Решение № 9290 от 29.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6774/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е след постановено решение на ВАС петчленен състав по адм.д. 11219/2022г. постановено по описа на съда, с което на осн. чл. 239, т.1 от АПК е отменено влязло в сила решение 6651/05.07.2022г. на тричленен състав на ВАС и делото върнато за ново разглеждане поради открити нови доказателства от съществено значение за решаване на спора. Касационната жалба на Директор ТП на НОИ-Кюстендил е подадена против решение 266 от 20.12.2021г., постановено по административно дело 265/2021 г., с което Административен съд Кюстендил е отменил решение 2153-09-15/15.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата на Д. Я. срещу разпореждане [номер] от 21.05.2021 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване за отказ да се отпускане лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) на лицето на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по приложението на закона и ТП на НОИ Кюстендил е осъден да заплати на Я. деловодни разноски. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради които касаторът моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено. Ответникът по касация Д. Я. от [населено място], общ. Дупница, обл. Кюстендил, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението на първоинстанционния съд да се остави в сила като правилно. Претендира присъждане на деловодните разноски, сторени в настоящото производство. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея съдебно решение, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Пред административния съд е установено, че с процесното разпореждане от 21.05.2021 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Кюстендил, на Я. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявлението му от 15.03.2021 г., тъй като не отговаря на едно от условията по чл. 69б, ал. 2 от КСО за пенсиониране по реда на тази разпоредба няма 15 години осигурителен стаж от втора категория, а само 5 години, 1 месец и 18 дни. Недостигът на стаж от втора категория, обусловил отказа за отпускане на пенсия произтича от факта, че пенсионният орган е категоризирал от трета категория (а не от втора по т. 53б от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП, отм./) положеният от заявителя труд за периода 01.07.1988 г. 22.03.2002 г. на длъжностите механик, организатор производство и началник сервиз в Рила-автотранспорт ЕООД, в ликвидация, гр. Дупница (бивше ДАП гр. Станке Димитров). Недоволен от разпореждането, Я. го е обжалвал по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО с оплакване, че неправилно не му е бил зачетен посоченият осигурителен стаж като втора категория труд. При осъществения административен контрол с оспореното пред първоинстанционния съд решение от 15.07.2021 г. директорът на ТП на НОИ Кюстендил не е уважил сезиралата го жалба, като е възприел и доразвил аргументите на пенсионния орган и е формулирал решаващ извод за законосъобразност на разпореждането. По отношение на спорния стаж е посочил, че длъжностите, за които Я. претендира, че следва да се зачетат във втора категория, не се съдържат в списъка към т. 53б от отменения ПКТП и не попадат в обсега на тази точка. За да счете жалбата на Я. за основателна, Кюстендилският административен съд е приел, че решението е постановено от оправомощен орган в пределите на неговата компетентност и в изискуемата форма, но са нарушени процесуалните правила и е в противоречие с материалния закон. Съдът е посочил, че заеманата от Я. длъжност през по-голямата част от спорния период - механик , не е доказано от органа да е различна от длъжността механик канал , която е включена в списъка, приет на основание т. 53б от ПКТП (отм.). В хода на производството по делото са разпитани свидетели, които установяват мястото на работа на лицето и функциите, които е изпълнявал, въпреки забраната на чл.104, ал.10 от КСО. След приключване на производството по делото и влизане в сила на съдебно решение, през август 2022г. Я. се е снабдил с нови доказателства, които са част от трудовото му досие, съхранено в Община Дупница, видно от писмо с изх. 94-Д-514 от 12.08.2022г. на Кмета на Община Дупница, а именно: 1.Удостоверение за разряд 114/17.03.1988 г.; 2. Заповед 00082/01.07.1988 г.; 3.Допълнително трудово споразумение към трудов договор 00024/07.03.1989 г.; 4.Допълнително трудово споразумение към трудов договор 328/14.05.1990 г.; 5.Допълнително споразумение 403/01.09.1991 г.; 6. Допълнително споразумение 404/01.09.1991 г.; 7.Споразумение 00329/01.11.1992 г.; 8.Споразумение 10/16.02.1994 г.; 9.Допълнителен трудов договор 01/02.01.1995 г.; 10. Допълнителен трудов договор 211/12.08.1996 г.; 11.Допълнително споразумение 339/30.11.1996 г.; 12.Допълнително споразумение 107/04.03.1997 г.; 13. Допълнително споразумение 297/01.04.1997 г.; 14. Допълнително споразумение 224/02.04.1997 г.; 15. Допълнително споразумение 464/01.05.1997 г.; 16. Допълнително споразумение 508/01.07.1997 г.; 17. Допълнително споразумение 664/01.11.1997 г.; 18. Допълнително споразумение 36/01.07.1998 г.; 19. Допълнително споразумение 1/10.04.2001 г.; 20. Заявление вх. 94-Д-514/29.07.2022 г. до община Дупница; 21. Писмо изх. 94-Д-514/1/12.08.2022 г., получено на 15.08.2022 г., представляват нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото. Те са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, тъй като същите са получени от Я. месец след постановяване на процесния съдебен акт, като по независещи от него причини не е имал възможността да се сдобие с тях преди 05.07.2022 г. Именно тези доказателства са дали основание на петчленен състав на ВАС да отмени влязлото в сила решение 6651/05.07.2022г. на тричленен състав на ВАС и върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда за преценка доколко новите доказателства са предпоставка да се приеме наличие на основания за придобиване право на пенсия при условията на чл.69б, ал.2 от КСО. Настоящата съдебна инстанция приема данните посочени в становището на касатора за образувано ново административно производство по заявление на лицето за придобиване право на пенсия при условията на чл.69б, ал.2 от КСО след представени пред пенсионния орган на новите доказателства и отказът на пенсионния орган да се отпусне пенсия по този ред, както и образуваното съдебно производство по оспорване на този нов отказ и събраните в хода на това производство доказателства, нямат процесуално значение в настоящото производство, т.к. касаят нов различен акт на административния орган, който не се припокрива от основния предмет по настоящия спор. Следва да се има предвид, че новите доказателства сочат на длъжност изпълнявана от лицето, която попада в списъка длъжности посочени в разпоредбата на т.53б от ПКТП/отм./ , а именно в приложените допълнителни споразумения по трудов договори др. , длъжността на лицето е отбелязана като механик на канал . Съмненията на административния орган относно автентичността на записванията в тези доказателства, следва да бъдат предмет на проверка от административния орган в ново производство след отмяна на Решение 2153-09-15/15.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата на Д. Я. срещу разпореждане [номер] от 21.05.2021 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване за отказ за отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) на Д. Я. на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО. В настоящото производство ответникът не е упражнил правото си на оспорване на приетите доказателства, но това право на оспорване следва да бъде реализирано в административното или съдебно производство след отмяната на административния акт. В тази връзка като е достигнал до краен извод по делото за отмяна на оспорения административен акт и върнал преписката на административния орган ТП на НОИ Кюстендил за ново произнасяне съобразно дадените указания по приложението на закона, Административен съд Кюстендил е достигнал до правилен краен извод по спора. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, наличието на които обусловя неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства и е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и като краен извод правилно е преценил незаконосъобразност на оспорения пред него акт и потвърденото със същия разпореждане. След връщане на производството във фазата на административната проверка по основателност на заявлението за пенсия по реда на чл.69б, ал.2 от КСО, компетентните органи следва да проявят нужната процесуална активност и да съберат и анализират относимите писмени доказателства, на база на което да изведат решаващ извод, дали длъжностите, за които Я. претендира да е заемал, не следва да се зачетат във втора категория и доколко попадат в обхвата на т. 53б от ПКТП (отм.), доколко заеманата от заявителя длъжност механик е различна от длъжността механик-канал , включена в списъка по т. 53б от ПКТП (отм.), и че останалите две длъжности организатор производство и началник сервиз , изобщо не фигурират в цитирания списък с длъжности, свързани с ремонта и поддържането на транспортните средства. Предвид изложеното, изводът на първоинстанционния съд за основателност на оспорването от Я. на административен акт, с който е потвърден отказът на пенсионния орган за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на настоящия касатор при хипотезата на чл. 69б, ал. 2 от КСО, следва да бъде споделен. Във връзка с новите представени доказателства, следва да се извърши преценка доколко са изпълнени материалноправните предпоставки на т. 53б от ПКТП (отм.) за причисляване на спорния трудов стаж към втора категория и доколко към датата на подаването на заявлението за пенсиониране за Д. Я. е било възникнало право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО. По тези съображения касационната инстанция намира, че оспореното пред първата инстанция административно решение, както и потвърденото с него разпореждане, са незаконосъобразно издадени и е налице обоснованото от Кюстендилския административен съд съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Доколкото спорът не е изяснен от фактическа и правна страна и се налага извършване на нови процесуални действия, настоящата инстанция следва да приеме за правилен и крайният извод на първоинстанционното решение за връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне, вече при наличните нови писмени доказателства. При този изход на спора няма основание да се уважи искането на повереника на ответника по касация да се присъдят на доверителя му сторените от него разноски за възнаграждение на представляващия го адвокат в касационното производство, а касаторът не претендирал присъждане на деловодни разноски, поради което такива не се следват и нему. Мотивиран така, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение