Решение № 4759 от 4.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12166/2012 г.

Решение № 4759 от 4.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12166/2012 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на ТД на НАП - София, чрез процесуален представител, срещу Решение № 4969 от 10.09.2012 г., постановено по адм. дело № 8931 от 2011 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отменен Акт за установяване на задължение по декларация № 1100008/4.02.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № АУ-23 от 16.09.2011 г. на Директора на ТД на НАП - София. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като необосновано и противоречащо на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на § 3 от ПЗР на Закона за здравето, в резултат на което е формирал необоснования извод, че за декларатора е налице основание да ползва данъчно облекчение за намалена работоспособност по реда на чл. 18 от ЗДДФЛ за доходи, придобити през 2009 г. В подкрепа на тезата си излага подробни аргументи в жалбата, като по същество моли съда да отмени атакувания съдебен акт и вместо него, постанови друг, с който да отхвърли оспорването. Ответникът по касационната жалба - Пена Димитрова Тотева, с писмен отговор и лично в о. с. з. оспорва нейната основателност и моли съда да я отхвърли. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София град е законосъобразността на Акт за установяване на задължение по декларация № 1100008/4.02.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № АУ-23 от 16.09.2011 г. на Директора на ТД на НАП - София, с който на Пена Тотева за 2009 г. е определен данък общ доход в размер на 645 лв. и лихви за забава, възлизащи на 51.06 лв. За да обоснове осъществената преценка за незаконосъобразност на оспорения акт, първоинстанционният съд е приел, че той е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени процесуални нарушения, но в противоречие с материалния закон. Преценил е, че между страните няма спор относно релевантните факти и обстоятелства, а противоречивите им тези касаят тълкуването и приложението на чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ, § 49 от ПЗР на ЗИД на ЗДДФЛ - ДВ бр. 113/2007 г., § 10а от ПЗР на ЗДДФЛ и § 3 от ПЗР на Закона за здравето. В тази връзка съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, въз основа на които е приел, че към 31.12.2004 г. данъчнозадълженото лице е с определен срок за степен на трайно намалена работоспособност 91 % и към момента на подаване на ГДД за 2009 г. същото е навършило 65 години, поради което и по аргумент от § 3 от ПЗР на ЗЗ, считано от 19.02.2006 г. пожизнено му е определена степен на трайно намалена работоспособност над 50 %. Поради това, решаващият състав е извел заключението, че Пена Тотева е установила пред органите по приходите предвидената в чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ предпоставка за ползване на регламентираното данъчно облекчение. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът е изяснил всички релевантни факти и обстоятелства въз основа на ангажираните по делото доказателства, ценени според доказателствената им тежест и в съвкупност, в резултат на което е формирал обосновани и материално законосъобразни фактически и правни изводи. Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ регламентира възможност за ползване на данъчно облекчение чрез намаляне на сумата на общата годишна данъчна основа при установеност на намалена работоспособност от 50 и над 50 %, определена с влязло в сила решение на компетентен орган. В случая, с експертното решение на ТЕЛК № 3999/160/21.08.2002 г. на Пена Тотева е определена намалена работоспособност от 91 %, при срок на инвалидността до 1.08.2005 г. Същата е навършила 65 години на 19.02.2006 г., с оглед на което и по аргумент от § 3 от ПЗР на Закона за здравето от този момент тя е придобила пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност. Неоснователна е тезата на касатора, че приложението на визираната разпоредбата се дерогира от нормата на § 49 от ПЗР на ЗДДФЛ - обн. ДВ, бр. 113/2007 г., в сила от 1.01.2008 г., тъй като приетата впоследствие разпоредба на § 10а, ал. 2 от ПЗР на ЗДДФЛ /обн. с ДВ, бр. 41/2009 г., в сила от 1.07.2009 г./, изрично предвижда, че лицата, на които до 31.12.2009 г. пожизнено е определена степен на трайно намалена работоспособност по реда на Закона за здравето, и лицата, които са с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност по силата на § 3 от ПЗР на ЗЗ, се смятат с пожизнено определени вид и степен на увреждане. Логическото и систематично тълкуване на нормата на чл. 10а, ал. 2 от ПЗР на ЗДДФЛ сочи, че с нея не се създават нови права, нито се установяват различни условия за ползване на данъчното облекчение по чл. 18 от ЗДДФЛ, а се внася яснота при тълкуването на законовите норми относно преценката дали е налице пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност. За целите на данъчното облекчение тя разделя лицата с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност на две категории - от една страна - лицата, които са получили такава по реда на ЗЗ до 31.12.2009 г., а от друга - лицата, които са с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност по силата на § 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Тъй не предвижда необходимост навършването на 65-годишна възраст да е настъпило по време на срока на експертното решение, поради което правилен е изводът на съда, че към датата на подаване на ГДД за 2009 г. Пена Тотева се легитимира като лице с пожизнена степен на трайно определена неработоспособност и е активно материално правно легитимирана за ползването на предвиденото в чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ данъчно облекчение. Като е приел обратното, органът по приходите е издал материално незаконосъобразен АУЗД, който правилно е отменен от административния съд. Неговото решение е съобразено и с практиката на ВАС по приложението на § 3 от ПЗР на ЗЗ /Решение № 5077/6.04.2012 г. по адм. дело № 8216/2011 г., Решение № 7330/3.06.2010 г. по адм. дело № 268/2010 г., Решение № 695/17.01.2011 г. по адм. дело № 6265/2010 г. и др./ и като правилно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,