Решение № 8023 от 2.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2221/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.160, ал.7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Болгарстройгруп 1 ООД, с адрес: гр.София, ул.Македония 40, ет. 5, ап.17, представлявано от Ю. Георгиевауправител, чрез адв.Борисов, срещу решение 5385 от 15.08.2019 г. постановено по адм.д.4542 по описа на Административен съд София-град (АССГ) за 2018 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт Р-22002217002677-091-001/19.09.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-гр.София, в частта, изменена и потвърдена с решение 339/08.03.2018 г., издадено от Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"(ОДОП) София при Централното управление(ЦУ) на Националната агенция по приходите(НАП). В жалбата се сочи касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 АПК, съставляващо неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение. Според касатора, първоинстанционният съд не е обсъдил многостранните доказателства по делото, а е изложил мотиви в които е цитирал решения без пряка или каквато и да било връзка с разглеждания правен спор. Решението по своята същност представлява указание как да действат данъчните органи в хода на ревизионно производство, като в него липсва обсъждане на конкретните доказателства събрани в хода на ревизията и съдебното производство, което да касае конкретиката на спора. По делото пред АССГ е била допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), съгласно която счетоводството е водено правилно и са налице всички изискуеми документи по сделките. Тези констатации на експерта не са обсъдени дори в постановеното решение. Поддържат се оплаквания, че съдът е определил собствен критерий за разумност извън въведените от закона изисквания за документооборот. Въз основа на горното се иска да бъде отменено оспореното решение. След подаване на касационната жалба пред ВАС, с разпореждане на Председателя на Осмо отделение от 28.10.2019 г., делото е върнато на първоинастнационният съд за поправка на очевидна неточност в решението на основание чл.175 от АПК във връзка с чл.172а, т.6 от АПК. Според разпореждането съдът следва изрично да посочи в диспозитива на решението си вида и размера на задълженията главница и лихви, по отношение на които е отхвърли жалбата на ревизираното лице. С решение за поправка на ЯФГ 7361/27.11.2019 г. постановено по делото, решаващият състав на АССГ е изменил диспозитива на съдебния акт, като е посочил конкретните размери на установените задължения: 10 713.67 лв. в едно със законната лихва по ЗДДС и за корпоративен данък в размер на 3 930 лв. по ЗКПО в едно със законната лихва. Срещу решението за поправка на ЯФГ е подадена касационна жалба от Директора на Дирекция ОДОП - София. Касаторът твърди, че установените по РА 22002217002677-091-001 от 19.09.2017 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, задължения са по ЗДДС е 12 789.37 лв. със съответните лихви и по ЗКПО за 2012 г. в размер на 4 701.56 лв. в едно със съответните лихви. Наведените твърдения обосновават наличие на неточност при посочване на конкретните размери на задълженията на дружеството, която следва да бъде поправена по реда на чл.175 от АПК. Касационният състав на ВАС Осмо отделение е констатирал, че действително установените с РА задължения са в размер на 12 789.37 лв. по ЗДДС, в едно със съответните лихви и по ЗКПО за 2012 г. в размер на 4 701.56 лв. При постановяване на решение 7361/27.11.2019 г., решаващият състав е посочил цифри, които не съответстват на тези посочени в ревизионния акт. Във връзка с горното е отменено протоколно определение от 10.06.2020 г., с което е даден ход на делото по същество, делото е изпратено на Административен съд София - град, Първо отделение, 42-ри състав за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в решение 7361/27.11.2019 г. по адм. дело 4542/2018 г. на същия съд и е прекратено производството по адм. дело 2218/2020 г. по описа на Върховния административен съд. След връщането на делото е постановено ново решение за поправка на очевидна фактическа грешка 4096 от 22.07.2020г. по адм.д.4542 по описа на Административен съд София-град (АССГ) за 2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА относно установените задължения по ЗДДС в размер на 12 789.37 лв., ведно със съответните лихви, и за корпоративен данък - в размер на 4 701.56 лв., ведно със съответните лихви. Срещу решението за поправка на ОФГ е подадена касационна жалба от Болгарстройгруп 1 ООД. Касаторът твърди, че в решението е допусната нова ЯФГ, а именно в диспозитива на решението текстът, който следва след първите думи вместо е напълно идентичен с текста след първите думи да се чете. Твърди, че не е налице поправка на ЯФГ, а пълно противоречие два пъти на един и същи текст. По свой почин съдът е постановил ново решение за поправка на очевидна фактическа грешка 4096 от 22.07.2020г.по адм.д.4542 по описа на Административен съд София-град (АССГ) за 2018 г. Срещу решението за поправка на ОФГ е подадена касационна жалба от Болгарстройгруп 1 ООД. Касаторът твърди, че съдът е поправил за пореден път решението без да даде възможност на другата страна да вземе отношение. След поредица от поправки не става ясно какъв е крайният акт, какво е поправено и какъв е диспозитивът на решението. Не е ясна волята на съда. Ответникът - директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при ЦУ на НАП, чрез своя процесуален представител, оспорва касационната жалба на насрещната страна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1283 лв. Касационният жалбоподател - Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при ЦУ на НАП, чрез своя процесуален представител, поддържа своята касационна жалба. Ответникът - Болгарстройгруп 1 ООД, чрез адв. Борисов, прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество изразява становище за неоснователност на същите. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежни страни, участници в първоинстанционното производство, имащи право и интерес от оспорването и срещу акт подлежащ на инстанционен контрол. Разгледани по същество са основателни. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил Ревизионен акт Р-22002217002677-091-001/19.09.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-гр.София, в частта, изменена и потвърдена с Решение 339/08.03.2018 г., издадено от Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"(ОДОП) София при Централното управление(ЦУ) на Националната агенция по приходите(НАП). От фактическа страна съдът е посочил, че с оспорения РА на Болгарстройгруп 1 ООД е установен ДДС за внасяне в размер на 10 713.67 лв., ведно със съответните лихви за забава и е установявено задължение за корпоративен данък по ЗКПО в размер на 3 930 лв., по фактури, издадени от Росенерго ЕООД , Пенелопа Поморие ЕАД, Бафаг Интернационал ЕООД и Манхатънгруп Билдинг ЕООД. При издаването на ревизионния акт, съдът не е констатирал допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелно основание за неговата отмяна. Обосновал е извод, че РА е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма. По същество на спора е приел, че не са доказани предпоставките за признаване право на данъчен кредит по процесните фактури. Според съдебният състав спорните въпроси по делото са свързани с това извършени ли са действително доставки по процесните фактури с предмет услуги, както и дали те са използвани за целите на икономическата дейност на ревизираното лице. За да разреши тези въпроси, първоинстанционният съд е обсъдил доставките на всеки от контрагентите на ревизираното лице, като е приел следното: Издадените от Росенегро ЕООД фактури касаят предоставяне под наем на имот в кв.Драгалевци, гр.София, който представлява еднофамилна къща. От страна на Пенелопа Поморие ЕАД и Бафаг интернешъналЕООД също са издадени фактури с предмет наем на апартамент В27 и апартамент Е4-10, находящи се в гр.Поморие. Според обясненията на представителя на ревизираното лице имотите са ползвани за дейността на дружеството. Имотът в кв.Драгалевци е използвал за административна сграда, а апартаментите в гр.Поморие за представителни нужди. Съдът е приел, че тези твърдения не са подкрепени от доказателствата по делото. Споделил е приетото от органите по приходите, че не е изпълнено изискването на чл.69 от ЗДДС, тъй като не е доказана пряка и непосредствена връзка между използването на имотите и икономическата дейност на ревизираното лице. След като не е установено ползваните под наем имоти да са служили на дружеството за неговата икономическа дейност, то и по фактурираните консумативи за тези имоти в полза на ревизираното лице не следва да се признава право на данъчен кредит. Издадените фактури от Манхатън груп билдинг ЕООД, касаят рекламна дейност и посреднически услуги свързани с продажбата на недвижими имот на ревизираното лице. В хода на ревизията и в хода на съдебното производство не са представени доказателства фактурираните услуги да са реално осъществени. Липсват доказателства да се изработени клипове, рекламни материали или относно провеждането на вечери посветени на гр.