Решение № 10819 от 27.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7792/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи срещу Решение 111/20.05.2021 г. на Административен съд (АС) Перник постановено по адм. дело 140/2021 г. С обжалваното решение е отменена Заповед 8121/С-3891 от 19.02.2021 г. на министъра на вътрешните работи, в частта, с която С. Милчева Деризимова е временно отстранена от работа и Министерство на вътрешните работи (МВР) е осъдено да заплати разноски по делото. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда, че е нарушена нормата на чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.), тъй като по делото не били представени доказателства, че срещу С. Милчева-Деризимова е било образувано дисциплинарно дело, преди отстраняването ѝ от служба. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че е спазена нормата на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови друго, с което се отхвърли жалбата на С. Милчева Деризимова срещу Заповед 8121/С-3891 от 19.02.2021 г. на министъра на вътрешните работи, в частта, с която е временно отстранена от работа. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Пиперкова. Ответникът по касация С. Милчева Деризимова оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски, вкл. адвокатско възнаграждение. Представя списък на разноските, съдържащ се в отговора на касационната жалба. Ответникът по касация се представлява от адв. Шулев. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. По делото от фактическа страна е установено следното: С. Милчева Деризимова е заемала длъжността началник на отдел Административен в Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) Перник, на основание Заповед 8121к-5397/15.06.2017 г. на министъра на вътрешните работи. С Докладна записка рег. 313р-877/14.01.2021 г. на директора на ОД на МВР Перник, на министъра на вътрешните работи е предложено да разпореди дисциплинарният съвет (ДС) в МВР да образува дисциплинарно дело за извършени от С. Милчева Деризимова началник на отдел Административен в ОД на МВР Перник и служител по сигурността на информацията в ОД на МВР Перник, дисциплинарни нарушения и нарушения в качеството ѝ на служител по сигурността на информацията. В предложението е посочено, че при извършени четири проверки, въз основа на заповеди на директора на ОД на МВР, е установено, че служителят системно не изпълнява точно своите служебни задължения по длъжностна характеристика, законосъобразни актове на по-горестоящи органи, както и задължения съгласно нормативни актове. С Акт 16/20.02.2020 г. на председателя на Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) на С. Милчева Деризимова е отнето Разрешение 6120 за достъп до класифицирана информация Строго секретно. За отнемането ръководството на ОД на МВР - Перник е уведомено от председателят на ДКСИ, с писмо рег. И-62/24.02.2020 г. Във връзка с отнетото разрешение за достъп до класифицирана информация и материалите, съдържащи предложение за образуване на дисциплинарно производство, с Докладна записка рег. 313р-2861/19.02.2021 г. директорът на ОД на МВР Перник предлага на министъра на вътрешните работи да отстрани С. Милчева Деризимова временно от работа. С процесната Заповед 812/С-3891 от 19.02.2021 г. министърът на вътрешните работи, на основание чл. 92, ал. 1, във връзка с чл. 6, ал. 1 и чл. 96 ЗДСл., чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл. и чл. 33, т. 9 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), нарежда на ДС към МВР, за изясняване на фактите и обстоятелствата по докладваните от директора на ОД на МВР - Перник установени нарушения на служебните и законови задължения, да образува дисциплинарно дело срещу държавния служител С. Милчева Деризимова. Със същата тази заповед министърът на вътрешните работи отстранява временно от длъжност С. Милчева Деризимова, до приключване на дисциплинарното производство, както и нарежда на служителя да не се изплаща заплата за времето на отстраняване. Със Заповед 8121з-1514/30.11.2018 г., изменена със Заповед 8121з-1083/01.10.2019 г. и Заповед 8121з-798/03.08.2020 г. всички на министъра на вътрешните работи в МВР е назначен ДС. Председателят на ДС е свикал заседание на Съвета. На 04.03.2021 г. е проведено заседание на ДС, за което е съставен Протокол рег. 8121р-3854/04.03.2021 г. Видно от отразеното в т. 2 на протокола, в изпълнение на Заповед 8121К-3891/19.02.2021 г. на министъра на вътрешните работи, е образувано дисциплинарно дело 15 срещу С. Милчева Деризимова. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 100, ал. 1 ЗДСл. във връзка с чл. 142, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 158, т. 1 ЗМВР, в предвидената от чл. 59, ал. 2 и 3 АПК писмена форма и съдържа необходимите реквизити. За да отмени заповедта съдът е приел, че е нарушен материалният закон, както и не е съобразена целта на закона. В тази връзка, след анализ на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл., е приел, че в случая не е била налице положителна процесуална предпоставка, за да може министърът на вътрешните работи, при условията на оперативна самостоятелност, да упражни правото си временно да отстрани държавния служител от работа. Посочил е, че от доказателствата по делото, се установявало, че дисциплинарното производство срещу С. Милчева Деризимова е било образувано на 04.03.2021 г., видно от отразеното в Протокол рег. 8121р-3854 от проведеното заседание на ДС. Не са представени доказателства, че срещу жалбоподателката (сега ответник по касация) е било образувано дисциплинарно производство преди същата да бъде отстранена от служба. Решението е правилно. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал, поради което касационната инстанция ги приема изцяло и не следва да ги преповтаря. Съдът е извършил цялостен и задълбочен анализ на събраните доказателства, като изводите му са логични, непротиворечиви и отразяват формиране на вътрешното му убеждение. Не са допуснати грешки на опитните, научните и логическите правила, поради което доводът на касатора, че решението е необосновано, е неоснователен. Правилни са изводите на съда, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но в нарушение на материалния закон. Съвкупният анализ на доказателствата по делото показва, че действително към датата на издаване на процесната заповед 19.02.2021 г. не е имало образувано дисциплинарно производство срещу С. Милчева Деризимова. Такова е образувано от ДС на 04.03.2021 г. в изпълнение на предвиденото в т. І на Заповед 8121К-3891/19.02.2021 г. на министъра на вътрешните работи и на определените със Заповед 8121з-1514/30.11.2018 г. на министъра за вътрешните работи Правила за работа на Дисциплинарния съвет т. ІІІ, подточка 1, видно от отразеното в Протокол рег. 8121р-3854/04.03.2021 г. Самият дисциплинарно наказващ орган, в съответствие с чл. 96, ал. 1 ЗДСл., с одобрените от него правила, е определил кога и от кого се образува дисциплинарното дело, поради което доводите в касационната жалба, че с издаване на заповедта от наказващия орган, с която се нарежда образуване на дисциплинарно дело, същото се образува, са неоснователни и не почиват на закона. Съгласно чл. 96, ал. 1 ЗДСл. преди да наложи дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 4 и 5, дисциплинарно наказващият орган взема становището на дисциплинарния съвет, който образува дисциплинарно дело по негово нареждане. Следователно дисциплинарното дело се образува от ДС, по нареждане на дисциплинарно наказващия орган. В този смисъл са и одобрените от министъра на вътрешните работи Правила за работа на Дисциплинарния съвет. Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл. държавният служител може да бъде временно отстранен от работа от органа по назначаването, когато срещу него е образувано дисциплинарно дело. Разпоредбата е ясна държавният служител се отстранява след образуване на дисциплинарното дело, а не след нареждането на дисциплинарно наказващият орган за образуване на такова, което нареждане безспорно е част от фактическия състав при провеждане на дисциплинарно производство срещу държавен служител. По отношение на довода на касатора, че съгласно чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност с писмена заповед, когато срещу него е образувано дисциплинарно производство и че съдебната практика приемала, че е законосъобразно в една заповед, издадена от дисциплинарно наказващият орган, да се образува дисциплинарно производство срещу служителя и същия да бъде временно отстранен, следва да се отбележи следното: Съгласно чл. 214 ал. 1, т. 1 ЗМВР държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност с писмена заповед, когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина; в този случай отстраняването се извършва от органа, образувал дисциплинарното производство. Чл. 207, ал. 1 ЗМВР посочва лицата, по чиято заповед се образува дисциплинарното производство. В ал. 2 е предвидено, че със същата заповед се определя и дисциплинарно разследващ орган. Анализът на разпоредбите показва, че дисциплинарното производство се образува от дисциплинарно наказващия орган, а не от дисциплинарно разследващия орган. По смисъла на ЗДСл ДС има функциите на дисциплинарно разследващ орган. Законът за държавния служител ясно посочва кой образува дисциплинарното дело и това е ДС, а не дисциплинарно наказващият орган. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски се явява основателна и такива следва да му се присъдят в доказан по делото размер 1000 лв. договорено и внесено възнаграждение за един адвокат.