Решение № 5711 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11462/2017 г.

Решение № 5711 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11462/2017 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Е. против решение № 506/25.07.2017 г., постановено от Административния съд - Х. по адм. д. № 491/17 година. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. Е., гражданин на Афганистан срещу решение № 7654/31.03.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска неговата отмяна. Наведените касационни основания са за допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Конкретните оплаквания са, че съдът не е обсъдил всички правнорелевантни факти и обстоятелства и не е изложил собствени мотиви. Ответникът – председателят на Държавната агенция за бежанците чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба и иска отхвърлянето й. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: Предмет на контрол пред административния съд е било решение № 7654/31.03.2017 г. на председателя на ДАБ при МС на РБългария, с което на чужденеца – А. Е. е отказано предоставянето, както на бежански статут, така и на хуманитарен статут. В решението е прието, че за чужденеца не са налице предпоставките за предоставянето на бежански статут, тъй като заплахите, за които той е съобщил по време на интервюто, биха могли да се разглеждат като криминални деяния, а не като акт на преследване, което било валидно и за заявения инцидент със прострелването му. Административният орган е посочил в решението си, че ако срещу чужденеца действително били отправяни заплахи, той е могъл да предупреди органите на реда и като държавен служител, ефективно да се ползва от закрилата им, което не било направено. Органът е обосновал извода си и с факта, че братът и бащата на чужденеца продължавали да живеят в Афганистан, както и с обстоятелството по задържането му на територията на страната ни, което показвало, че целта на чужденеца била да премине нелегално през страната ни, за да стигне до друга държава. Административният орган е приел, че ако чужденецът е лице, което търси закрила, той би се възползвал от възможността за нея при първа възможност. В решението на административния орган е прието също така, че за жалбоподателя не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Мотивите на административния орган за този извод са, че установената обстановка в Афганистан, не дава основание да се приеме, че чужденецът е бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от екзекуция или смъртно наказание, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне. Също така органът е приел, че спрямо чужденеца не е налице заплаха в страната му на произход поради ситуация на безогледно насилие. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу решението на председателя на ДАБ. Съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган в писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът е приел също така, че фактическите констатации на административния орган, направени в решението му са верни и е преценил като обосновани и верни, и направените въз основа на тях изводи. Съдът е преценил бежанската история като недостоверна, посочвайки, че по сведения на чужденеца, последният е работил един месец към системата на МВР и вместо да напусне държавата си на произход веднага след инцидента със стрелбата, той е останал там още 6 години, завършвайки висше образование – право. Съдът е приел, че страхът на чужденеца от преследване поради причините, посочени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ не може да се прецени като обоснован. След като е анализирал справката, намираща се по делото и установяваща ситуацията в Афганистан, съдът е формирал извод, че въпреки информацията за сложността на ситуацията там и за наличието на конфликти и въоръжени сблъсъци, то те не биха могли да се определят като такива, които да представляват самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Съдът е приел, че както към датата на произнасяне на административния орган, така и към датата на решението му, ситуацията в Афганистан не може да се определи като такава на безогледно насилите до степен, че цивилно лице поради самият факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно. Не се установи да са налице касационните основания, за които се твърди в касационната жалба. Съдът подробно е анализирал обстоятелствата около бежанската история на чужденеца въз основа на който анализ е формирал обосновани изводи. Настоящата инстанция напълно споделя извода на административния съд, че от обстоятелствата в бежанската история, разказана от чужденеца по време на интервюто му, не се разкриват предпоставките за предоставяне на бежански статут. Логичен е изводът на съда, че едно лице, което основателно се страхува за живота си поради вече отправени му заплахи, би предприело незабавно мерки да се защити вкл. и като напусне страната си на произход, ако счита, че там няма да му бъде предоставена нужната защита, а не би останало там години след тези отправени му заплахи. От друга страна, от интервюто на чужденеца става ясно, че първоначално заплахите към семейството му са били във връзка с работата на баща му и брат му в МВР, за които той е съобщил, че продължават да работят там и са в Афганистан. При тази информация административният съд логично е приел, че страхът на чужденеца от преследване заради работата му в МВР не е обоснован. Правилно е решението на административния съд и в частта, в която е прието, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. От справката за ситуацията в Афганистан, кредитирана от административния съд се установява, че все още в страната се случват атентати, жертви на които са предимно цивилни лица. Пред касационната инстанция се представи справка относно Ислямска република Афганистан с дата на справката от 16.02.18 г., в която е посочено, че афганистанското правителство запазва контрола над Кабул, откъдето е чужденеца, както и че Кабул е арена на спорадични атентати, преписвани на талибаните, ислямската държава и други терористи, действащи в страната. Тази информация, не дава основание на съда да приеме, че като цяло ситуацията в Афганистан и в частност в Кабул е такава на безогледно насилие. От друга страна в самата справка се посочва информация, съобщена от съветник по въпросите на сигурността в международното сърудничество за развитие според която има региони, като провинциите Пандшир, Дайкунди, Бимият, които били относително по-малко засегнати от насилие, предизвикано от конфликти. Следователно в страната на произход на чужденеца има възможност за вътрешно разселване, което само по себе си е основание за отказ на хуманитарен статут - чл. 9, ал. 5 от Закона за убежището и бежанците. По тези съображения, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно, поради което следва да го потвърди. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд