Решение № 11833 от 21.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1429/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Държавен фонд Земеделие- гр. София чрез юриск.Д.Колева срещу решение 4348 от 14.11.2024 г., постановено по адм.д. 706/2024 г. по описа на Административен съд- Пазарджик в частта му, с която ДФЗ е осъден да заплати на Бригада ЕООД- гр. Пазарджик, ЕИК 112659461 обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 613,03 лв, представляващи пропуснати ползи за периода от 21.12.2020 г. до 15.12.2021г. вследствие отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Уведомително писмо изх. 01-2600/3955/12.07.2019г. на Изпълнителния директор на ДФЗ , както и за сумата от 452,70 лв съдебни разноски.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната от него част като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение в осъдителния му диспозитив да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици .

Срещу същото съдебно решение, но в частта му , в която исковата претенция на ищцовото дружество срещу ДФЗ , предявена на същото фактическо и правно основание, е отхвърлена за разликата над присъдената сума от 613,03 лв до пълния предявен размер от 1529,68 лв, ведно със съдебни разноски в размер на 40,30 лв, е подадена и втора касационна жалба от БригадаЕООД- гр. Пазарджик, ЕИК 112659461.

Вторият касационен жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение в отхвърлителния му диспозитив като постановено в противоречие с материалния закон и установената съдебна практика. Иска отмяната му с произтичащите от това правни последици, както и присъждане на съдебни разноски.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Държавен фонд Земеделие-София - той и ответник по втората касационна жалба, не изпраща представител , не депозира писмен отговор на касационната жалба на насрещната страна или писмени бележки по същество..

Вторият касационен жалбоподател,БригадаЕООД - гр. Пазарджик, ЕИК 112659461 , той - и ответник по първата касационна жалба, редовно призован, се представлява от адв. М.Пешева, която оспорва касационната жалба на ДФЗ, поддържа предявената от доверителя й касационна жалба, а по същество твърди неоснователност на първата, съответно-основателност на втората касационна жалба , правилност на решението в осъдителния му диспозитив, съответно- неправилност на същото в отхвърлителния му диспозитив. Претендира разноски.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебното решение в обжалваните от тях части са неблагоприятни, поради което са допустими.

Разгледани по същество, касационната жалба на ДФЗ е неоснователна, а касационната жалба на БригадаЕООД- гр. Пазарджик е основателна по следните съображения:

С обжалваното от двамата касационни жалбоподатели в различни негови части съдебно решение АС- Пазарджик, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната цялост, е приел исковата претенция за частично основателна до размер от 613,03лв в периода от влизане в сила на съдебното решение, с което е отменено Уведомително писмо изх. 01-2600/3955/12.07.2019г. на Изпълнителния директор на ДФЗ в частта му, с която административният орган е отказал плащане на част от заявената сума в размер на отказаната част : 4 277.63 лв без ДДС т.е. считано от 21.12.2020г. до датата, на която ДФЗ е платило на ищцовото дружество цитираната по-горе главница по отмененото УП, а именно до 15.12.2021г. Административният съд е отхвърлил иска над присъдената сума от 613,03 лв до пълния предявен размер на обезщетението за пропуснати ползи в размер на 1529,68 лв, приемайки ,че за периода от датата, на която изтича 3-месечния срок от датата на подаване на заявката за плащане по чл.19, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения Схема Училищен плод и Схема Училищно мляко т.е. от 07.06.2019г. до датата на влизане в сила на съдебното решение, с което УП е отменено като незаконосъобразно за сумата от 4 277.63 лв без ДДС т.е. до 21.12.2020 не се е осъществил поне един елемент от сложния фактически състав на отговорността на държавата за вреди по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно : до датата на отмяната на административния акт с влязло в сила съдебно решение не е настъпила претендираната вреда във вид на пропусната полза , определима чрез законната лихва за забава върху дължимата главница, доколкото едва след влизане в сила на това съдебно решение тази главница е призната за дължима. В този смисъл съдът се е позовал и на т.4 от ТР 3 от 22.04.2025 г. на ВКС по т.д. 3/2004г.

1. По касационната жалба на ДФЗ срещу осъдителния диспозитив на съдебното решение

Касационната жалба на този касационен жалбоподател е неоснователна, а съдебното решение в осъдителния му диспозитив е валидно, допустимо и правилно. Обосновано съдът е заключил, че са налице всички кумулативно изискуеми по закон предпоставки за ангажиране отговорността на ДФЗ за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение административен акт - Уведомително писмо изх. 01-2600/3955/12.07.2019г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, от същото отменено УП са претърпени твърдените от ищцовото дружество имуществени вреди пропуснати ползи в размер на законната лихва за забава върху по-късно платената главница за периода от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което уведомителното писмо, съдържащо отказ за оторизация на сумата от 4 277.63 лв без ДДС -21.12.2020 г. до датата на реалното плащане на главницата 15.12.2021г., като така претърпените вреди са в причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно уведомително писмо

Неоснователни в тази връзка са развитите от касационния жалбоподател ДФЗ доводи за неправилност на съдебното решение в осъдителния му диспозитив поради неправилно приложение на материалния закон, изразяващо се в неправилния извод на административния за наличие на реално настъпила вреда за ищцовото дружество от вида на твърдяната, както и на причинно-следствена връзка между тази вреда и отмененото като незаконосъобразно за неоторизираната сума от 4 277.63 лв без ДДС Уведомително писмо.

По горните съображения касационната жалба на ДФЗ срещу осъдителния диспозитив на съдебното решение е неоснователна, а съдебното решение в тази му обжалвана част следва да бъде оставено в сила като правилно.

2.По касационната жалба на БригадаЕООД- гр. Пазарджик срещу отхвърлителния диспозитив на съдебното решение.

Съдебното решение в тази му част е валидно и допустимо, но неправилно.

Неправилно АС- Пазарджик при определяне на началната дата, от която ищцовото дружество претендира настъпването на вредите, чиято обезвреда търси в съдебното производство, е приложил т.4 на ТР 3 от 22.04.2005г. на ВКС по т.д. 3/2004г., относима към началния момент на дължимост на законната лихва върху присъдено по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ обезщетение за вреди. В случая претенцията не е за законна лихва върху претендирано като главница обезщетение, а за обезщетение за вреди във вид на пропусната полза в периода от изтичане на тримесечния срок на заявките за плащане по чл.19, ал.4 от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения, до който заявените суми по Схема Училищен плод и Схема Училищно млякое следвало да бъдат изплатени до датата на реалното им плащане -15.12.2021г. Обстоятелството, че тази пропусната полза се претендира като равностойността на лихвата за забава върху главницата от датата , на която главницата е следвало да бъде платена по смисъла на чл.19, ал.4 от цитираната по-горе наредба до датата на реалното й, но по-късно осъществено плащане, не превръща тази претенция в претенция за законна лихва по смисъла на т.4 от ТР 3/2003 г. по описа на ВКС.

АС-Пазарджик правилно е установил фактите по исковата претенция, но неправилно е приел, че пропуснатите ползи като вреда са претърпени едва от отмяната на уведомителното писмо, с което са отказани процесните суми по заявките за плащане.В конкретния случай са налице всички елемент от сложния фактически на отговорността за вреди за пропуснати ползи по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Като е отхвърлил претенцията на ищцовото дружество за сумата над присъдения размер от 613,03 лв до пълния предявен размер на обезщетението за пропуснати ползи в размер на 1529,68 лв, административният съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено, ведно с присъдените в полза н ДФЗ разноски и, вместо него, ВАС следва да постанови друго по същество, с което да осъди ДФЗ да заплати допълнително на БригадаЕООД- гр. Пазарджик, ЕИК 112659461 обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 916, 15 / деветстотин и шестнадесет лв и 15 ст/, представляващи пропуснати ползи за периода от 06.06.2019г. до 15.12.2021г. в резултат от отмененото по съдебен ред като незаконосъобразно Уведомително писмо изх. 01-2600/3955/12.07.2019 на изпълнителния директор на ДФЗ.

Предвид изхода на спора, касационният жалбоподател БригадаЕООД гр. Пазарджик има право на направените от него пред касационната инстанция разноски, които са доказани за сумата от 788,36 лв- платена държавна такса в размер на 38.36 лв и платено адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв за касационната инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо и второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение