Решение № 10078 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2284/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Калифея АД, ЕИК 115621918, със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], представлявано от Д. В. изпълнителен директор, чрез пълномощник, срещу Решение 27238 от 16.12.2024г., постановено по адм.д. 5656/2024г. по описа на Административен съд - София-град, с което е била отхвърлена жалбата му против Решение Ж-358/17.04.2024г. на КЕВР, с което производството по жалбата на лицето е било прекратено. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд и излага доводи, че макар фактите да са правилно установени решението е необосновано и е постановено в нарушение на приложимите материалноправни норми. Прави искане Върховният административен съд да отмени обжалваното решение и да върне преписката на органа с указания за правилното приложение на материалния закон. Ответната страна Комисия за енергийно и водно регулиране чрез процесуален представител изразява становище по оспорване на касационната жалба. Желае да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд, като правилно и обосновано. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Електроразпределение Юг АД не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в о.с.з. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава становище за допустимост на касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, участваща в производството, а по съществото на спора я намира за - основателна. Счита, че са налице посочените касационни отменителни основания, тъй като според него неизяснена в пълнота е останала фактическата обстановка, свързана с притежаваните от страните титули, поради което предлага решението на първоинстанционния съд да бъде отменено, а преписката върната на органа с указания за правилното прилагане на закона. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, Трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, против съдебен акт, който засяга правния интерес на страната. Разгледана по същество, я намира за неоснователна. За да обоснове този извод съдебният състав намира за установено от фактическа страна следното: Производството пред първоинстанционния съд е започнало по жалба на Калифея АД, ЕИК 115621918, със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], представлявано от Д. В. изпълнителен директор, срещу Решение Ж-358 от 17.04.2024 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което на основание чл.22, ал.1, и ал.7 от Закона за енергетиката, във вр. с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3/21.03.2013 г. за лицензиране дейностите в енергетиката производството, образувано по жалба на касатора с вх. Е-11ИН-00-99/07.03.2024 г., подадена от дружество Калифея АД срещу Електроразпределение Юг ЕАД e било прекратено. С оспореното пред настоящата инстанция решение е била отхвърлена жалбата на касатора срещу постановеното от КЕВР решение Ж-358/17.04.2024г. на КЕВР. За да постанови оспорения резултат съдът е приел, че оспореното решение е валидно - постановено от надлежен административен орган, като е издадено в кръга на компетенциите му, обективирано е в предвидената от закона писмена форма. Според съдебната инстанция оспореното решение е било постановено при проведено законосъобразно, съгласно разпоредбите на чл.144-145 от Наредба 3/21.03.2013г., административно производство, като не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По съществото на спора, след като анализирал събрания доказателствен материал, достигнал до извод, че е налице фактически спор за материално право между жалбоподателя и ответната страна, който не може да бъде разрешен в административното производство. Позовал се е на действието на кадастралната карта и кадастралните регистри като оповестителни за гражданите и обществото, отчел е и обстоятелството, че администрацията не разполага с правомощия да не зачита официални документи пораждащи, изменяващи или удостоверяващи вещни права, като оспорването на самото материално право според органа следвало да бъде реализирано по общия исков ред. При така достигнатите правни изводи, първоинстанционният съд заключил, че правилно и обосновано ответната страна П. Б. е стартирал процедура за присъединяване на имота към електроразпределителната мрежа, предвид представените официални документи, удостоверяващи правото му на собственост. Обосновавайки липсата на допуснато нарушение на материалните норми, както и на процесуалните правила на чл.35 и чл.37 АПК, първоинстанционният съд с диспозитива на обжалваното решение е отхвърлил жалбата на Калифея АД против прекратителното решение на КЕВР. Решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и въз основа на това е направил обосновани изводи за правилност и законосъобразност на оспореното решение на КЕВР. Основание за иницииране на административното производство пред КЕВР е станала жалба на Калифея АД по повод предприети действия от страна на електроразпределителното дружество, свързани с присъединяване към електроразпределитиелната мрежа на имот, за който е налице спор за материално право между дружеството и трето физическо лице П. Б.. Касаторът е обосновал искането си до Електроразпределение Юг да не бъдат предприемани каквито и да било действия по одобряване присъединяването на имоти: 7727.504.5040, 7727.504.5052, 7727.504.5051, 7727.504.4075, 7727.504.4079, 7727.504.4078 и 7727.504.4074, находящи се в гр. Хисаря по искания на трети лица, тъй като за имотите жалбоподателят притежавал валиден документ за собственост - вписан устав, както и това, че дружеството е посочено като собственик в актуалните скици на имотите, издадени от Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - град Пловдив. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на първоинстанционното решение. Съгласно чл. 144, ал. 1 от Наредба 3, при проверката на подадената жалба се събират всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по нея. При липсата на ограничение за допустимите пред КЕВР доказателства в производствата по чл. 22 от ЗЕ, следва че допустими са всички форми на доказателствени средства, предвидени от процесуалния закон. Условията и редът за присъединяване са изрично уредени в НАРЕДБА 6 от 28.03.2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи (Наредбата). Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1 от цитираната Наредба, за проучване на условията за присъединяване на обект за потребление към електрическата мрежа се подава писмено искане до съответния мрежови оператор по местонахождение на обекта, като в различните хипотези на присъединяване различни са лицата притежаващи процесуално право да сторят това, но най-общо с тези правомощия разполага винаги собственика на съответния обект, притежателя на ограничени вещни права в него или упълномощено от притежателя на вещни права лице. За удостоверяване на вещните права на заявител Наредбата не урежда изричен способ или документ, а борави с общите термини за документи, удостоверяващи съответните права. В конкретния случай, както правилно е установил това първоинстанционния съд, пред КЕВР са представени документи, удостоверяващи както правото на собственост на П. Б., така и на Калифея АД. В този случай правилно, както е отбелязал това и АССГ, органът не е бил длъжен да даде приоритет на едни от тях спрямо други, а е действал съобразно задължението си да зачете всеки един от тях. Доколкото титули за собственост представят и двете страни, като и двете са отразени като титуляри на право на собственост за спорните недвижими имоти, всеки един от тях разполага с правото да поиска присъединяване. Ирелевантно за спора е обстоятелството дали двамата собственика са вписани на различни или на еднакво правно основание. Спиране на това производството може да бъде поискано като обезпечителна мярка в гражданскоправен спор за собственост пред общите съдилища. В този смисъл необосновано е възражението на касатора, че съдът е дал превес на нотариалния акт на ответната страна пред Устава на касатора, който бил отразен като собственик в КККР , графа други. Напротив, двата документа видно от кореспонденцията с Електроразпределение Юг АД са третирани равностойно, като за оператора и двете страни удостоверяват собственически права върху имота, затова при заявена услуга от собственик, същият е бил длъжен да действа. Присъединяването на имота към електроразпределителната мрежа е форма на управление на същия, като споровете по управлението му между собствениците отново подлежат на контрол пред общите съдилища чл.31, ал.1 и ал.2 ЗС. Правилно и обосновано се явява възражението на касатора, че КЕВР е достигнал до неправилни и необосновани заключения, че Калифея АД не разполагало с документ за собственост, а документът за собственост на П. Б. се ползвал с преимущество пред кадастралните регистри. Напротив, представените по делото писмени доказателства сочат на това, че и двете страни разполагат с надлежни титули за собственост и именно поради това обстоятелство и двете са надлежно вписани в КР. Макар възражението на касатора, свързани с тези неправилни правни изводи, достигнати от страна на КЕВР да не е обсъдено, допуснатото от съда процесуално нарушение не може да се определи като съществено и да обуслови отмяната на съдебното решение, тъй като обсъждането им не обуславя друг изход на спора. В производствата по чл. 22 от Закона за енергетиката не се решават спорове за собственост, а такива, които са свързани с изпълнението на задълженията на оператори на преносни и разпределителни мрежи, доставчици на енергия и природен газ и други. В случая операторите на електропреносната и електроразпределителната мрежа са съобразили действията си с материалния закон. Не само собственици, а и наематели и ползватели на обекти, както предвижда чл. 7, ал. 2 от Наредба 6 от 28.03.2024 г., могат да подават заявления и да сключват договори за присъединяване на обекти. Същевременно както по преписката, така по делото, не са представени доказателства, които изключват правото на собственост на физическото лице, а единствено конкуриращи се такива за съответния недвижим имот между П. Б. и Калифея АД. По изложените съображения обжалваното съдебно решение на АССГ е обосновано и правилно, постановено при спазване на материалния закон, и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, направеното искане за присъждане на претендираните от касатора разноски, не следва да бъде уважено. Разноски следва да бъдат присъдени в полза на КЕВР в размер на 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, Трето отделение