Решение № 16999 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4426/2013 г.

Решение № 16999 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4426/2013 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Илия Атанасов Котрулев от гр. София, против Решение № 882/11.02.2013 г. по а. д. № 10158/2012 г. на Административен съд, София - град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил като неоснователна жалбата на Котрулев против Заповед рег. № 2794/5.10.2012 г. на Борислав Лулчев Дудов - оперативен работник при 05 сектор, Отдел "Противодействие на икономическата престъпност" (ОПИП) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, е постановено задържането му за срок от 24 часа. Недоволен от решението, Котрулев го обжалва. Счита, че то е незаконосъобразно. АССГ не е съобразил, че принудителната административна мярка (ПАМ) е приложена, без да са налице посочените в закона основания за нея, с оглед здравословното му състояние, водещо до наказателна неотговорност. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново, по съществото на спора, с което се уважи първоначалната му жалба и се отмени обжалваната заповед. Претендира за присъждане на адвокатски хонорар. Ответникът - Борислав Лулчев Дудов - оперативен работник при 05 сектор, ОПИП, СДВР, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата. За да се произнесе по касационната жалба, Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), възприе изцяло установено от фактическа страна от състава на АССГ. Спорен е единствено моментът, при наличието на неврологично заболяване на касатора, наказателно отговорен ли е той и при отрицателен отговор, какъвто дава защитникът му, налице ли са фактически основания за налагане на мярка по смисъла на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява основателна. Основните касационни доводи за отмяна на обжалваното решение са за постановяване на решението при допуснато нарушение на материалния закон. Те се базират на липсата на посочване на конкретната точка от чл. 63, ал. 1 от ЗМВР и липсата на извършени процесуално-следствени действия след задържането на касатора сочещо, че последното не е било необходимо. Липсват представени каквито и да са доказателства за извършването на престъпление от самия него. Липсват такива, които да свържат Котрулев с евентуалните извършители на престъпление по чл. 234 от НК. Нарушен е основен принцип - този на съразмерността, тъй като реализирането на наказателната отговорност на дееца не е свързано със задържането му. Не е имало данни за възможност лицето да се укрие, поради което не е било необходимо и задържането му в поделението на МВР. Така изложените доводи са неоснователни. Обстоятелството, че в обжалваната заповед действително липсва посочване на конкретната точка от съответната норма - чл. 63, ал. 1 от ЗМВР действително е пропуск на издателя на акта. В същото време обаче, посочените в нея обстоятелства, а именно това, че лицето е "извършител на престъпление по чл. 234 от НК" по несъмнен начин препраща към т. 1 от нормата. Въпросът е разгледан и обсъден от АССГ (стр. 3, абз. 2 от решението) и ВАС споделя изцяло там изложените доводи. Твърдението, че липсват доказателства сочещи, че по отношение на касатора липсват "данни, че е извършил престъпление" се явява необосновано. Такива са налице в Докладната записка, приложена на л. 12 от делото, Писмото на разследващия полицай до Софийска районна прокуратура № 5453/5.10.2012 г. (л. 11) и Протоколът за доброволно предаване от Котрулев на задържаните акцизни стоки без бандерол. Всички посочени указват, че именно той е извършил престъпление по чл. 234 от НК. Твърдяните в касационната жалба липсващи обстоятелства не водят до извод за липса на необходимост от прилагане на ПАМ по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. За прилагането на последната е необходимо да има данни, че лицето е извършило престъпление, а не да са събрани категорични и безпротиворечиви доказателства за това. Такива ще са необходими и ще се търсят по време на разследването по досъдебното производство. Дали касаторът е имал възможност и желание да се укрива от органите на предварителното производство е въпрос от значение за определяне на мярката му за неотклонение, а не за вземане на мярка по чл. 63 от ЗМВР. Неотносими към законосъобразността на обжалваната заповед и правилността на решението на АССГ са и представените медицински документи по делото. Въз основа на Експертно решение № 0627/6.03.2013 г. на ТЕЛК по психични заболявания София-град (л. 8) и Медицинско удостоверение № 1485/26.10.2012 г. (л. 12) се прави извод за невменяемост на касатора, което би го освободило от наказателна отговорност. Тези доводи също са неоснователни. Данните за извършване на престъпление от Котрулев са налице и са безспорни. Това е необходимо и достатъчно условие за вземане спрямо него на мярка по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Дали неговите заболявания водят до невменяемост и на тази база - дали той ще бъде освободен от наказателна отговорност е въпрос, който няма отношение към законосъобразността на спорния административен акт и който не може да бъде проверен от органа, постановил задържането му или от съда, разглеждащ спора по законосъобразността на заповедта. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК ВАС констатира, че то е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. По изложените съображения касационната жалба на Котрулев се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение на АССГ, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС