Решение № 4606 от 3.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2696/2013 г.

Решение № 4606 от 3.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2696/2013 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от началника на РДНСК - Южен централен район, гр. Пловдив, чрез пълномощника му - юрисконсулт Кристина Боснева, против Решение № 241/19.12.2012 г. по адм. дело № 309/2012 г. на Административен съд-гр. Смолян, с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - Митко Райчев Манолов, чрез пълномощника му - адв. Апостолов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд - Смолян е отменил, като незаконосъобразна, Заповед № ДК-02-ЮЦР-162/06.07.2012 г. на началника на РДНСК - ЮЦР, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж: "Външно стълбище с площадка" в ПИ № 155, кв. 10 по плана на гр. Неделино, извършен от Митко Райчев Манолов. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че строежа, макар и да е изграден без строителни книжа, е търпим, по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, поради което премахването му е незаконосъобразно. За да приложи разпоредбата, съдът е приел за установено, че строежа е извършен преди 1987 г. и че съгласно действащия подробен устройствен план на гр. Неделино, се явява допустим. Позовал се е на заключението на вещото лице, неоспорено от страните. Решението е неправилно. Същото е постановено при неизяснена фактическа обстановка, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, водещи до неправилно приложение на материалния закон. За приложението на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ е необходимо наличието на следните предпоставки, при условията на кумулативност: строежа да е изграден до 07.04.1987 г.; да е допустим по действащия подробен градоустройствен план и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, или съгласно ЗУТ. Съдът, въз основа на приета без възражения съдебно-техническа експертиза, е установил, че строежа отговаря на тези условия, като е бил длъжен да ги посочи и конкретизира, чрез фактически установени по делото данни, освен за времето на извършването на строежа и за допустимостта му по действащия към момента на извършването му подробен градоустройствен план и по правилата и нормативите, действали към този момент, или съгласно ЗУТ. В нарушение на чл. 171, ал. 2 и ал. 4 от АПК, съдът не е дал указания на страните и сам не е изяснил фактите, относими към наличието на "търпим" строеж. От приетото заключение на вещото лице не става ясно кога е одобрен подробния устройствен план на гр. Неделино от 1987 г., какъв е вида на този план /ПРЗ, План за улична регулация или само план за застрояване/, как същия засяга поземлен имот № 155, върху който се намира процесния строеж, отрежда ли се самостоятелен парцел за него и какви са предвижданията съгласно този регулационен план. Не е изяснен и въпроса за наличието на предходни кадастрални и регулационни планове и дали процесния имот се засяга от тях и как. По делото не е изяснен и въпроса дали е налице частична преписка за изменение на ЗРП, по молбата на Митко Райчев Моллов и Васил Евтимов Алигочев - на стр. 14 и 15 и има ли заповед за ЧИЗРП на гр. Неделино относно имот № 155, с промяна предназначението от "озеленяване" за "гаражи". Липсват и установявания какъв е характера на сградата в имот № 155 по кадастралния план, по ЗРП от 1987 г. и фактически за какво се използва, тъй като процесния строеж е неразделна част от тази сграда. Освен това съдът неправилно се е позовал на заключението на вещото лице, че строежа е "търпим", тъй като това е правен въпрос, от компетентността на съда, въз основа на конкретни данни, каквито в случая не са установени. Поради това и изводите му, че строежа е "търпим", на основание § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, са незаконосъобразни. Изложеното обуславя изводи за неправилност на обжалваното решение, което следва да бъде отменено и поради липса на данни правещи възможно произнасянето по същество от касационния съд, делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав, за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения и нова преценка за наличие на "търпим" строеж. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПк, Върховният административен съд, второ отделение