Решение № 8573 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2506/2017 г.

Решение № 8573 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2506/2017 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Зам. изпълнителния директор на Д. фонд (ДФ) "Земеделие" гр. С., чрез пълномощника му Д. Б. - А., старши юрисконсулт към ОД (Областна дирекция) на ДФ "Земеделие" гр. В., срещу решение № 5/19.01.2017 г. по адм. дело № 515/2016 г. на Административен съд Д., с което е отменено Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 "Акроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. с изх. № 02-080-6500/1814 от 19.05.2016 г. Касационният жалбоподател счита, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства, както и е необосновано. По подробно развити съображения за тези пороци, които представляват касационни отменителни основания по по чл. 209, т. 3 от АПК, моли съдебното решение да бъде отменено и делото решено по същество, като се потвърди оспореното уведомително писмо като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Допълнително е постъпила молба, в която пълномощникът заявява, че поддържа така депозираната касационна жалба и моли да бъде уважена. От ответника И. Д. И., гр. Д., чрез надлежно упълномощен адвокат-пълномощник П. А., е постъпил Писмен отговор, в който се изразява становище, че касационната жалба е напълно неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на сторените в настоящата съдебна инстанция разноски. С допълнителна молба представя Списък на основание чл. 80 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, но по отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК следва да се остави без уважение. Съдебният акт не е засегнат от пороци. Служебната проверка въз основа на установените по безспорен начин факти, в т. ч. приета СТЕ, е довела до отмяна на оспореното уведомително писмо поради незаконосъобразност. Актът е издаден от компетентен орган, в нарушение на изискването в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за мотивираност, съществено и самостоятелно основание за отмяна. Обоснован е изводът и за несъответствие с нормата на материалния закон - чл. 26, т. 6 вр. чл. 3, т. 2 от Наредба № 7/2015 г. Твърдението в процесния акт, че заявеният парцел или част от него попада извън територията в чл. 5, ал. 3, т. 1 от подзаконовия нормативен акт не намира опора в доказателствата. Правилно решаващият състав е заключил, че при непроменен по реда на чл. 79 АПК списък по приложение 1 към наредбата, действията на органа съставляват незачитане на основни принципи в АПК, като този за законност - чл. 4, ал. 1 и последователност и предвидимост - чл. 13. Настоящият състав на ВАС намира, че касационната жалба на Заместник - изпълнителния директор на Д. фонд (ДФ) "Земеделие" гр. С. е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението на датата 02.02.2017 г. и като подписана от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 5 от 19.01.2017 г. по адм. дело № 515/2016 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 50, ал. 1 от Наредба № 7/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., в сила от 27.02.2015 г., обн. ДВ, бр. 16/27.02.2015 г., Добричкият административен съд, I-ви състав, на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, ОТМЕНЯ по жалба на И. Д. И. от гр. Д., ул. "М. К." .№..., вх. ..., ет. ..., ап. ... Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 "Акроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. с изх. № 02-080-6500/1814 от 19.05.2016 г. в частта му, с която е установено неодобрение на заявена площ от 75.4 ха по направление "Поддържане на местообитания на защитени видове зимуващи гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологични значение" (ВПС 4.1) за дейност с код АК2 "Засяване и отглеждане на есенни и зърнено-житни култури в местообитания на зимуващи видове гъски на минимум 50 % от заявените по дейността площи" и ВРЪЩА делото като преписка на административния орган по общо заявление за подпомагане за кампания 2015 г. УИН 0818061585770/10.05.2015 г. на И. Д. И., в частта му, с която са декларирани БЗС № 10422-11-7-1 с площ от 19.08 ха, БЗС № 10422-123-2-1 с площ от 8.97 ха и БЗС № 58181-44-8-2 с площ от 47.35 ха, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. С трети диспозитив съдът ОСЪЖДА Д. фонд "Земеделие", гр. С. да заплати на жалбоподателя И. Д. И., сумата от 616.00 лв. разноски по делото. Съдът не е посочил, но уведомителното писмо е издадено от Зам. изпълнителния директор на Д. фонд (ДФ) "Земеделие" гр. С.. Изпуснал е и глагола какво точно трябва да извърши административния орган след връщането на делото като преписка. Междувпрочем такива конкретни указания няма и в мотивите на решението. За да отмени уведомителното писмо в оспорената му част, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че същото е издадено от компетентен орган съгласно новия чл. 20а, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители и Заповед № 03-РД-323/11.03.2015 г., с т. 2 от която изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на заместник-изпълнителния директор Ж. Ж. правомощието да издава уведомителни писма за одобрените и неодобрените за участие парцели по мярка "Акроекология и климат". Приел е, че уведомителното писмо в оспорената му част е издадено в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като съдържа непълни мотиви, от които не може да се установи действителната причина за отказа. Освен това съдът е счел и че оспореното писмо е