Поморие. Приложените приемо-предавателни протоколи са съставени преди датата на издаване на процесните фактури. Позовавайки се на решение по дело С-80/11 и дело С-142/11 на СЕС, АССГ приема, че добросъвестният търговец, ако действително е получил стоките или услугите, следва да разполага с доказателства за предаването им. В противен случай следва да разполага с разумно обяснение защо не притежава необходимите доказателства за удостоверяване реалността на услугите. Ревизираното лице не е доказало материално правните и формалните изисквания за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит, в т.ч. и обективни данни, че е получил доставките предмет на фактурите по които е упражнил право на приспадане на данъка, както и че е добросъвестен, т.е. че е положил грижата на добрия търговец. Ревизионният акт е приет за законосъобразен и в частта по ЗКПО. С оглед констатациите по ЗДДС, произтичащи от непризнатото право на данъчен кредит, се налага изводът , че са налице основанията по чл.26, т.1 и т.2 във връзка с чл.10, ал.1 и ал.2 и чл.16, ал.2, т.4 във връзка с чл.16, ал.1 от ЗКПО за непризнаване на разходите за данъчни цели и определяне на допълнителни задължения по ЗКПО. Въз основа на тези мотиви, АССГ е приел, че ревизионният акт е законосъобразен и е отхвърлил жалбата срещу него. Настоящият състав на Върховния административен съд, Осмо отделение, намира че решението е неправилно, постановено при съществено процесуално нарушение и следва да бъде отменено. Въпреки обема на постановеното решение, обсъждане на доставките по вид и за всяка от фактурите по отделно в диспозитива на съдебния акт не са посочени коректно размерите на установените с акта задължения. Това обстоятелство е довело до многократно поправяне на решението по реда на чл.175 от АПК. Множеството постановени решения за поправка на очевидна фактическа грешка са довели до неяснота относно диспозитива на съдебния акт.Диспозитивът на решението и неговите мотиви изграждат целостта на съдебния акт и не следва да си противоречат. В противен случай решението страда от порока необоснованост, при което мотивите противоречат на крайния диспозитив и не е ясна волята на съдебния състав при постановяване на решението. Съгласно чл. 172а, ал.1, т.6 от АПК решението трябва да съдържа какво постановява съдът. Съгласно ал.2 към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Основателно е касационното оплакване, че в случая след поредица от поправки не става ясно какъв е крайният акт, какво е поправено и какъв е диспозитивът на решението. Не е ясна волята на съда. Чл. 175 от АПК дава възможност на съда за поправка на очевидни неточности в решението, но в случая поредицата от решения за поправка на ОФГ, не позволяват на страните да разберат, какъв е размерът на задълженията. Неясен е и точния размер на данъчния кредит, който съдът е счел, че е законосъобразно отказан, както и свързаните с него поправки на дължимия корпоративен данък от дружеството. Допуснатото от административния съд процесуално нарушение е съществено и препятства проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. На основание чл. 221, ал. 2 АПК обжалваното решение, заедно с всички негови поправки, следва да бъде отменено изцяло и съгласно чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдебният състав следва да се съобрази с горните мотиви, като коректно посочи какъв е коректният размер на задълженията по РА Р-22002217002677-091-001/19.09.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-гр.София. В коя част е изменен с Решение 339/08.03.2018 г., издадено от Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"(ОДОП) София при Централното управление(ЦУ) на Националната агенция по приходите(НАП), да провери законосъобразно ли са установени задълженията в хода на ревизионното производство, като ясно и безпротиворечиво обоснове изводите си, постановявайки диспозитив относно конкретните задължения които подлежат на заплащане от ревизираното лице. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за производството пред ВАС.