх. № Е-13-62-13/22.01.2025г. съобразно дадените в мотивната част на съдебното решение задължителни указания. Касаторът, чрез процесуалния си представител юрк. Ненков, твърди неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага подробни съображения и моли съдебното решение да се отмени, като ВАС постанови решение, с което да отхвърли жалбата против Решение № Ж-295/25.03.2025г. на КЕВР. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответната страна – М. В. Г., чрез процесуален представител адв. Якимов, в писмен отговор и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли същата да бъде отхвърлена и да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Заинтересованата страна – „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, чрез процесуален представител юрк. Рашкова, излага съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Административен съд София-град е сезиран с жалба, подадена от М. В. Г. срещу Решение № Ж-295/25.03.2025г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което е прекратено административното производство по жалба с вх. № Е-13-62-13/22.01.2025г., подадена срещу "Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД. АССГ е приел за установено, че М. В. Г. е собственик на жилищен имот в [населено място], пред който е разположен железобетонен стълб от електроразпределителната мрежа на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД с монтирани електромерни табла и въздушна линия с неизолирани проводници. С оглед намерението си да извърши ремонт на покрива той е поискал от дружеството преместване на стълба или подмяна на въздушната линия с изолирани проводници, като се е позовал на несъответствие с нормативните изисквания за безопасност. С писмо дружеството е уведомило заявителя, че исканото преместване може да бъде осъществено единствено по реда на чл. 64, ал. 5 и чл. 73, ал. 1 ЗУТ след изготвяне на проект и сключване на договор, поради което жалбоподателят е сезирал КЕВР. С Решение № Ж-295/25.03.2025г. Комисията е приела жалбата за неоснователна и е прекратила административното производство, възприемайки становището на електроразпределителното дружество. В хода на съдебното производство е изслушана съдебно-техническа експертиза, която е установила, че разстоянията между неизолираните проводници и жилищната сграда не отговарят на минималните изисквания по чл. 477, ал. 1 от Наредба № 3 от 09.06.2004г., като заключението е прието от съда като компетентно, обективно и неоспорено от страните. При тази фактическа обстановка, Административен съд София – град е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган при спазване на изискванията за форма и административнопроизводствените правила. По същество е приел, че макар процесните електрически стълб и въздушната линия да не отговарят на действащите нормативни изисквания за минимални отстояния, разпоредбите на Наредба № 3 от 09.06.2004г. не намират приложение спрямо заварени и действащи електропроводни линии, поради което за „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД не съществува задължение за собствена сметка да извърши преместване на съоръжението. В тази връзка съдът е счел за правилен извода на КЕВР, че евентуалното изместване на съоръжението следва да се осъществи по реда на чл. 64, ал. 5 и/или чл. 73, ал. 1 ЗУТ по инициатива на възложителя на строителството. Наред с това обаче е приел, че административният орган не е разгледал в пълен обем предмета на жалбата, тъй като не е обсъдил твърденията за необезопасеност на въздушната линия с неизолирани проводници и искането за подмяната ѝ с линия с изолирани проводници. Поради неизясняване на всички относими факти и обстоятелства и неизпълнение на задълженията по чл. 35 АПК съдът е приел, че решението на КЕВР е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, отменил го е и е върнал преписката на комисията за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. По тези съображения съдът е уважил жалбата на М. В. Г. и му е присъдил понесените в съдебното производство разноски. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че обстоятелството, че процесното електрическо съоръжение не отговаря на минималните отстояния, предвидени в чл. 477, ал. 1 от Наредба № 3 от 09.06.2004г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии, само по себе си не поражда задължение за оператора на електроразпределителната мрежа да извърши неговото преместване. По силата на чл. 3 от Наредбата и § 3 от преходните и заключителните ѝ разпоредби нормативните изисквания не се прилагат спрямо заварени и действащи електрически уредби и електропроводни линии, освен в случаите на реконструкция. Следователно правилно е прието, че единствено въз основа на несъответствието с действащите към настоящия момент технически изисквания не може да се обоснове задължение за „Електроразпределение Запад“ ЕАД за собствена сметка да премести съществуващото съоръжение. Правилно първоинстанционният съд е приел, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 35 АПК за цялостно изясняване на релевантните факти. Както в заявлението до електроразпределителното дружество, така и в жалбата до КЕВР са изложени не само доводи относно необходимостта от преместване на електрическия стълб, но и конкретни твърдения, че въздушната линия с неизолирани проводници създава опасност за живота и здравето на лицата, извършващи ремонт на покрива, както и искане да бъде преценена възможността за подмяната ѝ с въздушна кабелна линия с изолирани проводници. В действителност КЕВР е постановила решението си без да установи дали процесното съоръжение осигурява необходимата безопасност и дали с оглед лицензионните задължения на оператора не е необходимо извършването на реконструкция или други технически мероприятия. Съгласно чл. 109, ал. 1, т. 1 ЗЕ, операторът на електроразпределителната мрежа е длъжен да осигурява сигурното, безопасно и ефективно функциониране на електроенергийната система. В случая, в рамките на административното произвадство не е изяснено дали процесното съоръжение отговаря на изискванията за безопасност. Ето защо, в случай, че бъде установено, че процесното съоръжение не осигурява необходимото ниво на безопасност, за електроразпределителното дружество възниква задължението да предприеме необходимите технически мерки, включително чрез реконструкция на съоръжението, независимо че същото представлява заварен строеж. Поради липсата на такава проверка и преценка, изводът на КЕВР за липса на неизпълнение на задължения от страна на дружеството се явява преждевременен. Неоснователно при решаването на спора, КЕВР се е позовала основно на приложението на чл. 64, ал. 5 и чл. 73, ал. 1 ЗУТ. Посочените разпоредби намират приложение, когато във връзка с ново строителство се налага изменение положението на съществуващи технически съоръжения. Няма данни обаче дали предвидените от жалбоподателя дейности по покрива представляват „строеж“ по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Не всеки ремонт на покрив попада в това понятие, а само тези дейности, които представляват основен ремонт, реконструкция или друг строеж по смисъла на закона. При липсата на изясняване на този въпрос не може да се направи обоснован извод дали е приложим специалният ред по чл. 64, ал. 5 и чл. 73, ал. 1 ЗУТ и дали разходите за евентуално изменение на енергийното съоръжение следва да бъдат възложени на жалбоподателя. При тези данни, настоящата инстанция споделя изводите на АССГ, че административният орган е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение на чл. 35 АПК. Правилно, Решение № Ж-295/25.03.2025г. е отменено и преписката е върната на КЕВР за ново произнасяне след пълно изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства, включително относно безопасността на процесното съоръжение, необходимостта от евентуална реконструкция и приложимостта на разпоредбите на ЗУТ спрямо конкретно предвидените строителни дейности. По отношение на възражението на КЕВР, че не е компетентна да се произнася по техническото състояние на елементи от електроразпределителната мрежа - Решение № ….на Комисията за енергийно и водно регулиране е издадено на основание чл.22, ал.1 от ЗЕ съгласно, който „Комисията разглежда жалби на: 1. ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи…“ Съгласно пар. 41а от Преходните и заключителни разпоредби на ЗЕ "Ползвател на мрежата" е: а) физическо или юридическо лице - ползвател на електропреносна и/или електроразпределителна мрежа, доставящо електрическа енергия в електропреносната и/или електроразпределителна мрежа или снабдявано от такава мрежа. В настоящия случай по делото не е спорно, че жалбоподателят отговаря на определението „ползвател“, следователно КЕВР е длъжна да установи и съобрази при решаването на спора и техническото състояние на процесното съоръжение. По отношение на твърдението на КЕВР, че спорът е във връзка с местоположението на стълба, а не с неговата безопасност, настоящият състав на трето отделение на ВАС, намира, че то е необосновано. Аргументи за това се намират в съдържанието на самото заявление от М. В. Г. до ЕР Запад. От една страна, в заявлението са изложени доводи за необходимостта от преместване на електрическия стълб поради недостатъчното му отстояние от жилищната сграда на Г., а от друга – са наведени твърдения за опасност, произтичаща от компрометираното състояние на съоръжението, като е отправено искане то да бъде обезопасено. По изложените съображения съдебното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, следва да се уважи искането на процесуалния представител на ответника М. В. Г. за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 евро. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение,