Решение № 151 от 26.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 10/2009 г.

Решение № 151 от 26.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 10/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. Делото е образувано по молба за отмяна от 06.11.2008 г. на П. Т. З. на влязлото в сила решение от 23.05.2008 г. по гр. д. № 838/2008 г. на Пловдивски окръжен съд, с което като е потвърдено решение от 20.12.2007 г. по гр. д. № 174/2007 г. на Първомайски РС, е осъдил молителя да заплаща на С. П., роден на 26.10.1992 г., по 70 лева месечна издръжка, считано от 15.10.2007 г., на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Ответникът С. П. З., действуващ със съгласието на майка си З, в писмено становище поддържа, че молбата е неоснователна. Върховния касационен съд, състав на четвърто г. о., като е направил преценка за наличие предпоставките на чл. 307, ал. 1 ГПК е допуснал същата за разглеждане по същество. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. С атакуваното решение, като е потвърдено решение от 20.12.2007 г. по гр. д. № 174/2007 г. на Първомайски РС, е осъден молителя П. Т. да заплаща на С. П., роден на 26.10.1992 г., по 70 лева месечна издръжка, считано от 15.10.2007 г. Молителят поддържа, че вследствие на нарушаване на съответните правила е бил лишен от възможност да участва в делото и не е бил надлежно представляван, което съставлява основание за отмяна на решението по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Пред въззивният съд молителят е посочил адрес-гр. Димитровград, ул. "Х" № 4-Б-21. От този адрес призовката се е върнала с отбелязване, че по сведение на съсед, той живее на село и няма възможност да му бъде посочен точен адрес. Съдът е дал ход на делото и е разгледал спора по същество на 08.04.2008 г., приемайки, че е налице хипотезата на чл. 51, ал. 2 ГПК (отм.), след което е постановил решението, чиято отмяна се иска. С въззивната жалба молителят не е направил искане за събиране на нови доказателства. При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че молбата за отмяна е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК страната може да иска отмяна на влязлото в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участвува в делото. В случая не е допуснато нарушение на такива правила и молителят не е бил лишен от възможност да участвува в делото при събирането на доказателства за изясняване спора по същество вследствие нарушаването на съдопроизводствените правила. Съдът е бил длъжен да осигури редовно призоваване на ответника по делото, за да му осигури защита на неговите парва и законни интереси. Като се е уверил от данните по делото, че страната е променила временно адреса, който е съобщила по делото, съдът законосъобразно е счел призоваването за редовно при условията на чл. 51, ал. 2 ГПК (отм.) При така установените факти не може да се приеме, че молителят е бил лишен от възможност да участвува в делото при изясняване на спора по същество, още повече, че той не е и искал събирането на нови доказателства при спазване разпоредбата на чл. 205, ал. 1 ГПК (отм.), поради което молбата за отмяната на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. Предвид изложените съображения, съдът