Решение № 17370 от 20.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5861/2013 г.

Решение № 17370 от 20.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5861/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Цветан Игнатов Ценов, действащ като ЕТ "Цветан Ценов - Комерс" от гр. Враца чрез адв. Илиева против решение № 148/2.04.2013 г. на Административен съд - Велико Търново, постановено по адм. д. № 959 по описа за 2012 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу Ревизионен акт (РА) № ревизионен акт № 061200637/31.05.2012 г. на ТД на НАП - В. Търново, потвърден с Решение № 484/3.09.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново. С РА за ревизираните данъчни периоди е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) общо в размер на 47 855,94 лв. и лихви върху него в размер на 31 158,95 лв., както и лихви върху деклариран, но невнесен в срок данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 0,13 лв., в резултат на определена данъчна основа от органите по приходите по реда на чл. 122 от ДОПК. В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя по време на ревизията са извършени редица процесуални нарушения, свързани с неспазване на законоустановените срокове за връчване на различни документи, включително и РА. Твърди, че не са събрани доказателства относно наличието на основания за провеждането й по особения ред на чл. 122 ДОПК, както и че неправилно е ценено заключението по съдебно-графологичната експертиза, което установява, че подписите върху представените документи за удостоверяване доходите на брат му и декларацията са действително положени от брат му. Касаторът моли за цялостна отмяна на решението, както и за отмяна на РА. Претендира разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си юрк. Стефанова, оспорва жалбата като неоснователна и моли за нейното отхвърляне по подробно мотивирани съображения в отговор на касационната жалба, депозиран по делото. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, поради което тя е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд - гр. Велико Търново е отхвърлена жалбата на на Цветан Игнатов Ценов с ЕТ "Цветан Ценов - Комерс" от гр. Враца, срещу РА № 061200637/31.05.2012 г. на ТД на НАП - В. Търново, потвърден с Решение № 484/3.09.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново, с който на търговеца е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) общо в размер на 47 855,94 лв. и лихви върху него в размер на 31 158,95 лв., както и лихви върху деклариран, но невнесен в срок данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 0,13 лв., в резултат на определена данъчна основа от органите по приходите по реда на чл. 122 от ДОПК. За ревизирания период 2005 г. е определена данъчна основа за облагане в размер на 48 051,20 лв., която представлява сумата между декларирани от жалбоподателя доходи в размер на 307,32 лв. и сума на извършени разходи за недвижим имоти в размер на 47 743,93 лв. Н атака определената данъчна основа се следва данъчно задължение в размер на 10 992,29 лв. За ревизираните периоди 2006 г. е определена данъчна основа за облагане в размер на 156 248,53 лв., представляваща сумарна величина от декларирани от жалбоподателя приходи и сума в размер на левова равностойност на парични средства, вложени от жалбоподателя в "Юробанк И Еф Джи България" АД, от които са извадени сума за разходи за живот и издръжка на жалбоподателя и членове на семейството му. На така определената данъчна основа съответства данък в размер на 36 863,65 лв. За ревизирания данъчен период по ЗДДФЛ 2010 г. е начислена лихва в размер на 0,13 лв. върху деклариран, но невнесен в срок данък в размер на 452,40 лв. Така определеното задължение не се оспорва с конкретни възражения. Лихвата е правилно определена, съгласно чл. 1 от ЗЛДТДПДВ и дължима на основание чл. 175 от ДОПК За да постанови това решение, съдът е приел, че при извършената ревизия не са допуснати съществени нарушения относно спазването на сроковете по чл. 114, ал. 3 от ДОПК, тъй като същите не водят до нищожност на обжалвания РА, нито могат да се прецизират като самостоятелно основание за неговата отмяна. Срокът по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, за съставяне на ревизионния доклад, не е преклузивен и изтичането му не може да погасява по закон определената материална и териториална компетентност на органа по чл. 117, ал. 1 и 2 от ДОПК. До незаконосъобразност на РА не могат да доведат и визираните от ревизираното лице нарушения, свързани с невръчването на препис от акта в срок, както и на приложенията към него, събрани и изготвени в хода на ревизията. По съществото на спора съдът е приел за неоснователни доводите, че не са били налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, доколкото с оглед на установените при ревизията факти и обстоятелства, по отношение на размера на декларирани доходи и извършването на разходи, е приел, че извършване на разходи от ревизираното лице, дори и в размер на обичайните такива за живот и издръжка, както и извършването на покупки на стоки, несвързани с обичайните разходи, не се обяснява по друг начин, освен с наличието на недекларирани доходи. Според съда, посоченото обстоятелство, съгласно чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК, е достатъчно основание за да се презумира наличието на подлежащ на облагане доход. Съдът не е приел доводите свързани с доходите на касатора от работа в други страни - САЩ и Република Гърция през различни периоди от време - 1991 - 1997 г. и 1990 - 1991 г., като е реализирал доходи, които впоследствие е използвал за свои нужди и за развитие на търговска дейност като едноличен търговец. Съдът е приел, че с оглед посочените времеви периоди, през които е била упражнявана трудова дейност в посочените страни, както и ревизирания период 2005 г. - 2006 г., няма доказателства, жалбоподателят да е получавал значителни парични доходи у, които да е спестил и впоследствие използвал точно през ревизираните периоди, а и това, предвид на инфлационните процеси в страната изглежда житейски нелогично. За неоснователно е прието и основното възражение на касатора, че са му били предоставени парични средства от неговия брат, живеещ постоянно в САЩ. Съдът е достигнал до този извод, след като е обсъдил представените по делото доказателства - доказателства, по отношение на местопребиваването и местоработата на брата на Цветан Ценов - Емил Игнатов Михайлов, използващ името Емил Майкълс, и по отношение на доходите, получавани от него и декларация, подписана от Емил Михайлов, че същият е предоставял парични средства на жалбоподателя в периода от 2000 г. до 2007 г. в общ размер на 250 000 лв. при поискване от страна на Цветан Ценов. Автентичността на декларацията е била установена чрез съдебно-графологична експертиза, която дава заключение, че подписът и текстът на декларация са изпълнени от лицето, сочено за декларатор. Съдът е приел, че тази декларация представлява дадени в писмен форма свидетелски показания, които не могат да опровергаят констатациите в обжалвания ревизионен акт и не се доказват наличие на необлагаеми доходи за ревизираните периоди. Приел е още, че няма никакви данни, дори и твърдения в насока, как братът на жалбоподателя, постоянно пребиваващ в САЩ, е изпращал паричните средства в страната, както и дали същите са били декларирани. Извън това е релевиран и факта, че жалбоподателят не е посочил по отношение на твърдяната значителна сума в размер на 250 000 лв., как е получавал същата, къде е съхранявал средствата, спестявал ли ги е и ли респ. за какво ги е разходвал. По тези съображения административният съд е счел РА за законосъобразен и го е потвърдил в частта относно установените допълнителни данъчни задължения по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ. Обжалваното решение е правилно. Същото е постановено след подробно, пълно и задълбочено обсъждане на събраните по делото доказателства и доводите на страните. Фактическите и правните изводи, които са направени от съда, са обосновани и съответстват на приложимите правни норми, поради което се споделят от настоящия състав. Доводите на касатора за допуснати процесуални нарушения в хода на ревизията, свързани с изготвянето на ревизионния доклад и връчването на РА и приложенията към него са подробно обсъдени от административния съд. Сроковете, предвидени в чл. 117, ал. 4 и чл. 119, ал. 4 от ДОПК, са инструктивни, а не преклузивни. По прилагането на тези разпоредби която има трайна практика на ВАС. Действително, нормите на чл. 114, ал. 1 и 2 са императивни, но установените в тях срокове се отразяват единствено на годността на събраните след изтичането на сроковете доказателства. Тяхното неспазване не може да съставлява самостоятелно основание за отмяна на ревизионния акт. Действително, от значение за процесния случай е, че не е възпрепятствано правото на защита на ревизираното лице и на възможността му да подаде възражение срещу ревизионния доклад, съответно жалба срещу РА. Сроковете за това обаче започват да текат от датата, следваща датата на връчване на съответния акт, а не от датата, на която е следвало да бъдат издадени. Неоснователни са и възраженията на касатора, че не му е връчено редовно уведомлението по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, поради което не е узнал, че ревизията ще се извърши по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК. В първото по делото съдебно заседание този документ не е оспорен по реда на чл. 193 от ГПК, освен това, в тежест на касатора би било след като оспорва автентичността на подписа да докаже, че подписът върху обратната разписка не е негов, тъй като е оспорил официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения. Настоящият касационен състав на ВАС, Осмо отделение счита за законосъобразен и обоснован извода на първостепенния съд, че твърденията на касатора относно определянето на началното салдо към 1.01.2005 г., както и получаването на суми от брат му от Америка са останали недоказани. Не са представени никакви доказателства относно получени от касатора суми от работа в чужбина в периода от 1991 до 1997 г. този период е много преди ревизирания, а липсват доказателства за размера, съхранението и използването на такива доходи. Представените по делото доказателства, свързани с доходите на брата Емил Ценов, доказват факта на местоработата, местопребиваването и размера на доходите на Михайлов. Не са представени, обаче, никакви доказателства за фактическото предаване на конкретни суми на конкретни дати, не са представени документи доказващи наличност или съхранение на тази сума (250 000 лева) както от брата на ревизираното лице, така и от самия него. Основателно съдът не е кредитирал и декларацията от брата на Ценов - Емил Михайлов. Въпреки че графологичната експертиза доказва автентичността й, относно верността на обстоятелствата отразени в нея, тя следва да се цени като дадени в писмена форма свидетелски показания от роднини, които съгласно чл. 172 от ГПК се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. При спазване на съдопроизводствените правила по делото и след правилно разпределяне на доказателствената тежест между страните по спора, съдът е достигнал до обосновани правни изводи. Касационната инстанция не споделя оплакванията от касационната жалба за неправилно провеждане на ревизията по особения ред. Както се посочи по-горе, по делото е установено наличието на несъответствие между доказаните доходи и имуществото на лицето, липсват доказателства, необходими за установяване на основата за облагане с данъци и са налице данни за укрити доходи. Установяването на някоя от хипотезите на чл. 122, ал. 1 от ДОПК обуславя прилагането на ал. 2 от същата разпоредба и определяне на основата за облагане на лицето по този особен ред, като се има предвид и действието на презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, съгласно която в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. От мотивите на съдебното решение е видно, че съдът е обсъдил всички доказателства и доводи на двете страни в процеса, не е допуснал изопачаване или превратно тълкуване на доказателства, нито игнориране на относими такива. Обстоятелството, че съдът не е възприел становището на жалбоподателя в процеса, не води до извод за неправилност на решението. Правилно е приетото от съда, че приходният орган е доказал наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за определяне на облагаемата основа на жалбоподателя по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Оспореният ревизионен акт е издаден при законосъобразно прилагане на материалноправните разпоредби на ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ и не е засегнат от пороците, сочени от жалбоподателя. По изложените съображения обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, разноски на Директора на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново за касационното производство не следва да се присъждат, тъй като с първоинстанционното решение са присъдени в размера, определен в нормата на чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,