постановено и в нарушение на материалния закон. Позовал се е на чл. 3, т. 2 от Наредба № 7/2015 г. и е приел за невярно твърдението в писмото, че заявеният парцел или част от него попада извън територията, определена в чл. 5, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7/2015 г., защото в Списъка на землищата по приложение № 1, в които има местообитания на зимуващите видове гъски, попадат и землищата на с. В. и с. П. Посочил е, че площта и границите на специализирания слой за зимуващите видове гъски са определени с нормативен акт - Наредба № 7/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., в сила от 27.02.2015 г. и изменението им може да стане единствено и само по реда и при условията за изменение на подзаконов нормативен акт. Възприел е и заключението на вещото лице, че неодобрените за участие в мярката парцели попадат изцяло в специализирания слой съгласно приложение № 1 към чл. 5, ал. 3, т. 1 от Наредбата и е направил извод, че разпоредбата на чл. 26, т. 6 от Наредбата е неприложима спрямо него и неправилно административният орган не е одобрил заявлението на жалбоподателя за мярка 10 "Агроекология и климат" по отношение на парцелите, предмет на отказа. Съдът е счел, че административният орган е нарушил принципа за законност по чл. 4, ал. 1 от АПК и принципа по чл. 13 АПК за последователност и предвидимост и е определил недопустимите за подпомагане площи не съобразно нормативния акт, т. е. Наредба № 7/2015 г., а според указания, дадени в писмо с вх. № 01-0400/69/20.04.2016 г., с което МЗХ му е предоставил нов специализиран слой за зимуващите видове гъски. Като действия и актове на административния орган извън предмета на съдебното производство съдът е приел наведените от ответника по жалбата съображения, че одобряването на площи, за които е очевидно, че условията на чл. 4, ал. 1 от Наредбата няма как да бъдат изпълнени, ще постави земеделския производител в ситуация да е в нарушение, от което следват и редица процедури за налагане на санкции. Като нямащи пряка връзка със съдебния спор съдът е преценил аргумента, че чрез действията си административният орган цели да ограничи до минимум рискът от финансови вреди на ЕС, защото в противен случай може да се стигне до санкции за България, което ще се отрази неблагоприятно на всички земеделски стопани в страната, до намаляване на финансовия пакет за България, до намаляване на плащанията за подпомагане на земеделските производители. При този изход на делото за незаконосъобразност на издадения акт, съдът е счел, че следва да присъди на жалбоподателя направените по делото разноски в общ размер на 616.00 лева, от които 216 лева разноски и 400 лева адвокатско възнаграждение, което е под минимума, предвиден в чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което е счел за неоснователно възражението за прекомерност. Съдебното решение е постановено при напълно изяснена и изключително подробно описана фактическа обстановка, като първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни като краен резултат правни изводи. П. А. съд - Д. е обжалвано УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО ЗА ОДОБРЕНИЕ И НЕОДОБРЕНИЕ ЗА УЧАСТИЕ ПО МЯРКА 10 "АГРОЕКОЛОГИЯ И КЛИМАТ" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., с изх. № 02-080-6500/1814 от 19.05.2016 г. Към писмото като неразделна част са приложени две таблици с № 1 и с № 2, в които са описани одобрените и неодобрените за участие площи по направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение" (ВПС 4.1), за дейност "Засяване и отглеждане на есенни зърнено-житни култури в местообитания на зимуващи видове гъски на минимум 50 % от заявените по дейността площи", която дейност е с код АК2. О. Т. № 1 се установява, че от декларираната площ в общ размер на 102.63 ха, е одобрена площ от 27.23 ха, а неодобрена е площ от 75.4 ха. В Таблица № 2 конкретно са посочени три декларирани парцела, които не са одобрени, културата и кода й, както и неодобрената площ в ха. Посочени са и причините/мотиви за неодобрението. По-конкретно: За деклариран парцел № 10422-11-7-1, с култура мека пшеница-зимна (Зърнено-житни култури - ЗЪРНЕНИ), с код на културата 111011 и АК код - АК2, неодобрената площ е 19.08 ха, а като причини/мотиви е посочено дословно следното: "Заявеният парцел или част от него попада извън териториите, определени в чл. 5, ал. 3, т. 1 от НАРЕДБА № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. и съгласно чл. 26, т. 6 от посочената наредба, парцелът е неодобрен за участие". За деклариран парцел № 58181-44-8-2, с култура слънчоглед (Маслодайни култури - ТЕХНИЧЕСКИ КУЛТУРИ), с код на културата 122010 и АК код - АК2, неодобрената площ е 47.35 ха, а като причини/мотиви е посочено дословно следното: "Заявеният парцел или част от него попада извън териториите, определени в чл. 5, ал. 3, т. 1 от НАРЕДБА № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. и съгласно чл. 26, т. 6 от посочената наредба, парцелът е неодобрен за участие". За деклариран парцел № 10422-123-2-1, с култура мека пшеница-зимна (Зърнено-житни култури - ЗЪРНЕНИ), с код на културата 111011 и АК код - АК2, неодобрената площ е 8.97 ха, а като причини/мотиви е посочено дословно следното: "Заявеният парцел или част от него попада извън териториите, определени в чл. 5, ал. 3, т. 1 от НАРЕДБА № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. и съгласно чл. 26, т. 6 от посочената наредба, парцелът е неодобрен за участие". Общият размер на неодобрената за участие площ е 75.4 ха (19.08 + 47.35 + 8.97) и жалбоподателят И. Д. И., който е подал Заявление за подпомагане 2015 - Форма за физически лица, с УИН 0818061585770 от 10.05.2015 г., има правен интерес и е обжалвал уведомителното писмо именно в тази му част. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен административен орган при условията на делегиране на правомощия, но неправилно е стигнал до извода, че писмото не е мотивирано. Напротив, както се цитира по-горе, в Таблица № 2 са посочени конкретни фактически и правни основания и се разбира защо е постановено неодобрение на някои от заявените парцели. Отделен е въпроса дали така посочената причина отговаря на действителното фактическо положение. Преди всичко останало следва да се отбележи, че приложима за конкретния случай с оглед датата на издаване на оспореното уведомително писмо - 19.05.2016 г. е Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., издадена от министъра на земеделието и храните и обн. в ДВ, бр. 16 от 27.02.2015 г., доп. бр. 59 от 4.08.2015 г., тоест преди изменението и допълнението на наредбата в ДВ, бр. 19 от 28 февруари 2017 г. В разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 7/24.02.2015 г. е регламентирано, че подпомагането се предоставя за извършването на агроекологични дейности с няколко направления, измежду които и това, посочено в т. 2 - "поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение". Според разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7/24.02.2015 г., за прилагането на агроекологичните дейности по направлението по чл. 3, т. 2 са допустими за подпомагане земеделски парцели, които с цялата си площ попадат в специализиран слой на местообитанията на зимуващите видове гъски, съгласно приложение № 1. Само за яснота по предмета на спора следва да се отбележи, че в случая се касае за зимуващи видове гъски (т. 1), а не за ливаден блатар (т. 3 на чл. 5, ал. 3 от същото направление по чл. 3, т. 2, за който се отнася приложение № 3). Видно от посоченото Приложение № 1 към чл. 5, ал. 3, т. 1, то представлява Списък на землищата, в които има местообитания на зимуващи видове гъски. Очевидно този Списък не представлява специализирания слой на местообитания, към който насочва текста на чл. 5, ал. 3, т. 1, защото землището е по-широко понятие от слоя. В едно и също землище може да има няколко видове специализирани слоеве. Разпоредбата на чл. 26, т. 6 от Наредба № 7/24.02.2015 г., на която се е позовал административният орган, за да постанови неодобряване на парцели регламентира, че "не се одобряват за участие по мярка 10 "Агроекология и климат" парцели, заявени с дейности по чл. 3, т. 2 (която е процесната), които не попадат с цялата си площ в съответния специализиран слой за зимуващите видове гъски. Поставя се въпроса кой на практика е този слой, който не е списъкът на землищата по Приложение № 1, но попада в рамките на землището. От представеното по делото писмо с изх. № 13-2301 от 19.04.2016 г. на министъра на земеделието и храните и с вх. № 01-0400/69 от 20.04.2016 г. в Д. фонд "Земеделие" се установява, че се предоставят данни за слой местообитания на зимуващи гъски в орнитологично важни места (ОВМ), от което може да се направи извод, че се касае или за нов слой или за промяна на стария. Този друг нов слой обаче е изработен по сигнал от Българско дружество за защита на птиците (БДЗП) една година след подаване на заявлението за подпомагане от страна на кандидата за подпомагане И. Д. И., поради което изключването на площи и то по целесъобразност, е недопустимо. Освен това указанието, което е дадено от министъра на земеделието и храните на Д. фонд "Земеделие" е за кампания 2016 г., а за относимата кампания 2015 г. е посочено, че проверките следва да се извършат спрямо физическите блокове, попадащи с цялата си площ в съответните слоеве, за да не бъде вменен на кандидатите многогодишен ангажимент за площи, и да не им бъдат наложени санкции поради неспазване на условията за допустимост. С оглед изложеното е неоснователно направеното в този смисъл възражение в касационната жалба и рискът от налагане на санкции си остава за кандидата. Според вещото лице от назначената по делото съдебно-техническа експертиза, изключените на база актуализация на данните, получени от БДЗП като недопустими площи, се намират в районите на разпространение на зимуващите гъски. При тези неоспорени фактически констатации, и с оглед данните, че парцелите в с. В. и с. П. са включени в Списъка на землищата по Приложение № 1, крайният правен извод на съда, че оспореното в тази част уведомително писмо е незаконосъобразно, е правилен. За неяснотата при определяне на площите за одобрение или неодобрение свидетелства новата редакция на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., обн. в ДВ, бр. 19 от 28 февруари 2017 г., където ясно и недвусмислено са определени условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели, но те нямат обратно действие. С оглед всичко изложено до тук, оплакванията в касационната жалба се преценяват като неоснователни. Обжалваното пред ВАС съдебно решение следва да бъде оставено в сила с изложените коригиращи мотиви. При този изход на спора, на касационния жалбоподател не се дължат разноски, макар и да са поискани своевременно. На ответната страна И. Д. И. следва да бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение, които видно от приложения Договор за правна защита и съдействие № 22318 от 12.05.2017 г. възлизат на 400 лева договорено и платено в брой. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,