Решение № 10732 от 5.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3509/2020 г.

Решение № 10732 от 5.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3509/2020 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита от дискриминация /КЗД/, против решение № 335 от 15.01.2020 г., постановено по адм. д. № 6163/2019 г. по описа на Административен съд София-град/АССГ/. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Съображения излага в касационната жалба и писмено становище. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответникът-Е. Савчева, чрез процесуален представител в писмен отговор и в СЗ оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град, по оспорване на Савчева, е отменил решение № 270 от 22.04.2019 г., на КЗД-трети специализиран заседателен състав, по преписка № 165/2017 г., в частта, с която по оплаквания на Савчева за дискриминация, осъществена на основата на признак "лично положение", и изразена чрез неравноправно третиране по отношение на служебните й функции като служител на НИМ-изолация от работата, липса на получаване на служебна информация, липса на служебно организационно съдействие и трайно неравноправно отношение относно размера на трудовото й възнаграждение, КЗД: -установява, че директорът на Национален исторически музей не е извършил нарушение на ЗЗДискр. по отношение на Е. Савчева. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, но в оспорената му част, в която е установено, че директорът на НИМ не е извършил нарушение на ЗЗДискр. по отношение на Е. Савчева, е постановено в нарушение на изискванията за форма на акта съгл. чл. 59, ал. 2 и чл. 66 ЗЗДискр. поради липса на мотиви, съответни на постановения диспозитив, чрез които да могат да се установят съображенията на КЗД. Решението на АССГ е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Производството пред КЗД е образувано по реда на чл. 50, т. 1 ЗЗДискр. С разпореждане от 31.08.2017 г. е образувана преписка № 165/2017 г., която е разпределена на трети постоянен заседателен състав. В разпореждането е посочено, че жалбата на Савчева е подадена срещу национален исторически музей. На заседание на 29.09.2017 г. на състава е определен председател и докладчик по преписката. От прочита на подадената жалба до КЗД е видно заявена пряка дискриминация по см. на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр по признак "лично положение" спрямо Е. Савчева, изразена чрез трайно неравноправно отношение относно размера на трудовото възнаграждение, трайно проявено неравноправно третиране лично към лицето и по отношение изпълнение на служебните му функции в НИМ-изолация от работа, липса на информация, липса на служебно-организационно съдействие, липса на служебна информация за текуща работа и др. При условия на евентуалност е наведен довод за непряка дискриминация. От заглавната част на жалбата е видно, че същата е насочена против Национален исторически музей. КЗД обаче е изпратила уведомления за призоваване в качеството на ответна страна както на НИМ, представляван от директор, така и до директора на НИМ без да е уточнено в както качество е конституирана страната- в лично качество или като директор на НИМ. В изготвения доклад-заключение от С. Йовчева-докладчик по преписката, като надлежни страни са вписани Е. Савчева, в качеството на жалбоподател, и ответни страни: 1. НИМ, представляван от директора; 2. директорът на НИМ. Последната ответна страна е изразила и становище по жалбата в писмени бележки депозирани пред КЗД на 28.03.2018 г. чрез адвокат Бачева. На проведеното заседание на КЗД по преписката на 29.03.2018 г. от председателя на състава е поставен въпроса претенциите към директора на НИМ в лично качество ли са, при което пълномощника на жалбоподателката изрично е заявил, че претенцията е в качеството му на директор, а не в лично качество. В резултат съставът е решил, че жалбоподателят няма основание и правен интерес от конституирането на лицето Б. Димитров в качеството му на директор на НИМ. За заседанието на 31.05.2018 г. на КЗД отново в качеството на страна-ответник, се е явил представител на директора на НИМ, а на същото заседание е конституиран като трета страна-ответник Б. Димитров-директор на НИМ за процесния период. На следващото заседание на КЗД на 20.09.2018 г. с решение е "деконституиран" Б. Димитров като ответна страна. На заседанието на КЗД на 15.11.2018 г. като ответни страни са взели участие НИМ, представляван от директора, и директорът на НИМ. В обобщение- в проведеното производство пред КЗД по реда на чл. 54-чл. 64 КЗД като ответна страна наред с НИМ е призоваван и е взел участие в качеството на ответна страна и директора на НИМ. При тези от факти споделя се заключението на АССГ, че в оспорения акт липсват мотиви по отношение действията на директора на НИМ, но липсата на мотиви в случая е относима изобщо към конституираната страна в качеството на ответник- директора на НИМ. От прочита на оспорения административен акт е видно, че изложението на АО касае неизпълнение задължението по чл. 14 ЗЗДискр. на работодателя/възприет от КЗД като Национален исторически музей/ за осигуряване равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд, с окончателен извод, че изплащането на по-ниско по размер трудово възнаграждение на жалбоподателя се основава на признака "лично положение" като в случая работодателя е извършил нарушение на чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. и едновременно на дискриминация по см. на чл. 4 ЗЗДискр. В резултат КЗД е решила, че неосигуряването на равно възнаграждение за една и съща длъжност и трудови задължения по отношение на Е. Савчева, в сравнение с останалите и колеги, заемащи същата длъжност, работодателят й- НИМ, представляван от изпълнителния директор, не е изпълнил задължението си, произтичащо от чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. и е извършил установената дискриминация, като с действията си е осъществил административно нарушение по чл. 80, ал. 2 вр. чл. 80, ал. 1 с. з. Решението на КЗД в тази част е влязло в сила. Въпреки, че в решението на КЗД в частта, описваща становища, информация и доказателства, е посочен отговора на директора на НИМ като ответна страна, в частта от решението, визираща фактическите и правни установявания на административния орган, конституираната и участвала по делото ответната страна –директора на НИМ не фигурира. В тази част липсва каквото и да е изложение във вр. с оплакванията на жалбоподателката Савчева по отношение на ответната страна в развилото се административно производство- директора на НИМ, което да обоснове решението на КДЗ, с което се установява, че директорът на Национален исторически музей не е извършил нарушение на ЗЗДискр. по отношение на Е. Савчева. Решението на административния орган в тази част е постановено при пълна липса на мотиви, поради което правилно е отменено от първостепенния съд. Не се кредитират доводите в касационната жалба. Същите изцяло не кореспондират със съдържането на оспорения пред АССГ административен акт. На основание изложеното съдът приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, предвид което съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Въпреки, че в мотивите на обжалвания съдебен акт АССГ е посочил, че след отмяна на решението преписката следва да се върне на КЗД, произнасяне в този смисъл от съда в диспозитива на обжалваното решение липсва, поради което настоящата инстанция следва да се произнесе като изпрати преписката на административния орган за ново произнасяне по жалбата на Савчева срещу директора на НИМ. При този изход на спора основателно е искането на ответната страна за присъждане на разноски за касационната инстанция в размер общо на 400 лева - адвокатско възнаграждение, за чието заплащане следва да се осъди КЗД. Възражението на касатора по чл. 78, ал. 5 ГПК не се уважава предвид фактическата и правна сложност на делото, съответна на размера на заплатения хонорар. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение