Решение № 13545 от 30.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11213/2011 г.

Решение № 13545 от 30.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11213/2011 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Николай Денчев Райнов от гр. София чрез процесуалния представител адв. Ст. Спиридонова, против решение № 92/26.07.2011 г., постановено по адм. дело № 287/2010 г. по описа на Административен съд в Ловеч, с което е отхвърлена неговата жалба срещу Заповед № 521/27.10.2010 г. на Областен управител на област Ловеч, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти (ПНИ) за местността "Синан тепе - юг, в частта относно имоти с № 43952.558.1185, № 43952.558.1462 и № 43952.558.1463. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение на трите касационно отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател намира за неправилен извода на съда за законосъобразност на одобрения от областния управител ПНИ в оспорената част. Твърди незаконосъобразност на извода на съда, че в настоящото производство той не е овластен да проверява наличието на грешки в помощния план и че съобразил решението си със заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза. Моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което подадената срещу оспорения административен акт жалба да бъде уважена. В откритото съдебно заседание пред ВАС чрез пълномощника си адв. Спиридонова и в писмени бележки поддържа жалбата. Претендира разноски. Ответната страна - Областен управител на област Ловеч не изпраща представител, в писмено становище оспорва касационната жалба, излага доводи за нейната неоснователност, моли да бъде отхвърлена. Заинтересованата страна - Кметът на община Ловеч не изпраща представител и не заявява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на оспорения съдебен акт. Посочва, че са обосновани правните изводи на съда по предмета на спора, касаещ производство по реда на § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ. Сочи, че едно от основанията за изменение на влязъл в сила ПНИ, предвидено в § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, е наличие на непълнота или грешка в помощния план, но за да разреши спор дали е допусната грешка в ПНИ, следва да се извърши съпоставка с данните по помощния план, който е задължителна основа на ПНИ, поради което правилно решаващия съд е приел, че в рамките на настоящото производство не е овластен да проверява налице ли са грешки или непълноти в помощния план. Намира жалбата за неоснователна, поради което предлага решението да бъде потвърдено. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от активнолегитимирани страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд, в производство по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, отхвърлил като неоснователна жалбата на настоящия касатор, уточнена с молби от 10.01.2011 г., 13.01.2011 г. и 17.02.2011 г. /л. 68, 74 и 144 от делото/, против заповед № 521 от 27.10.2010 г. на областния управител на област Ловеч, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на земеделските земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за местността "Синан тепе - юг", землището на гр. Ловеч, в частта относно три имота, съответно с № 43952.558.1185, № 43952.558.1462 и № 43952.558.1463 по ПНИ. Жалбоподателят твърдял незаконосъобразност на заповедта в оспорената част, с искане "да му бъдат възстановени реално 3405 кв. м, за които посочил, че са му отнети за път с № 43952.558.1185, и 1728 кв. м, за които твърдял, че са част от имоти с № 43952.558.1462 и № 43952.558.1463. За да постанови решението си съдът приел, че жалбоподателят се легитимира като лице с признати права на собственост по наследствено правоприемство и реституция, в качеството си на наследник на Тотю Хинов Дачев и Донка Тотева Хинова /Донка Христова Дачева/, видно от представеното удостоверение за наследници и решение № 174/246-233 от 12.12.1994 г. по преписка по заявление вх. № 660/03.10.1991 г. на Поземлена комисия гр. Ловеч. С последното на неговите наследодатели са възстановени земи в посочената местност в землището на гр. Ловеч. Съдът обсъдил писмените доказателства и записванията в регистъра досежно спорните имоти/л. 43, 62 и 63 от делото/. С оглед заявеното искане назначил и кредитирал заключение на вещо лице, което не намерило идентичност между спорните имоти и имотите по Решение № 174/246-233 от 12.12.1994 г., съответно установило, че в помощния план е нанесен бившият имот на наследодателите на жалбоподателя с № 43952.0.959, като от този бивш имот е обособен път с № 43952.558.1185 по ПНИ, съществуващ на място, обслужващ прилежащите поземлени имоти и обхващащ площ от 3405 кв. м, но от площта на бившия имот не е отнета площ, както и че са обособени новообразувани имоти на ползватели и имоти на наследника на Тотю и Донка Хинови, но имоти № 43952.558.1462 и № 43952.558.1463 по ПНИ не са част от бившия имот на наследодателите на жалбоподателя, нанесен като имот с № 43952.0.959 по помощния план. С допълнително заключение, дадено след преглед на съхранявани топографски карти от периода 1957 - 1963 г., било установено, че бившият имот на наследодателите на оспорващия не съвпада с отразения в помощния план, а се намира на запад от пътя с № 43952.558.1185 по ПНИ, и не съвпада с имоти с № 43952.558.1462 и № 43952.558.1463 по ПНИ, предмет на спора. Съдът обсъдил приложимата редакция на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и предвид горните факти и обстоятелства извел извод, че изготвеният ПНИ, в частта