Решение № 9311 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3379/2012 г.

Решение № 9311 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3379/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ град Пловдив, подадена против решение № 57/09.01.2012 г. по административно дело № 1839/2011 г. на Административен съд - Пловдив, с което съдът е отменил решение № 276 от 08.06.2011 г. на директора на ТП на НОИ град Пловдив, в частта по т. 2, за сумата от 6354,74 лева от общо 6986,58 лева и потвърденото в тази негова част разпореждане № 709 от 16.07.2009 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, за внасяне на сумата по ревизионен акт за начет пореден вх. № 2382/26.06.2009 г., с който се разпорежда възстановяване на оспорената с жалбата сума по начет в размер на 6354,74 лева, от които главница-3174,10 лв. и лихва -3180,64 лв. и е осъдил Националния осигурителен институт-Районно управление "Социално осигуряване" град Пловдив да заплати на Община Куклен съдебните разноски в размер на 750 лв./седемстотин и петдесет лева/. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответната по жалбата страна, Община Куклен, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. Релевантните по спора факти сочат, че след извършена ревизия по разходите на Държавното обществено осигуряване на осигурителя Община Куклен, контролните органи на РУ "СО" град Пловдив установили, че за ревизирания период от 24.07.2001 г. до 31.03.2009 г., в нарушение на разпоредбите на КСО и подзаконовите нормативни актове осигурителя, неправомерно изтеглил и изплатил от Държавното обществено осигуряване парични обезщетения за временна неработоспособност. За събиране на сумите по ревизионния акт за начет е издадено Разпореждане № 709/16.07.2009 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО. Същото е обжалвано и на основание чл. 117, ал. 3 от КСО е издадено Решение № 276/08.06.2011 г. на Директора на РУ "СО" - гр. Пловдив, с което обжалваното разпореждане е отменено частично и потвърдено в останалата му част за сумата от 6986,58 лева, от които 3501,87 лева - главница и 3484,71 лева - лихва. Община Куклен е обжалвала в неговата неблагоприятна част решението и изрично в жалбата е посочено, че оспорването е насочено само срещу т. 2 от решението и срещу частта от ревизионен акт за начет с вх. № 2382/26.06.2009 г., но за сумата в размер от 6354,74 лв. /3174,10 лв. - главница и 3180,64 лв. - лихва/ от общо 6986,58 лв. С решение № 57/09.01.2012 г. по административно дело № 1839/2011 г. Административен съд - Пловдив е уважил подадената жалба, обосновавайки в мотивите си, че оспорените актове, с които осигурителят е задължен да възстанови претърпени от ДОО щети от неправомерно извършени от ТП на НОИ - Пловдив осигурителни разходи, са издадени в нарушение на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. Решението е правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на чл. 40, ал. 3 чл. 41, ал. 1 от КСО, чл. 39, ал. 1 от НМЕР, чл. 78, ал. 1 от НЕР. По делото не се установи нарушение на правната разпоредба на чл. 40, ал. 4 от КСО, съгласно която осигурителят изплаща на осигуреното лице за първия работен ден от временната работоспособност възнаграждение среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната работоспособност, но не по малко от среднодневното уговорено възнаграждение. В случая по отношение на Ангелина Бояджиева безспорно се установи, че в приложенията към Справка № 1, която е неразделна част от ревизионния акт за начет не е посочен болничен лист № 0420713 от 13.12.2006 г., както и не се доказа и пред настоящата съдебна инстанция от контролиращия административен орган тази непълнота в акта или очевидна фактическа грешка да е отстранена по установения от закона ред. Болничен лист № 0420713, но от 13.10.2006 г., за същата служителка, не се установи да е приложен към административната преписка, а освен това по отношение законосъобразността на констатацията направена от финансовия ревизор и касаеща точно него липсва произнасяне от Директора на ТП на НОИ с оспореното в настоящото производство решение. По отношение на болничен лист № 3202117 от 03.10.2006 г., от приложения по делото "болничен фиш" № 64 за месец октомври 2006 г. за Ангелина Бояджиева., се установи че, за дните на временна неработоспособност / 4 на брой/ по болничен лист № 3202117 от 03.10.2006 г. са посочени размерите на паричните обезщетения платими: един ден за сметка на работодателя и три дни за сметка на ДОО. С оглед на което правилни са изводите на съдът по съществото, че през месец 10.2006 г. за изплащане на Бояджиева е бил само болничен лист № 3202117 от 03.10.2006 г., изплащането, на който е станало по реда на чл. 40, ал. 4 от КСО. Във връзка с болничен лист № 3173397 от 03.10.2006 г., на Костадин Ангелов Димитров, безспорно се е установило, че този болничен лист не е първичен, а продължение на предходен, а ден за сметка на работодателя се начислява по болнични листове, които са първични. Относно служителката Недялка Георгиева Джамбазова, ръководителят на ТП на НОИ - Пловдив, приема в решението си, че е допусната печатна грешка в акта за начет, като неправилно е изписана годината 2006 г. вместо 2007 г., но въпреки това, не е отменил разпореждането в тази част, а го е потвърдил. Тази грешка е констатирана, но не е отстранена по реда на чл. 62 от АПК, каквото е законовото изискване. В акта за начет по официален ред са извършени констатации за определени обстоятелства и въз основа на тях е разпредено възстановяване на определена сума пари, с оглед на което е недопустимо да се разпорежда внасяне на суми при неправилни констатации в акта. С оглед на гореизложеното доводите в касационната жалба, че не са допуснати нарушения на процедурните правила при изготвяне на актовете, в посочените случаи, са неоснователни. Във връзка с нарушенията на чл. 39, ал. 1 от НМЕР, съответно чл. 78, ал. 1 от НЕР съдът е приел, че изводът за незаконосъобразно платени парични обезщетения по чл. 45, ал. 1 от КСО е необоснован. Правилно административният съд е определил в решението си, че спорът в този аспект е във връзка със задължението на работодателя да изисква декларация по чл. 39 от НМЕР и съответно по чл. 78, ал. 1 от НЕР, когато му се представя за изплащане болничен лист за гледане на болен чл. на семейството. Във връзка с този спор следва да се има предвид, че до 31.12.06 г. парични обезщетения по чл. 45 от КСО се плащат от работодателя. При изпълнението на това задължение последният следва да извършва проверка на валидността на болничния лист, с който се разрешава отпуска и съответно се удостоверява правото да се получи съответното обезщетение. Проверката не може да бъде възприета като право на работодателя при нередовен болничен лист да откаже изплащането, тъй като той е задължителен за него като акт на орган на медицинска експертиза съгласно чл. 113 от ЗЗ. При оспорването на болничния лист съгласно чл. 112 от ЗЗ обаче не дължи плащане до изчерпване на реда на обжалване. Право на оспорване имат и ТП на НОИ, поради което не бъде ли оспорен или редът за оспорването бъде изчерпан, нередовният болничен лист е задължителен и за НОИ. От така изложеното се налага извод, че контролните органи на НОИ могат да съставят актове на осигурители за парични обезщетения, които са платени въз основа на нередовни болнични листове, но ако те са били отменени от компетентни органи. В противен случай болничните листове са задължителни за всички и направените плащания не са недължими и не подлежат на възстановяване дори ако са издадени в нарушение на правилата. В настоящия казус липсват данни да са оспорени болничните листове по чл. 45 от КСО. Без значение е липсата на декларация по чл. 39 от НМЕР и респ. по чл. 78 от НЕР, защото липсата на обжалване има за последица санирането на този порок. Поради това съдът е направил правилен правен извод като е приел, че актът е незаконосъобразен и в тази част. Доводите за неправилно приложение на чл. 39 от НМЕР са необосновани. Задължението за съхранение на документите не отменя възможността за оспорване от страна на административния орган. Предвид изхода на спора, искането на Община Куклен за разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд съдът определя техния размер на сумата от 150,00 лева. По изложените съображения атакуваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение