Решение № 1672 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1989/2017 г.

Решение № 1672 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1989/2017 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Д. И. Д. от гр. С. срещу решение № 188 от 28.12.2016 г. по адм. д. № 180 по описа за 2016 г. на Административен съд - С., с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 1012-19-95-1/3.06.2016 г. на Директор на ТП на НОИ - С. Изложените съображения за необоснованост, неправилно прилагане на чл. 76 от ППЗП (отм.) и § 63 от ПЗР към ПМС № 220 от 30.12.1992 г., са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Д. на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. С., е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - С. е решение № 1012-19-95-1 от 3.06.2016 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. С. и потвърденото с него разпореждане № 5108265760 от 19.01.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Д. И. Д. от гр. С. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, в частта за незачетения осигурителен стаж от трета категория с продължителност 5 години и 5 месеца за периодите 1.03.1978 г. - 31.12.1980 г. и 1.06.1981 г. - 31.12.1983 г. Решението на Административен съд - С., с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено в нарушение на § 9, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване във вр. с § 63 от преходните и заключителни разпоредби към Постановление № 280 на Министерския съвет от 30 декември 1992 г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП, ДВ, бр. 5 от 1993 г.) От фактическа страна няма спор, че като работник в СМК-МКП, гр. С., сега "К. 99" ООД, жалбоподателят е бил изпратен на редовно обучение като студент в СУ "К. О." по специалност "право". По време на обучението, продължило през посочените по-горе периоди, на жалбоподателя е било изплащано трудово възнаграждение, от което е бил удържан данък върху общия доход. През времето от 1.03.1978 г. до 31.12.1983 г. осигурителните правоотношения са били регулирани от разпоредбите на Дял III от Кодекса на труда от 1951 г. (отм.) и Правилника за прилагане на Дял III от Кодекса на труда от 1951 г. (отм.). През процесния период работникът не е полагал труд, но трудовото му правоотношение не е било прекратено и той е получавал трудово възнаграждение по ведомост за заплати. По силата на нормативно създадени привилегии с различни актове на ЦК на БКП, МС и ЦС на БПС, "откъснатите от производството" работници и служители са запазвали трудовите си правоотношения. Предприятията са имали задължението, установено в чл. 147, изр. 2 от Дял III от КТ от 1951 г. (отм.), да изчисляват осигурителни вноски върху всички изплащани брутни трудови възнаграждения. На основание 148 от същия кодекс осигурителните вноски за задължително осигуряване са се внасяли от предприятията, учрежденията, организациите и физическите лица, без да имат право да облагат работника или служителя или да удържат осигурителните вноски от трудовото му възнаграждение. По тази причина във ведомостите за заплати са отразени само удържани суми за ДОД, но не и за осигурителни вноски. Внасянето на осигурителните вноски се е извършвало по реда на чл. 13 от ПП на Дял III от Кодекса на труда от 1951 г. (отм.): в клоновете на Българската народна банка и Държавната спестовна каса по сметките на Държавното обществено осигуряване чрез прехвърляне от разчетната или текущата сметка на предприятието, учреждението или организацията по сметката на Държавното обществено осигуряване при изплащане на трудовото възнаграждение за втората половина на месеца. По времето на обучение е била в сила разпоредбата на т. 79 от ППЗП (обн. - Изв., бр. 5 от 1958 г.), която е приравнявала на трудов стаж времето, през което изпратените от предприятия, учреждения или организации лица са следвали в политически, профсъюзни, културно-просветни, кооперативни и други курсове и школи, както и на изпратените на специализация. Действала е и разпоредбата на т. 79а (ДВ, бр. 86 от 1977 г.), съгласно която за трудов стаж се е зачитало времето, прекарано в следване в Академията за обществени науки и социално управление (Висшата партийна школа), ако студентите са работили не по-малко от шест месеца преди постъпването им на обучение в академията, от партийните работници и другите ръководни дейци в следване на техникуми и висши учебни заведения за повишаване на образованието им съгласно Разпореждане № 298 на Министерския съвет от 28. IХ. 1964 г. Цитираните по-горе разпоредби са отменени с измененията на ППЗП, обн. в ДВ, бр. 40 от 1991 г., но по силата на преходната разпоредба на § 63 към ПМС № 280 от 30.12.1992 г. за изменение и допълнение на ППЗП (ДВ, бр. 5 от 1993 г.) времето, за което са направени осигурителни вноски по отменени нормативни актове, се зачита при пенсиониране. При горната нормативна уредба следва да се приеме, че при действието на ЗП и ППЗП до 31.12.1999 г. жалбоподателят през времето на редовното му обучение като студент с откъсване от производство е бил осигурявано за пенсия лице върху изплащаното от предприятието възнаграждение. По силата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по КСО. Оспорените административни актове са материално незаконосъобразни и подлежат на отмяна в частта, с която не е признат осигурителен стаж от трета категория с продължителност 5 години и 5 месеца за периодите 1.03.1978 г. - 31.12.1980 г. и 1.06.1981 г. - 31.12.1983 г. Обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което актовете бъдат отменени в оспорената част. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде върната на административния орган за издаване на нов акт съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,