за процесните имоти, отговаря на изискванията на закона. Приел оспорената заповед на областния управител за одобряване на плана на новообразуваните имоти в обжалваните части за постановена в съответствие с приложимите материални разпоредби, не е констатирал и нарушение на административнопроизводствените правила и отхвърлил жалбата срещу нея. Съдебното решение е правилно. При напълно изяснена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е стигнал до законосъобразни правни изводи. Съгласно § 4к, ал. 1 от ЗСПЗЗ, помощен план и план на новообразуваните имоти се изработват за земите, предоставени на граждани въз основа на актовете по § 4 от ЗСПЗЗ. На обжалване съгласно § 4к, ал. 6 от ЗСПЗЗ подлежи планът на новообразуваните имоти във всичките му части, включително в частта на регистъра относно правилното отразяване на данните за собствеността на имотите. Оспореното решение е съобразено с константната практика на ВАС, че в производството в частта на регистъра съдът проверява само верността на отразените в него данни съобразно представените доказателства за установена вече собственост, а не признава правото на собственост, нито разрешава спорове за собственост. Предвид твърдяната от касатора грешка в помощния план, обоснован е изводът на съда, че когато е налице влязъл в сила ПНИ в територии по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, при установени грешки и непълноти в помощния план, възможността за изменение на ПНИ е предвидена в разпоредбата на § 4к, ал. 8, т. 1 ПЗР ЗСПЗЗ. Планът на новообразуваните имоти (ПНИ) се изготвя въз основа на данните, отразени в помощен план (в предишната редакция на закона наречен "кадастрален план"/. В плана на новообразуваните имоти се нанасят имотите на три категории лица: 1. ползватели, на които по един от предвидените от законодателя процедури правото на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята; 2. бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато или възстановено от поземлена комисия или от общинска служба по земеделие и гори право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия (терен, зона) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 3. настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост - било като приобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, тоест тези, които никога не са изгубвали своята собственост. При настъпила колизия между правата на посочените три категории лица, всяко от които претендира на собствено основание право на собственост върху един и същи имот, възникналият спор за материално право се разрешава по общия исков ред в гражданско производство. ПНИ се изработва въз основа на данните в помощния план и ако в него има грешка, влезлият в сила ПНИ може да бъде изменен на основание § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ по реда на чл. 28в от ППЗСПЗЗ. С оглед горното обоснован и правилен е изводът на съда, че се касае за спор, които следва да се реши в друго производство. Противно на твърдяното в настоящата жалба, оспореното решение е съобразено с материалния закон, тъй като в хода на делото не са събрани доказателства за твърденията на касатора за собственост върху спорните имоти, поради което няма правно основание те да бъдат нанесени в плана на новообразуваните имоти и отразени в регистъра като неразделна част от плана. Подадената срещу ПНИ жалба, като недоказана и неоснователна, правилно е била отхвърлена. Посоченото в жалбата Решение № 10001 от 5.07.2011 г. по адм. д. № 2248/2011 г., IV отд. на ВАС визира фактическа обстановка, различна от процесната. С оглед изложеното по-горе основните доводи на касатора, че било нарушено правото на собственост, респ. че неправилно процесните имоти не е отразени в плана на новообразуваните имоти като негова собственост, са неоснователни. Твърдението за несъобразяване със заключението на вещото лице не отговаря на действителното положение. Възражението за неправилно обособяване на три дела по "възражението" на оспорващия е принципно вярно, тъй като съдът е следвало да се произнесе по него в рамките на образуваното вече по конкретната жалба дело, а не да разделя производствата и делата, но твърдението, че вследствие на разделянето бил "подменен" предметът на жалбата, не намира опора в данните по делото, предвид текста на жалбата от 23.11.2010 г., наименована "Възражение", по която е образувано адм. д. № 287/2010 г., че "бившият имот от 11 дка е разкъсан от три имота, на които има ползватели за общо 1,799 дка, т. е. имоти № 941 - 0,600 дка, № 942 - 0,599 дка и № 943 - 0,600 дка, а 3,405 дка се ползват от община Ловеч за второстепенна улица". Възражението, че съдът "изопачено и превратно" тълкувал доказателствата по делото, не отговаря на действителното положение. По възраженията в касационната жалба, относими към спора за присъдените с протоколно определение от 17.03.2011 г. на Административният съд - Ловеч деловодни разноски, присъдени в полза на заинтересованите страни Юлия Енчева Якова и Цветан Георгиев Минчев, ВАС IV отд. се е произнесъл с влязло в сила Определение № 7176 от 25.05.2011 г. по адм. д. № 5978/2011 г. и го е отменил, поради което настоящата инстанция не може да го преразглежда, освен че касаторът няма и правен интерес да го навежда. Предвид изложеното настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на съда е съобразено с материалния закон, постановено е при съобразяване с процесуалните правила, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 от АПК е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,