Решение № 4378 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14318/2019 г.

Решение № 4378 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14318/2019 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК.) Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт–Видин (ТП на НОИ–Видин), против Решение № 120/30.10.2019 г. на Административен съд Видин по адм. дело № 193/2019 г., с което е отменено Решение № 2153-05-11/06.06.2019 г. на директора на ТП на НОИ–Видин, потвърждаващо Разпореждане №[ЕГН]/21.03.2019 г. на началника на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ–Видин, делото е върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне и ответникът е осъден да заплати разноски от 400 лева. В касационната жалба се навеждат доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди се, че на основание разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Наредба за общественото осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия или работещи без трудово правоотношение, (приета с Постановление № 120 на Министерски съвет от 03.07.1992 г., обн. ДВ, бр. 58 от 17.07.1992 г., в сила до 17.03.2000 г.) Г. Г. не е подлежал на допълнително осигуряване в качеството си на самоосигуряващо се лице–едноличен търговец, защото за периода 01.01.1997 г. – 31.12.1999 г. е бил осигурен като работещ по трудов договор. На това основание административният орган правилно не сумирал осигурителните доходи по трудовото правоотношение и като едноличен търговец, при определяне размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст. Иска отмяна на решението на административния съд и присъждане на разноски. Ответникът по касация – Г. Г. чрез адв. Р. Длъгнекова счита касационната жалба за допустима, но неоснователна и моли да се бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, същата е основателна. С решението си Административен съд Видин е отменил по жалба на Г. Г. Решение № 2153-05-11/06.06.2019 г. на директора на ТП на НОИ–Видин, както и потвърденото с него Разпореждане №[ЕГН]/21.03.2019 г. на началника на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ–Видин, с което е определен размерът на пенсията му за осигурителен стаж и възраст пожизнено по чл. 99, ал. 1, б. "д" от Кодекса за социално осигуряване (КСО). От фактическа страна първоинстанционният съд е изяснил относимите за спора обстоятелства, свързани с претендираното право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от Г. Г. Въз основа на тях, след проверката по чл. 168 АПК и на основанията по чл. 146 АПК, е приел за доказано, че жалбата на лицето против оспорения административен акт е основателна, защото същият е постановен в противоречие с материалния закон и го е отменил. Решението на Административен съд Видин е валидно и допустимо, но неправилно. Административното производство пред ТП на НОИ–Видин е образувано по заявление с вх. № 2113-05-841/21.11.2018 г., с което Г. е отправил искане до компетентния орган по пенсионно осигуряване да му бъде определена и отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО. С Разпореждане №[ЕГН]/02.01.2019 г. на началника на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ–Видин му е отпусната поисканата пенсия в минимален размер, считано от 20.11.2018 г., а с процесното разпореждане от 21.03.2019 г. пенсията за осигурителен стаж и възраст е изчислена в действителен размер на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "д" КСО и чл. 10, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). За да определи следващия се размер на пенсията, ръководителят на "ПО" при ТП на НОИ–Видин не е зачел осигурителния доход на Г., върху който са били внасяни осигурителни вноски за периода от 01.01.1997 г. до 19.11.1998 г. на базата на представена осигурителна книжка и в качеството на самоосигуряващо се лице-едноличен търговец. Като правно основание е посочен текста на чл. 2, ал. 2 от Наредбата, в относимата редакция до 01.01.2000 година. Според органа Г. не бил длъжен да се самоосигурява, защото за този период той бил осигуряван по силата на сключения трудов договор. Приел е, че на основание чл. 70 КСО правилно е изчислен размерът на дължимата му се пенсия за осигурителен стаж и възраст. Между страните по делото не е било спорно, че за периода 01.01.1997 г. - 31.12.1999 г. Г. е полагал труд по трудов договор с дружество "Ресторанти и специализирани вагони" АД, гр. София, като отделно от това е осъществявал търговска дейност като едноличен търговец с фирма ЕТ "ГЕЙТАП – Г. Г.". Не се спори и относно обстоятелството, че за процесния период за лицето са били начислявани и внасяни осигурителни вноски от осигурителя "Ресторанти и специализирани вагони" АД. Едновременно с това, Г. се е осигурявал като самоосигуряващо се лице и е внасял осигурителни вноски за пенсия за изслужено време и старост, за своя сметка. Същият е придобил право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст считано от 20.11.2018 г. и е бил задължително осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО. Видно от редакцията на чл. 1, т. 1 от Наредбата лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци се осигуряват за пенсия за изслужено време и старост, пенсия за инвалидност поради общо заболяване, наследствена пенсия или за всички осигурителни случаи, без трудова злополука и професионално заболяване. В текста на нормата, действала до 01.01.2000 г., следователно се съдържа задължение лицата, които упражняват трудова дейност като едноличен търговец, да се осигуряват за своя сметка за пенсия за изслужено време и старост. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредбата (ред. до 01.01.2000 г.) лицата по ал. 1 не подлежат на осигуряване, когато са осигурени за всички или само за тези осигурителни случаи на друго основание. С оглед на приетите от първоинстанционния съд за установени фактически обстоятелства, Г. Г. за времето 01.01.1997 г. - 31.12.1999 г. е бил осигуряван по действителен трудов договор за пенсия за изслужено време и старост. За същия период действащата нормативна уредба не е създавала за него задължение да се осигурява и като едноличен търговец, който осъществява трудова дейност, т. е. в хипотезата на чл. 2, ал. 2 от Наредбата. В този случай, както правилно е посочил и административният орган, не е съществувало правно основание, независимо, че е констатирано внасяне на осигурителни вноски от Г. като самоосигуряващо се лице, да се сумират осигурителните му доходи, за да се изчисли и следващия се размер на поисканата пенсия. За възникналите осигурителни правоотношения между Г. и НОИ от 01.01.1997 г. до 31.12.1999 г., е ирелевантна приетата нормативна промяна след дата 01.01.2000 г., на която не е придадено обратно действие, относно сумиране на осигурителния доход. Предвид горното, настоящият тричленен състав не споделя отразените в мотивите на проверяваното решение съображения относно незаконосъобразността на отменения административен акт и връщане на преписката на органа за ново произнасяне. При постановяване на атакувания съдебен акт съдът неправилно е преценил, че решението на директора на ТП на НОИ–Видин е издадено в противоречие с чл. 70 КСО, който определя начина на изчисляване на размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст, съответно това е довело до необоснован извод за неговата незаконосъобразност. С оглед на изтъкнатите по-горе мотиви, при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени. Спорът е изяснен от фактическа страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, поради което вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по същество на спора, с което подадената първоначална жалба се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и в размерите предвидени в чл. 24 от Наредбата за правната помощ, на касатора се присъжда юрисконсултско възнаграждение от 100 лева за касационната инстанция. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение