Решение № 11697 от 9.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5247/2009 г.

Решение № 11697 от 9.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5247/2009 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Ваня Колева, в качеството й на процесуален представител на Васил Григоров Пенев срещу решение № 243 от 19.02.2009 г. по адм. дело № 1231 по описа за 2008 г. на административния съд - Варна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния закон. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното касационно отменително основание и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд е бил РА № 08-000654 от 18.02.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Добрич, потвърден в обжалваната част с решение № 172 от 25.04.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на лицето по прилагането на ЗДДС (отм.) и на ЗОДФЛ (отм.), като по последния закон е за ревизиран период 1.01.2003 г. - 31.12.2006 г. С него на ревизираното лице е определено допълнително задължение по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за отчетната 2003 г. в размер на 8 926.70 лв. и лихва за забава в размер на 4 397.55 лв. и за отчетната 2004 г. в размер на 2 723.70 и лихва за забава в размер на 999.00 лв. През ревизирания период то е осъществявало дейност като едноличен търговец с фирма "Васил Григоров". Ревизиращият орган е приел, че финансовият резултат от нея, а именно производство на растителна и селскостопанска продукция, неправилно е преобразуван по реда на чл. 23, ал. 3, т. 2 от ЗКПО (отм.) за 2003 г. и по реда на чл. 23, ал. 3, т. 10а от ЗКПО (отм.) за 2004 г. по посока на намаляването му със загуба, пренесена от 2001 г. Според него това се обуславя от факта, че през 2001 г. няма реализирана загуба от ревизираното лице, която да подлежи на пренасяне (приспадане по реда на ЗКПО (отм.), а това е така с оглед разпоредбата на чл. 14, т. 1, във връзка с чл. 12, ал. 3 от ЗОДФЛ (отм.). След като в облагаемия доход по смисъла на цитираната разпоредба не се включва дохода от производството и реализацията на непреработена растителна и животинска продукция по силата на втората цитирана разпоредба, то последният не участвува при формиране на данъчната основа по чл. 21, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) и в преобразуването по правилата и реда, уреден в ЗКПО (отм.). В мотивите на обжалваното решение е обсъдена подробно фактическата обстановка по спора, събраните доказателства по делото, обсъдени са правните основания по повод доначисляване на процесното задължение по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и е направена преценка за законосъобразност на обжалвания РА. Съдът е отграничил трите спорни момента в производството пред него, а именно относно вида на дохода на ревизираното лице през 2001 г., с оглед застъпеното от жалбоподателя, че не е бил регистриран като земеделски производител, което прави същият облагаем, както и направеното възражение, че ревизиращият орган не е отчел факта, че само част от загубата за 2001 г. е от производство на непреработена растителна продукция. Според него не е съобразено и обстоятелството, че има право в 5-годишен срок да приспадне реализирана загуба. Касационните възражения са насочени към тези три спорни момента. По повод първия съдът е приел, че самото ревизирано лице е подало за отчетната 2001 г. декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.), в която не е декларирало доход, реализиран като едноличен търговец, а е декларирало доходи на земеделски производител за производство на непреработена растителна и животинска продукция, респ. е декларирана загуба в размер на 32 474.00 лв. Декларираната данъчна основа за общия годишен доход е 0.00 лв. и декларираното годишно данъчно задължение е 0.00 лв. Изложени са аргументи относно характера и предназначението на данъчната декларация съгласно чл. 53, ал. 1, т. 2 от ДПК (отм.), във връзка с чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.), липсата на корекция в процесната декларация, с оглед процедурната възможност затова по чл. 61 от ДПК (отм.), приложими закони към момента на подаването й. За да обсъди липсата на изискване за регистрация като земеделски производител за спорната отчетна 2001 г., което според жалбоподателя прави реализирания му доход облагаем, съдът се е позовал на легалното определение за земеделски производители, дадена в § 1, т. 1 (доп., ДВ, бр. 24/2000 г.) от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители, според което това са физически и юридически лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба. Позовал се е и на разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от ЗОДФЛ (отм.), в приложимата редакция (ДВ, бр. 105/2000 г.), според която не се облагат с данък доходите на земеделските производители - физически лица, включително извършващите дейност като еднолични търговци, за непреработената растителна и животинска продукция, в това число за пчеларство, бубарство, сладководно рибовъдство от изкуствени водоеми и оранжерийно производство без декоративното. Така според съда цитираната разпоредба изрично определя кой доход и реализиран от кои лица не се облага с данък. Изискването за регистрация на тази категория лица е въведено с изменението на чл. 12, ал. 3 от ЗОДФЛ (отм.) със ЗИДЗОДФЛ, ДВ, бр. 112 от 23.12.2003 г. По тези съображения и ревизираното лице само е декларирало доходите от дейността си за 2001 г. като такива от производство на растителна и животинска продукция, като не е декларирало доходи от дейността си като едноличен търговец. Настоящият съдебен състав намира, че направените изводи от първоинстанционния съд по повод този спорен момент са правилни, съответстват на установеното в хода на административното производство и понеже касационното възражение е насочено в тази му част само относно неправилната преценка на съда в тази насока, то то е неоснователно. Самото ревизирано лице е декларирало по реда на чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) реализираните си доходи като едноличен търговец и като производител на земеделска и животинска продукция по този начин и с оглед характера на декларацията, с която се установяват факти и обстоятелства с обвързваща самия данъчен субект сила, то фактическите му твърдения във връзка със същите се явяват необосновани. По повод втория спорен момент относно неотграничаване от ревизиращия орган на частта от загубата за 2001 г., която е от производство на непреработена растителна продукция и частта от нея, която е от друга дейност като едноличен търговец, съдът е приел, че същото е неоснователно. Аргументирал се е със заключението на изслушаната по делото ССчЕ, което кредитира, както и с установеното от експерта, изготвил същото след преглед на счетоводството на ревизираното лице. Констатирано е, че счетоводно загубата е в размер на 75 573.23 лв., а тази от необлагаемата дейност е 43 249.32 лв., като за останалата част на последния посочен размер както ревизиращият орган, така и вещото лице не могат да установят от каква дейност е резултат. Съдът е направил извод, че от събраните доказателства не се установява друг характер на дейност като едноличен търговец освен посочената дейност като земеделски производител - физическо лице за отчетната ревизирана 2001 г. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно при преценяване на така направеното възражение. След като от самото счетоводство на ревизираното лице се установява, че загубата от необлагаема дейност е 43 249.32 лв., като от него самото е декларирана загуба в размер на 32 474.00 лв., а пренесената загуба пак от него самото е такава в размер общо на 41 000.00 лв. за 2003 г. и за 2004 г. и с която е осъществено намаляване на финансовия резултат за 2001 г. на посоченото по-горе правно основание, което се оспорва, то не биха възникнали съмнения относно твърдяното неразграничаване на загубата от кой вид дейност е при тази фактическа страна по спора. По повод последното възражение относно времевото ограничаване на правото на пренасяне на загубите, следва да се има предвид, че съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.), в приложимата редакция, физически лица, които извършват дейност като еднолични търговци, независимо дали са регистрирани по ТЗ, формират данъчната основа за доходите, като облагаемият доход, определен по реда на глава втора от ЗКПО (отм.), се намалява с определените в т. 1 и т. 2 от с. р. суми. Съгласно § 1, т. 44 от ДР на ЗКПО (отм.) загуба по смисъла на закона е отрицателната величини, получена вследствие на коригирането на годишния финансов резултат със сумите по чл. 23, ал. 2 и ал. 3 от същия. Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗКПО (отм.) загубата се приспада последователно през следващите пет данъчни години. Съгласно ал. 2 от с. р. загубите се приспадат при определяне на облагаемата печалба до размера на положителния финансов резултат през следващата данъчна година, включително при определяне на авансовите тримесечни вноски и при спазване на чл. 24, ал. 2 от закона и ако той е недостатъчен разликата от загубите се приспада през следващите години в рамките на посочените в ал. 1 срокове от възникването им. Приспадането на загуби от минали години е правна възможност, която е предоставена на данъчния субект, като упражняването на това право е предоставено на неговата преценка на материалноправните предпоставки затова и в сроковете, определени в закона. Не съществува възможност това да се осъществява от ревизиращия орган при осъществяване на ревизия на данъчния субект. В процесния спор ревизираното лице не е упражнило това си право през следващата отчетна 2002 г., като правилна е преценката на съда за законосъобразност на обжалвания РА, понеже процесният доход не се включва в облагаемия доход по смисъла на чл. 14 от ЗОДФЛ (отм.), съответно няма реализирана загуба, която да подлежи на пренасяне (приспадане по реда на ЗКПО (отм.), респ. неправилно е осъществено намаляване на финансовия резултат за 2003 г. и за 2004 г. от ревизираното лице, на основание чл. 23, ал. 3, т. 2 и чл. 23, ал. 3, т. 10а от ЗКПО (отм.). Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение