Решение № 10371 от 11.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13075/2010 г.

Решение № 10371 от 11.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13075/2010 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Крис Комерс-77" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Силистра, ул. "Добрич" № 2, представлявано от Красимира Христова Петрова срещу решение № 2746 от 04.08.2010 г. по адм. дело № 1721/2010 г. на Административен съд-София град, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът по касационната жалба - Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" чрез своя представител е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като прецени доводите на страните и извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт, съобразно визираните в чл. 218, ал. 2 АПК правомощия, намира касационната жалба за допустима като подадена в срок от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд - София град е отхвърлена като неоснователна жалбата на "Крис Комерс-77" ЕООД, срещу заповед № РД-01-166/19.01.2010г, издадена от изпълнителния директор на агенция "Автомобилна администрация", с която са прекратени правата на "Крис Комерс-77" ЕООД, произтичащи от лиценз на общността № 1145 за международен превоз на товари, издаден на 12.02.2007 г. От данните по делото се установява, че в оспорения пред първоинстанционния съд административен акт, като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 11, т. 1, б. "б" във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Закона за автомобилните превози във връзка с чл. 8, т. 5 и чл. 6, т. 3 и ал. 8 от Наредба № 11 от 31.10.2002 за международен автомобилен превоз на пътници и товари /Наредбата/. На търговеца са прекратени предоставените му права с лиценз № 1145 за международен превоз на товари, издаден на 12.02.2007 г. със срок до 11.02.2012 г. Според цитираното в заповедта правно основание, когато превозвачът престане да отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 от Закона за автомобилните превози, правата му се прекратяват. Едно от предвидените в цитираната разпоредба изисквания е това за финансова стабилност на фирмата. Съгласно чл. 6, ал. 6, т. 3 от Наредбата, спазването му се доказва с документи за финансовата стабилност по чл. 6, ал. 7, удостоверяващи наличието на необходимите ресурси за нормалното функциониране на дейността. Същите следва да се представят на всеки две години от датата на издаване на лиценза не по-късно от един месец преди изтичане на двегодишния срок - ал. 8. С поставените със закона изисквания в случай на неизпълнението им произтичат и определени правни последици. Непредставянето на необходимите документи в рамките на законовия срок, е основание за постановяване на административен акт, с който се погасяват предоставените на превозвача права, предвид на това, че той не отговаря на изискването на чл. 7, ал. 2, т. 3 от закона. Преклузивния характер на определения със закона срок се извежда и от разпоредбата на чл. 14, т. 3 от Наредбата, съгласно която лицензът се отнема ако в 14-дневен срок от настъпването на промяна в обстоятелствата, които се удостоверяват с документите по чл. 8, Агенцията не е уведомена за това. В конкретния случай, срокът за представяне на документите за финансова стабилност на жалбоподателя е бил до 11.01.2009 г. Жалбоподателят е изпратил документите на 30.01.2009 г., след изтичане на срока и след постановяване на обжалваната заповед, поради което правилно първоинстанционния съд е приел, че оспорения административен акт е издаден при наличие на предвиденото в закона материално - правно основание. Неоснователен е довода в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неуведомяване на жалбоподателя за започналото административно производство, тъй като административния орган в случая не е задължен за това. Това обстоятелство е обсъдено от първоинстанционния съд като са изложени обосновани мотиви, които се възприемат от настоящата инстанция. В тази връзка правилно съдът е приел, че по силата за законовата норма административния орган следи служебно за спазването на срока и той не е длъжен да отправя на превозвачите специално уведомление за това. В тежест на лицето получило лиценз е да удостоверява обстоятелството за представяне в срок на документ за финасова стабилност на фирмата. Независимо от този факт, административният орган е уведомил неизрядните превозвачи чрез поставяне на съобщение на сайта на Агенцията още на 07.01.2010 г. Изводът на съда за законосъобразността на оспорената заповед не е опроверган както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция. Неоснователно е и възражението, че оспореният акт е нищожен. Същият е издаден от компетентен орган - дирикторът на ИА "Автомобилна администрация", надлежно упълномощен със заповед № РА 08496/07.12.2009 г. на министъра на тронспорта, информационните технологии и съобщенията, при наличие на законова възможност за делегация - чл. 7, ал. 1 от Закона за автомобилните превози. По изложените съображения, Върховният административен съд, седмо отделение приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното, Върховният административен съд, седмо отделение на основание чл. 221, ал. 2 от АПК