Решение № 14722 от 1.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9227/2016 г.

Решение № 14722 от 1.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9227/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "М. В." ЕООД - гр. С. чрез адв. А. Т. срещу Решение № 2895 от 27.04.2016 г., постановено по адм. д. № 972/2016 г. по описа на Административен съд - С. град. С обжалваното съдебно решение е отхвърлен изцяло предявеният от дружеството - касатор иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Национална агенция за приходите - гр. С. /НАП/ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 400 лв. - заплатено възнаграждение за адвокат пред СРС по н. а. х. д. № 1373/2013 г., ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на Решение от 26.05.2014 г. по НАХД № 2890/2014 г. по описа на АССГ до датата на предявяване на исковата молба в размер на в размер на 49,99 лв. и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Със същото решение "М. В." ЕООД - гр. С. е осъдено да заплати на НАП сума в размер на 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и при необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения иск, ведно с претендираните лихви и останалите законови последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не изпраща представител, но депозира писмени бележки по съществото на спора, в които развива съображения за основателност на касационната жалба, съответно - неправилност на атакуваното с нея съдебно решение. Ответникът, НАП, редовно призован, се представлява от юриск. Биков, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на съдебния акт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Административен съд - С. град е сезиран с иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от "М. В." ЕООД - гр. С. срещу НАП - С., за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 400 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на постановеното решение по нахд № 2890/2014 г. по описа на АССГ, представляващи платен адвокатски хонорар във връзка с водене на съдебни производства за отмяна на НП № F024516 от 10.12.2012 г на зам.-директора на ТД на НАП - С. АССГ е установил, че с НП № F024516 от 10.12.2012 г, издадено от зам.-директора на ТД на НАП - С. за нарушение по чл. 41, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства и на основание чл. 27 от ЗАНН и чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС на "М. В." ЕООД - С. е наложена имуществена санкция в размер 500 лв. Санкционираното търговско дружество е предявило в срок жалба срещу цитираното по-горе НП, по повод което е образувано нахд № 1373/2013 г. по описа на СРС, приключило с решение от 18.12.2013 г., с което атакуваното НП е потвърдено. Именно в хода на това производство е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между "М. В." ЕООД и адв. А. Т. за претендираната сума от 400 лв. платен в брой адвокатски хонорар. Адв. Т. е изготвила жалбата срещу НП, осъществила е процесуално представителство на жалбоподателя в проведеното по делото на 25.11.2013 г. съдебно заседание и е изготвила касационната жалба срещу решението по нахд № 1373/2013 г. по описа на СРС. По касационната жалба на "М. В." ЕООД е образувано кнахд № 2890/2014 г. по писа на АССГ, приключило с окончателно Решение № 3509/26.05.2014 г., с което е отменено първоинстанционното съдебно решение, както и обжалваното наказателно постановление. В касационното производство касаторът е бил представляван от юрисконсулт и не претендира съдебни разноски за явяването му. При така установеното от фактическа страна, административният съд е приел, че предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, допустим е като предявен срещу юридическото лице, от състава на което е органът, от чийто незаконосъобразен акт се претендират вредите, но разгледан по същество е неоснователен. АССГ е заключил, че наказателното постановление не е и не може да бъде административен акт по смисъла на чл. 203 и сл. от АПК. Според административния съд дейността по издаване на наказателни постановления не е административна, а правораздавателна дейност. Въпреки това, позовавайки се на мотивите на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по описа на Върховния касационен съд по тълк. д. № 2/2014 г., на Общото събрание на съдиите от гражданска колегия от Върховния касационен съд и от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, съдът е посочил, че искът е предявен пред компетентния съд, а за квалифицирането му като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е основният характер на дейността на органа - негов издател. Приел е, че е налице първата от предпоставките за основателност на претенцията, доколкото посоченото по-горе НП е отменено като незаконосъобразно по съдебен ред. Съдът обаче е приел, че не е налице друга от задължително изискуемите по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпването на имуществени вреди за "М. В." ЕООД - С., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и обжалваното /впоследствие и отменено/ НП № F024516 от 10.12.2012 г. на зам.-директора на ТД на НАП - С. Търговското дружество - ищец претендира заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 400 лв. - изплатен адвокатски хонорар за "изготвяне на жалба, процесуално представителство и защита пред съд", позовавайки се на представен пред СРС по нахд № 1373/2013 г. договор за правна защита и съдействие. Изхождайки от формулирания в договора предмет, АССГ е приел, че не се установява връзка между заплатеното адвокатско възнаграждение и проведеното производство по посоченото дело в СРС. П. това е направил извод, че ищецът - касационен жалбоподател не е доказал, че настъпилите неблагоприятни последици в имуществената му сфера са именно в резултат на обжалването на посоченото НП, както и това, че е налице причинно-следствена връзка между отмененото НП и претендираните разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването му. Отделно от горното, АССГ е развил съображения, че адвокатското възнаграждение, заплатено в производство по отмяна на НП, не се дължи по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и поради обстоятелството, че адвокатската защита по административно-наказателни дела не е задължителна. По тези съображения е отхвърлил иска като неоснователен и е осъдил дружеството - ищец да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Съдебното решение е валидно и допустимо, но неправилно. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица от отмененото НП по смисъла на чл. 4 от този закон. Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд, наличието на отменен с влязло в сила съдебно решение акт - наказателно постановление, правилно е прието от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Необоснован спрямо приетите по делото доказателства е направеният от първоинстанционния съд извод за неоснователност на исковата претенция поради неустановяване останалите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника. От приобщеното нахд № 1373/2013 г. по описа на СРС се установява, че жалбата срещу НП № F024516 от 10.12.2012 г е подписана от адв. А. Т. като пълномощник на "М. В." ЕООД. Към нея е приложен оригиналът на договор за правна защита и съдействие и пълномощно (описано в същата) от 20.12.2012 г., обективирани на една и съща страница. В съдебното заседание пред СРС на 25.11.2012 г. дружеството е било представлявано и защитавано от адв. Т. въз основа на посоченото пълномощно. При тези факти необоснован се явява изводът на съда, че не се установява връзката между заплатеното адвокатско възнаграждение и проведеното производство по посоченото дело в СРС. О. значение се явява и това, че съставът на СРС е допуснал процесуалното представителство на "М. В." ЕООД от адв. Т. в съдебното заседание именно въз основа на посоченото пълномощно (обективирано на същата страница, на която е и договорът за правна защита и съдействие). Тази преценка на СРС не може да бъде преразглеждана на този етап. Отделно от гореизложеното, към момента на изготвяне на жалбата и подаването й в СРС номерът на делото, което ще се образува по нея, не е бил известен и не може да бъде попълнен в договора за правна защита и съдействие. Предвид това и при съобразяване с ТР № 1/15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ВАС, неправилен е изводът на АССГ, че ищецът - настоящ касационен жалбоподател не е доказал, че настъпилите неблагоприятни последици в имуществената му сфера са именно в резултат на обжалването на посоченото НП, както и това, че не е налице причинно-следствена връзка между отмененото НП и претендираните като претърпени имуществени вреди разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването му. Претендираната сума от 400,00 лв. е реално заплатена на адв. Т., осъществила процесуалното представителство на "М. В." ЕООД по нахд № 1373/2013 г., което правилно е отчетено и от първоинстанционния съд. Следователно, обезщетението за претърпените вреди е доказано и по размер. При установеното по делото, че е налице изплатено адвокатско възнаграждение в едно от съдебните производства по обжалването и отмяната на посоченото НП до претендирания размер от 400 лв., тази сума следва да бъде присъдена на ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на решението, постановено по нахд № 2890/2014 г. по описа на АССГ - 26.05.2014 г. до окончателното й изплащане, така както е претендирана с исковата молба. По изложените съображения, решението като неправилно следва да се отмени изцяло (вкл. относно разноските) на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, а делото да се реши по същество на основание чл. 222, ал. 1 АПК, като се уважи предявеният иск. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на "М. В."ЕООД исковата сума, ведно с лихвата, както е претендирана. Предвид изхода на спора, на касационния жалбоподател се следва присъждането на сторените в двете съдебни инстанции разноски за адвокатски възнаграждения и държавни такси съобразно представените доказателства за извършването им и представения списък на разноските. Ответникът НАП чрез процесуалните си представители е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение както пред първата инстанция, така и в касационното производството, което, като основателно, предвид ниската фактическата и правна сложност на делото, следва да бъде уважено. Адвокатското възнаграждение за двете инстанции следва да бъде намалено до размер на 300 лв. за всяка инстанция или общо 600 лв. за двете инстанции. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на "М. В." ЕООД - гр. С. сума в общ размер на 637.50 лв. разноски по делото за двете съдебни инстанции, от които: 300 лв. за адвокатско възнаграждение и 25 лв. държавна такса за първоинстанционното производство; 12.50 лв. внесена държавна такса и 300 лв. за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция . По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение