Решение № 9766 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15281/2011 г.

Решение № 9766 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15281/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Съби Стоянов моли да бъде отменено решение № 1359/07.10.2011 г. по адм. д. № 217/2011 г. на Бургаския административен съд, с която е отхвърлена жалбата му против РА № 1001310/03.11.2010 г. и РА за поправка на РА № 281001310/14.12.2010 г. на ТД на НАП-Бургас като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА и РА за поправка да бъдат отменени и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на ДОУИ-Бургас, редовно призован, не изпраща представител. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадени в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Съби Стоянов против РА № 1001310/03.11.2010 г. и РА за поправка на РА № 281001310/14.12.2010 г. на ТД на НАП-Бургас, с които са определени данъчни задължения на Стоянов по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 5 ДОПК, чл. 10, ал. 1, т. 3 и чл. 29 ЗДДФЛ за 2007 г. 11321,97 лв. с лихви и за 2008 г. - данък на същото основание 1905,18 лв. с лихви. В мотивите си съдът е приел, че са установени данни за укрити приходи - основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК и несъответствие на декларираните приходи с имущественото и финансово състояние на Стоянов - основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията при особени случаи и определяне на облагаемата основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК. За 2007 г. Стоянов не е подал декларация по чл. 50 ЗДДФЛ, а за 2008 г. декларация е подадена. Според съда жалбоподателят не е оборил фактическите констатации в РА за получените приходи и направените разходи за всяка от ревизираните години. Обосновано е отхвърлил довода на касатора за предоставени 83 000 лв. от бащата му за закупуване на трактор и комбайн, поради липса на разполагаеми средства в такъв размер. Правилно е отхвърлен доводът на жалбоподателя за получен заем от Генчо Генчев в размер 10 000 лв, поради необорена констатация в РА за недоказано попучаване на средствата от Испания и липса на разполагаеми средства в такъв размер. Касаторът е поддържал, че като разход за производство на земеделска продукция следва да му се признаят само разходите за гориво, тъй като от произведените слънчоглед, пшеница и кориандър, е оставял необходимите количества за посев, торенето е извършвал с оборски тор от животновъдната ферма на майка му, завършил е селскостопански техникум, има необходимата техника и сам е извършвал неолбходимите агротехнически мероприятия за отглеждане на културите. В РА като приход в изчисленията са включени стойностите на декларираните продадени тонове култури, а като разход на основание чл. 29, т. 1 б. "а" ЗДДФЛ. за 2007 г. 70% от прихода, а за 2008 г. - 40% от прихода. По чл. 29, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ облагаемият доход на физически лица, които не са търговци се определя като доходите от продажба на непреработени продукти от селското стопанство се намалят с разходи за дейността в размер 70% и 40% за 2007 г. и 2008 г. съответно. В РА е констатирано, че Стоянов е регистриран земеделски производител, поради което дохода му от продажба на непреработена селскостопанска продукция е необлагаем предвид чл. 13, ал. 3 ЗДДФЛ. От този текст следва също, че при определяне налице ли са основанията по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за Стоянов чл. 29, т. 1 б. "а" ЗДДФЛ е неприложим. Правилно съдът е приел, че Стоянов не е длъжен да води счетоводна отчетност за селскостопанската си дейност след като не е регистриран по ТЗ, но неправилно е приел, че в РА правилно са определени разходите за дейността по чл. 29, т. 1 б. "а" ЗДДФЛ. Касаторът е поддържал, че разходите за дейността се свеждат до разходите за гориво за механизацията и следваше в РА като разходи за дейността да се включат установените разходи за гориво за 2007 г. и 2008 г. Основателен е доводът на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения от съда. Съдът не е обсъдил доводите на касатора за погрешно изчислена разполагаема сума като остатък от 2005 и 2006 г. Видно от РА и за тези години като разходи за дейността са включени 60% от приходите на основание чл. 22, ал. 1, т. 1 б. "б" ЗОДФЛ (отм.), което може да се прави, когато не са представени доказателства за действителните разходи за дейността на лицето, а случаят не е такъв. Стоянов е представил доказателства за разходите за гориво, ползвал е тор от фермата на майка си, извършвал е агротехническите мероприятия сам, поради което не е имало основание да се включват в изчисленията нормативно признатите разходи. За 2006 г. в РА са посочени приходи от непреработена продукция 28 290 лв и разходи за дейността 60% от тази сума в размер на 28 987 лв, което очевидно несъответствие с аритметичните правила следваше да бъде взето предвид от съда. За 2008 г. съдът не е обсъдил възражението на касатора, че при изчислен доход от селскостопанска продукция от 107 684,08 лв, в приходната част са включени само 48 440 лв, а разходи за дейността са изчислени в размер 40% от 107 684,08 лв. в размер на 43 073,64 лв. и са включени в изчисленията в този размер. За нито една от годините в изчисленията не е включена 1/3 от разходите на домакинството на Стоянов, който живее с майка си и баща си. Необсъждането на възраженията на жалбоподателя е съществено процесуално нарушение довело до постановяване на решение при неизснена фактическа обстановка. Следваше съдът да постави допълнителна задача на вещото лице да направи изчисленията за всяка от четирите години, като при изчисленията да се включи 1/3 от разходите на домакинството като разход на Стоянов, за разходи от дейността да се вземат предвид доказаните разходи за гориво. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане следва да се постави допълнителна задача на вещото лице, посочена по-горе. Разноските следва да се определят от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,