Решение № 891 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12718/2010 г.

Решение № 891 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12718/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда н ачл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Наска Тодорова Калата, в качеството на управител на "Калата" ЕООД гр. Бургас за отмяна на влязло в сила решение по адм. д. № 4029/2010 г. на ВАС, II отделение. С решение № 8081/16.06.2010 г., постановено по адм. д. № 4029/2010 г. тричленен състав на Върховния административен съд в касационно производство е отменил решение № 4 от 05.01.2010 г. по адм. дело № 799/2009 г. на Административен съд Бургас и е решил спора по същество, като е отхвърлил жалбата на "Калата" ЕООД, гр. Бургас против заповед № ДК-02-БС-12 от 02.04.2009 г. на началника на РДНСК Бургас, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, наименован "двуетажна сграда", находящ се в района на ЖП гара "Владимир Павлов" гр. Бургас, извършен от "Калата" ЕООД гр. Бургас, представлявано от Наска Тодорова Калата. В съдебно заседание молителя"Калата" ЕООД гр. Бургас се представлява от адв. Събчева, която поддържа искането и моли бъдат приети като доказателство към искането молба от НК "Железопътна инфраструктура" гр. Бургас № 2715/28.05.2007 г. и фактура № 4087 от 28.08.1992 г. на ЕООД "Явор", гр. Асеновград. От ответниците по делото се явява представител за Началника на РДНСК гр. Бургас, който оспорва искането и моли да бъде оставено без уважение. Останалите ответници, редовно призовани, не се представляват. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди приложените към искането писмени доказателства и намира същото за процесуално допустимо, а по същество за неоснователно. В процесното искане Наска Калата развива съображения, че в решението на тричленния състав неправилно не е кредитирано заключението на вещото лице по делото, в което е отразен характерът на обекта като преместваем. Счита, че с приложените писмени доказателства установява обстоятелството, че постройката е изградена от олекотени конструкции произведени от завод "Явор" АД, закупени с приложената фактура № 4087 от 28.08.1992 г. Върховният административен съд в настоящия петчленен състав счита, че не са налице основания по чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна на влязлото в сила решение № 8081/16.06.2010 г., постановено по адм. д. № 4029/2010 г. тричленен състав на Върховния административен съд. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Представените в процесния случай писмени доказателства: молба от НК"Железопътна инфраструктура" гр. Бургас № 2715/28.05.2007 г. и фактура № 4087 от 28.08.1992 г. на ЕООД "Явор" гр. Асеновград, не са нови доказателства по смисъла на чл. 239 от АПК. Освен това, тяхното съдържание не е от съществено значение за делото. За да послужи като основание за отмяна на атакуваното решение на тричленен състав на ВАС на основание чл. 239, т. 1 от АПК, по отношение на представените с искането документи следва да са налице две съществени предпоставки: 1. те да са от съществено значение за делото, т. е. да е възможен друг резултат по делото, ако документите са били налице по време на производството; 2. до решаването на спора, на страната да не е могло да бъде известно съществуването на тези документи. Настоящата инстанция счита, че в конкретния случай не са налице изискуемите от закона предпоставки по чл. 239, т. 1 от АПК. Приложената молба от НК "Железопътна инфраструктура" гр. Бургас № 2715/28.05.2007 г. до гл. архитект на ТД "Приморие" не е от съществено значение за спора, тъй като касае кореспонденция между двете страни. Този документ е съществувал по време на разглеждане на делото и "Калата" ЕООД гр. Бургас е могла да го представи в процеса. Не може да се приеме, че на страната не е било известно съществуването на този документ, както и съществуването на приложената фактура. Следва да бъде подчертано също, че по същество, направените в искането възражения по отношение неправилно възприемане на заключението на вещото лице и характера на обекта, биха могли да се ценят в едно касационно производство, но не и производство по чл. 239, т. 1 от АПК, което е извънреден способ за ревизия на влязло в сила съдебно решение. По изложените съображения настоящият състав счита, че не са налице предпоставки по чл. 239, т. 1 от АПК за допускане отмяна на влязлото в сила решение. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,