Решение № 4274 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11459/2019 г.

Решение № 4274 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11459/2019 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" (ИАМА) със седалище гр. София против решение № 1524/19.07.2019 г., постановено по адм. д. № 686/2019 г. от Административен съд-Варна, с което е отменена негова заповед № ЧР-416/18.02.2019 г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК като излага подробни съображения. Ответникът по касационната жалба – Н. Друмев, чрез процесуален представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Иска присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава обосновано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Касационният ответник Друмев заема длъжността старши инспектор с ранг ІV младши в Дирекция "Морска администрация-Варна", отдел "Преглед, освидетелстване и регистрация на кораби и корабопритежатели", сектор "Кораби" към датата на прекратяване на служебното правоотношение с оспорената пред първоинстанционния съд заповед на изпълнителния директор на ИАМА. От фактическа страна административният съд приема, че след проведено оценяване на служителя за индивидуално изпълнение на длъжността за периода от 04.06.2018 г. до 31.12.2018 г. от контролиращия ръководител е определена оценка "Неприемливо изпълнение". Периодът е обусловен от обстоятелството, че жалбоподателят е възстановен на работа на 04.06.2018 г. след отмяна на заповед за прекратяване на служебното правоотношение поради налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" с влязло в сила съдебно решение. По тази причина не е проведена и междинна среща, с което не е нарушена процедурата по аргумент от чл. 6, ал. 3 и чл. 12, ал. 1 от НУРОИСДА. Служителят възразява срещу годишната оценка на изпълнението на длъжността като изразява несъгласие с изводите на контролиращия ръководител, с мотив, че оценката не почива на конкретни факти и обстоятелства. Възраженията са подробни и аргументирани и опровергават изводите на оценяващия ръководител. Във връзка с постъпилото възражение е изготвен формуляр за корекция на годишната оценка на изпълнението на длъжността от контролиращия ръководител, в което е изразено съгласие с оценката на оценяващия ръководител и са приети за неоснователни възраженията на служителя, потвърдено е становището за неприемливо изпълнение на длъжността. Служителят е запознат с окончателната си годишна оценка срещу подпис на 15.02.2018 г. Със заповед № ЧР-416/18.02.2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" е прекратено служебното правоотношение с Н. Друмев, поради получена най-ниска годишна оценка - "Неприемливо изпълнение" при оценяване на изпълнението на служителя за периода 04.06.2018 г. до 31.12.2018 г. За да отмени обжалвания адмнистративен акт съдът приема от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазена административна процедура, но в нарушение на материалния закон. Така постановеното решение е правилно. Съдът установява правнорелевантните за съдебноадминистративния спор фактически обстоятелства и упражнява изискуемия се съдебен контрол предвиден в чл. 168 от АПК като излага подробни и задълбочени правни съображения относно оплакванията в жалбата. Основните възражения на касатора са свързани с преценката на съда за законосъобразността на извършеното на служителя оценяване, извършена през призмата на изискванията на Приложение № 1 към чл. 15 от Наредбата за условията и реда за оценяване на изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА). Твърди се също така, че изводите на първоинстанционния съд са в противоречие с представените доказателства по делото. Настоящата инстанция изцяло споделя съображенията, изложени в обжалвания съдебен акт относно материалната незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. Дадената негативна оценка на ответника по касация не се обосновава както от отразеното във формуляра, така и от събраните по делото доказателства-разпит на оценяващия ръководител и кореспонденция между служителя и негови колеги от агенцията, както и дадени оценки от служители и клиенти на агенцията. Обосновано след съвкупната преценка на доказателствата по делото първоинстанционният съд приема, че констатираното изцяло изпълнение на две от общо поставените три цели в индивидуалния работен план и субективното, неконкретизирано становище на оценяващия ръководител по отношение на неизпълнението на третата цел-да изготви предложение за подобряване на работата по освидетелстване и потвърждаване на временни водни бази не обуславя извод за наличие на предпоставките по чл. 17, т. 5, б. б. "а" и "б" от Наредбата, които да дадат основание за приемане на най-ниската оценка на служителя. Правилно е отчетено и обстоятелството, че е недопустимо оценяването на изпълнението на длъжността да се основава изключително на особености на характера, проявявани от служителя, игнорирайки обективната преценка на професионалните качества и компетентности на служителя, както изисква Закона за държавния служител и конкретно Наредбата за условията и реда за оценяване на изпълнението на служителите в държавната администрация. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Представителят на ответната страна иска разноски по делото, за които обаче не представя доказателства за размера и за заплащането им, поради което съдът не дължи произнасяне. Воден от горното, ВАС, състав на пето отделение