Решение № 13200 от 18.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8351/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София против решение 10797/04.07.2024 г., постановено по адм. дело 9945/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е обявен за нищожен ревизионен акт Р-22220221006516-091-001/10.06.2022 г., издаден от органи по приходите към ТД на НАП Варна в частта, потвърдена с решение 1399/01.09.2022 г. на директора на посочената дирекция, за установени на Инлаг ЕООД, гр. София данъчни задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за данъчни периоди от месец януари 2017 г. до месец септември 2020 г. включително в общ размер на 486 773,59 лева и съответните лихви в общ размер на 163 897,38 лева. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания се свеждат до твърдяна неправилност на извода на съда относно липсата на доказаност на необходимостта от извършване на ревизия на ИНЛАГ ЕООД от ТД на НАП, различна от компетентната. Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация Инлаг ЕООД, гр. София, чрез процесуалния си представител адв. П. Чучев, оспорва касационната жалба чрез депозирано писмено становище с характера на отговор на касационна жалба с релевирани допълнителни доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура в представено писмено заключение е изложил съображения за основателност на касационната жалба. Върховния административен съд, Първо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: Първоинстанционният съд е установил, че ревизията е започнала със заповед за възлагане на ревизия Р-22220221006516-020-001/19.11.2021 г., изменена със заповед за изменение на заповедта за възлагане на ревизия Р-22220221006516-020-002/25.11.2021 г., издадена от С. Й. Ганчева на длъжност началник на сектор Ревизии при ТД на НАП Варна в качеството на същата на възложител на ревизията. Установено е, че С. Й. Ганчева е оправомощена на основание чл. 12, ал. 6 и чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК и на основание чл. 10, ал. 8 и ал. 9 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) със заповед З-ЦУ-3287/08.11.2021 г. и заповед З-ЦУ-3365/19.11.2021 г., издадени от заместник изпълнителния директор Г. Димов и заповед РД-01-787/08.11.2021 г., издадена от директора на ТД на НАП София Е. Нанков. Съдът е прогласил акта за нищожен заради липса на териториална компетентност при издаването на акта, въпреки надлежното оправомощаване с цитираните заповеди, по изложени от съда съображения, че заповед З-ЦУ-3365/19.11.2021 г., издадена на основание чл. 10, ал. 9 ЗНАП, не съдържа изложени мотиви относно визираната в разпоредбата предпоставка на необходимост от извършване на ревизията от органи по приходите от друга териториална дирекция, различна от компетентната, нито са представени доказателства какво налага извършването на ревизията на ИНЛАГ ЕООД, чието седалище и адрес на управление се намират в гр. София, от органи по приходите от друга ТД на НАП, различна от тази по чл. 8 ДОПК. Изложени са мотиви от съда, че представените писма и докладни записки относно натовареността на ТД на НАП София представляват мотиви към заповедта по чл. 10, ал. 9 ЗНАП и са неотносими към същата. Решението е неправилно постановено. Спорният по делото правен въпрос относно териториалната компетентност на органите по приходите от друга териториална дирекция, различна от компетентната ТД на НАП да издават ревизионни актове при условията на чл. 12, ал. 6 ДОПК и чл. 10, ал. 9 ЗНАП във връзка с чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, е решен с тълкувателно решение 3/26.06.2025 г. на ОСС от I и II колегии на Върховния административен ред по тълкувателно дело 2/2024 г. Съгласно това тълкувателно решение, не е нищожен ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите, определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на директора на друга териториална дирекция на Националната агенция за приходите въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изречение първо ДОПК и чл. 10, ал. 9 ЗНАП, по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателното решение е задължително за съдилищата и следва да бъде съобразено от касационната инстанция. Съгласно цитираното тълкувателно решение ревизионният акт като заключителен акт в ревизионното производство, образувано по възлагане от орган по приходите от териториална дирекция, различна от компетентната по чл. 8 ДОПК, който е определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на териториалния директор на компетентната дирекция и е в субективните предели на заповеди по чл. 10, ал. 9 ЗНАП и чл. 12, ал. 6 ДОПК, е валиден. С. Й. Ганчева е оправомощена на основание чл. 112, ал.2 , т. 1 ДОПК със заповед РД-01-787/08.11.2021 г., издадена от директора на ТД на НАП София. Няма спор, че компетентната ТД на НАП спрямо ИНЛАГ ЕООД е ТД на НАП София, следователно С. Й. Ганчева е определена със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на териториалния директор на компетентната дирекция. Възложителят на ревизията С. Й. Ганчева попада и в субективните предели на заповед З-ЦУ-3287/08.11.2021 г. и заповед З-ЦУ-3365/19.11.2021 г., издадени от заместник изпълнителния директор Г. Димов съответно на основание чл. 12, ал. 6 ДОПК и чл. 10, ал. 9 ЗНАП. Гореизложеното налага извода, че ревизионен акт Р-22220221006516-091-001/10.06.2022 г. е издаден от компетентни органи, следователно е валиден акт. Съдът не е изложил мотиви по изложените с първоинстанционната жалба доводи относно извършването на ревизия по реда на чл. 122 ДОПК, както и оплакванията относно отказът от право на приспадане на дънъчен кредит. Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, което, предвид забраната по чл. 220 АПК, препятства решаването на спора по същество от касационната инстанция и това налага делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. По изложените по-горе съображения и предвид изхода от делото следва да се отмени решението и в частта за разноските. На основание чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските в настоящото касационно производство. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение,